Шампиони и на леда, и в борбата с клишета. Те са българският отбор по кърлинг Снимка: © Български отбор по кърлинг

Кърлинг? Явно можеш много добре да чистиш вкъщи - това е едно от клишетата, които състезателите в този спорт много често чуват за себе си.

Сигурно по телевизията сте попадали на кърлинг среща. Виждали сте как един човек приплъзва “чайник” по лед, а докато предметът се движи, двама го съпровождат, търкайки ледената повърхност с четки.

Каква е логиката? Защо събира много зрители по трибуните и кое точно е толкова интересното и трудното?

Всеки любопитен човек би си задал подобни въпроси, и с право. А реалността е, че зад цялата описана сцена се крие гросмайсторска мисъл, задълбочена тактика, перфектна координация и нечовешка концентрация.

Станимир Петров и Николай Рунтов са хората, за които да обясняват кърлинга е мисия в живота.

Във всекидневието си Николай се фокусиран върху фирмата си за соларни инсталации, докато Станимир е в хранителната индустрия. Сърцата им обаче винаги са на леда.

Двамата са част от националния отбор на България, който съвсем наскоро стана европейски шампион по кърлинг в дивизия “C”. Форумът се проведе в Шотландия - родината на този спорт, а Рето Зайлер, Божидар Момерин и Тихомир Тодоров са останалите герои, окичили се със златни медали.

“Спортът тръгва от Шотландия, така че това е като да сме на Европейско по футбол в Англия. Кърлингът дойде в България през 1992 година. Ние чухме от приятели. Аз едно време съм тренирал хокей. Записахме се на кърлинг на майтап. Всички в отбора се запалихме в периода 1992-95”, разказва Станимир.

Николай допълва своя съотборник, като казва, че и двамата първо са били в спортната школа на ЦСКА, а впоследствие са завършили и Националната спортна академия като треньори по кърлинг.

“Плащаме се всичко сами, защото нямаме финансиране от спортното министерство. Например по Програмата за високо спортно майсторство трябва да се кандидатства, за да полуичш пари. Веднъж ни бяха дали - преди 7-8 години, 20 000 лева, като ни казаха, че половината трябвада отидат за Зимния дворец”, обяснява Николай.

Успехът на отбора не само донесе първи златни медали за България в този спорт, но помогна на страната да се изкачи в дивизия “B” - втората по сила, където вече има само професионалисти.

“В “А” и “B” група са хората, които участват на олимпийски игри, те си изкарват прехраната с това нещо. В елита един отбор пътува с 30 човека, имат статистици, масажисти, треньори, резерви, докато играят, наоколо се нареждат 10 камери, правят се анализи. Ние пътуваме пет човека - четирима състезатели и един е резерва”, пояснява Станимир.

Всъщност безапелационият успех на България в дивизия “С” е изненадващ, защото националите нито имат финансиране, нито условия да тренират - за разлика от всички останали тимове, които победиха, за да се качат най-високо на почетната стълбичка В Шотландия.

Толкова добри, но в какво?

Кърлингът се играе от два отбора с по четирима участници. Номер едно във всеки екип съответно първи хвърля "чайник" - или камък на езика на спорта, като четвъртият е капитан или „скип“.

Докато първите трима хвърлят своите камъни, скипът отива на другия край на пързалката, за да дава указания на съотборниците си. Когато дойде негов ред да хвърля, третият играе тази роля за него. След като камъкът е хвърлен, един от играчите го плъзга към друг, стоящ в другия край на пистата.

Останалите двама играчи направляват камъка, докато той не попадне във владение на скипа.

Разбира се, има и неписани правила.

“След мач победителят винаги черпи загубилия. Ние сега се разбихме от черпене (смее се). Това е, за да покажеш уважение към противника”, казва Станимир, който заедно с останалите момчета освен златен медалист от европейското тази година, има и сребърен медал от 2019 година.

Пързалката на играта представлява ледена писта с дължина 44,5 метра и с широчина между 4,3 и 4,75 метра Пистата е добре полирана, за да позволи на „камъните“ да се плъзгат с възможно най-малко съпротивление. Един от начините за подготвяне на повърхността е поръсването ѝ с капки вода.

Така нареченият „дом“ е серия от концентрични кръгове с диаметри съответно 3,66, 2,44, 1,22 и 0,66 метра. Центърът е маркиран с Т-линия (оттам и терминът „тий“). За да хвърлят камъка си, играчите тръгват от така наречения „хак“ – опори за крака, фиксирани върху леда.

