Цели 900 години султани и халифи се опитват да изпълнят пророчеството на Мохамед, че един ден велик завоевател ще завладее свещения град Константинопол. През 1453, след десетки провалени опити, султан Мехмед II най-накрая успява да влезе през здравите византийски стени и градът минава в ръцете на Османската империя. Тогава една от първите стъпки на завоевателя е да превърне най-голямата катедрала в християнския свят в джамия.

Промяната в статута на „Света София“, или Hagia Sophia, е силен символичен акт. Същият е и този преди около сто години, когато създателят на модерната Турска република Мустафа Кемал Ататюрк превръща мястото за молитви в музей. Това е резултат от края на Османската империя и до днес величествената сграда в Истанбул не е променяла статута си. Тя обаче продължава да е в центъра на битка на идеологиите.

За превръщането на „Света София“ в джамия са турските националисти и ислямисти. Те години наред защитават тази кауза, срещу която се противопоставя Гърция. В другия лагер са и турските либерали, които смятат, че подобен ход ще представлява неуважение към историята на християнското малцинство.

Макар да подкрепя идеята за промяна на статута на музея, турският президент Реджеп Ердоган не се намеси в публичните дебати по темата миналата година. Оттогава насам обаче той изразява голяма подкрепа за подобен ход. Основната причина за това е да разсее обществото от някои от провалите на своята политика и да заздрави отслабналото доверие към него сред консервативния електорат на „Партията за справедливост и развитие“ (AKP), пише The Guardian.

На 2 юли Държавният съвет – най-висшият административен съд в страната, ще вземе финално решение по делото за статута на „Света София“. Очаква се тя отново да се превърне в джамия.

След цели 18 години на власт, този ход ще представлява най-смелото послание на Реджеп Ердоган към международната общност. То ще покаже, че страната се е оттеглила от всички съюзи със Запада.

Преди месец, когато бе помолен да отговори на гневната реакция на гръцките управляващи относно ситуацията, президентът на Турция каза, че проблемът е въпрос на национален суверенитет.

„Смеят да ни казват, че не можем да трансформираме „Света София“ в джамия. Те ли управляват Турция, или ние?“, попита Ердоган.

В миналото са започвали съдебни дела за промяна на статута на музея, но всички са се проваляли. Сега обаче има достатъчно аргументи, че решението ще е в полза на президента.

През 2019 същият съд взе решение Chora – друга византийска църква в Истанбул, да промени статута си от музей на джамия. Сгради със същата история в Изник и Трабзон също загубиха статута си и бяха превърнати в храмове – съответно през 2011 и 2013 г.

Вече имаше няколко индикации, че следва редът на „Света София“. През последните няколко години сградата бе използвана за рецитали на Корана – във времената на турските военни операции в Сирия. В нея, откакто партията на Ердоган е на власт, се празнува и Денят на завоевателя, когато се почита султан Мехмед II и неговото завладяване на Константинопол.

„Преобразуването на „Света София“ в джамия не е само въпрос на мобилизация. Към стимулирането на военна реторика относно нуждата за защита на националния суверенитет трябва да се прибави и нарастващото напрежение с Гърция в източната част на Средиземноморието“, смята Синем Адар от центъра за изследвания на Турция, намиращ се в Германския институт за международни отношения.

„Присъждане в полза на промяна на статута също така ще заздрави вече съществуващото разбиране в Европа, че Турция действа едностранно и не се влияе от международните норми и институции“, добави Адар.

През изминалата година взаимоотношенията между Турция и Гърция се изостриха отново заради съдбата на разделения между двете страни остров Кипър, заради въпроса за мигрантските потоци, както и за оспорваните права за добив на петрол и газ в Средиземноморието.

Преди седмица Министерството нa културата на Гърция подаде жалба до ЮНЕСКО заради предстоящия ход на Турция относно „Света София“. Управляващите твърдят, че промяна на статута на сградата ще наруши конвенциите, които Анкара е подписала за нейния международен статус.

Все още не е ясно какво ще е решението за „Света София“, но се предполага, че Ердоган вече е предупредил Държавния съвет за плановете си да проведе първите молитви в сградата на 15 юли – четвъртата годишнина от неуспешния държавен преврат срещу него.