Издяланият гранитен камък (“чайник”) тежи 20 кг, с външна обиколка от 91,44 cм, висок е минимум 11,43 cм. Отгоре има дръжка, за да може да бъде завъртян, преди да бъде пуснат да се пързаля по леда. Основата не е гладка, а вдлъбната, и плъзгащата повърхност е с между 6 и 12 мм по-тясна от широчината на камъка. Благодарение на тази разлика камъкът се движи по крива линия, която зависи от много фактори, в това число и от предварителната подготовка на леда.

“Един комплект от 16 камъка струва 18 000 долара. Разбира се, ние тези камъни не ги носим. Те са на световната федерация. И когато отиваме на съответното място, камъните са там. Точно както е в Шампионската лига във футбола, където се играе с конкретен модел топка”, уточнява Николай.

“Като тръгнем някъде, си носим четките и обувките. Панталоните и дрехите също са специални. Нашият спорт е елитен и всичко е супер скъпо. Можеш да си купиш едни гуменки и да играеш футбол, но кърлинг не може да се играе с всякакви обувки, защото трябва да са с тефлоново покритие”, допълва Станимир.

Обувките на състезателите всъщност са различни. На едната подметката е с тефлонова нишка и мека повърхност. Това позволява на играчите да се плъзгат извън вдлъбната линия, докато хвърлят камъка. Другата обувка има тънък слой каучук, което улеснява движението по леда.

Не по-малко важен атрибут е метличката. С нея играчите "чистят" леда пред камъка, за да ускорят движението му и да го вкарат в правилната траектория.

Обикновено един мач се състои от десет „енда“ и трае средно два часа. Всеки играч има по два камъка на енд, като при хвърлянията се редуват участниците от противниковите отбори.

Докато се разиграват четирите камъка, тези, които са разположени между хога и центъра (Т- линията в средата на мишените), но не и в дома, не трябва да бъдат избутвани от тези на противниковия отбор.

Станимир и Николай обичат по най-прост начин да обясняват, че кърлингът е нещо като билярд на лед. А за да усетиш истинската наслада от играта, трябва да я изпробваш и със сигурност ще се запалиш.

Тук обаче идва голямата болка.

Нашата мечта е да се осъществи една зала за кърлинг в България. Необходимото място е не повече от 1 декар. За да се построи, може да се вземе безлихвен заем от световната федерация, който трябва да се върне в рамките на 10 години. Такава зала може да се направи дори на паркинга на мол”, казва Николай.

Каква е световната практика за страни като Швеция, Канада и САЩ, които са световните сили в кърлинга?

“В Бърно ходихме преди две години, залата там е направена в изоставено хале като от Кремиковци. Ако нямаме зала, не можем да популяризираме спорта, става много скъпо да се тренира. Пързалките в България са за хокей, за шортрек, за фигурно пързаляне. Те нямат нищо общо с кърлинга. Нашият лед е на различна температура, той е 2 см дебел, а в Зимния дворец е 30 см. Камъните вървят по различен начин, пистата е крива. С просто око всичко изглежда равно, но това са детайли”, обяснява Станимир.

От Българската федерация по кърлинг организират по няколко пъти в годината ден на отворените врати, като събитията им се радват на добър интерес.

Целта е традицията на този спорт в страната ни да бъде продължена, защото в противен случай, когато момчетата от националния отбор сложат край на кариерите си, с това ще бъдат скъсани и всички връзки, защото няма кой да ги наследи.

А постигнатото до този момент не е за подценяване. Капитан на България например е швейцарецът Рето Зайлер, който е много популярен в кърлинг средите и всички му имат страшно уважение, защото има доста успехи. Тренирал е с швейцарския национален отбор и е бил част от организаторите на световни първенства.

“На нашите пързалки можем да учим деца на начални стъпки, но не може да се поддържа някакво ниво, ако искаш да тренираш и да напредваш. За кърлинга се изисква елементарна двигателна култура, концентрация и стратегическа мисъл. Всичко става с тренировки. Няма тежки физически натоварвания или контузии. Това е перфектен спорт, който може да се играе от 6 до 96 години”, споделя Станимир.

Изисква се и още малко вяра - че момчетата, които борят всички клишета, могат да опровергаят още едно. А именно, че макар в България традиционните за страната ни спортове да имат проблеми и неуспехи, да развиваш нещо “бутиково” е лудост.

Кажете го на джентълмените, които в Шотландия взеха златни медали, и така само ще ги мотивирате още повече.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Жълт код за опасно време е в сила за 18 области в страната

Предупреждението от първа степен е за валежи и гръмотевични бури.

07:45 - 24.07.2024
Политика

Изтрива ли някой националната памет 

Защо възпитанието в патриотизъм като антагонизъм е залог за бъдещи конфликти

07:40 - 24.07.2024
Важно днес

Бързият влак София-Варна дерайлира в района на гара Своге

Пътници разказват, че първо са усетили силна вибрация и след това един от вагоните е излязъл от релси.

07:25 - 24.07.2024