Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Взривът, който изравни зоната около пристанището на Бейрут на 4 август, причини смъртта на над 135 души и рани хиляди жители на ливанската столица. Броят на жертвите вероятно ще расте с десетки в следващите дни, докато спасителите разчистват "зоната на бедствието" в Бейрут.
Какво точно провокира експлозията - все още не е ясно, но мощта й показва, че най-вероятно е свързана с избухването на над 2700 тона амониев нитрат, складирани край порта.
Историята от последните 100 години показва, че бедствията, свързани с химически вещества, имат трагични сходства, пише сп. "Икономист", което цитира изследване за рисковете при неправилно третиране на амониевия нитрат. Властите във всяка държава би трябвало да полагат всички усилия за предотвратяването на подобни кризи - отговорност, която никой не пое в разкъсвания от кризи и корупция Ливан.
Амониевият нитрат се използва масово в производството на торове за посеви от 40-те години насам. Обикновено се прави под формат на пелети, които са евтини за производство и са стабилни при нормални външни условия. Ако температурата на околната среда се повиши достатъчно високо, материалът може да се взриви.
Това е причината, поради която амониевият нитрат е използван като индустриален експлозив в минното дело. Веществото е често срещано и при направата на самоделни бомби от извършители на терористични атентати.
Една от най-тежките смъртоносни експлозии, предизвикани от запалване на амониев нитрат, се случва на 21 септември 1921 г. във фабрика на BASF в Опау (Германия) става авария, при която се взривяват 450 тона тор. Умират 561 души, а почти 2000 са ранени. Над 7000 души остават без дом. Торът в Опау е смес от амониев нитрат и амониев сулфат в съотношение 50:50. Предполагаемата причина за инцидента е опитът на работниците да раздробят сместа с помощта на индустриални експлозиви - метод, който е използван множество пъти без инциденти, но който се оказва смъртоносен заради промяната на технологията на изсъхване на веществото, което увеличава опасността от взривяване на амониевия нитрат.
Експлозията създава кратер с 20-метрова дълбочина. Съвременници на бедствието разказват, че са чули два взрива - първият е бил по-слаб, а вторият - с унищожителна сила. Щетите от аварията се оценяват на над 321 млн. германски марки към 1922 г.
През 1947 г. бедствието се повтаря, но в Тексас сити, САЩ. Пожар на борда на кораба SS Grandcamp, който пренася 2300 тона тор, предизвиква взрив, при който загиват повече от 500 души. Експлозията води до 4,5-метрова ударна водна вълна, като изхвърля котвата на кораба (тежаща 1,5 тона) на повече от 2 километра разстояние. Огънят задейства верижна реакция от пожари в съседни кораби и цистерни за съхранение на петрол.
Бедствието става причина за завеждане на колективно дело срещу правителството на Съединените щати от името на над 8400 пострадали души. Това води до законова реформа, с която се въвеждат нови изисквания за безопасност при производството и транспортирането на взривоопасни химикали.
Регулациите обаче не са достатъчни, за да сложат край на катастрофалните инциденти. През 2004 г. товарен влак, превозващ химикали, се взривява в Иран, убива 300 души и унищожава цяло село.
173 души - включително много пожарникари - умират при химическата авария на пристанището в Тиендзин в Китай, когато избухват складове с опасни вещества, между които и амониев нитрат. Тежкият инцидент провокира протести срещу местните власти за това, че крият информация за причината за експлозията и не търсят отговорност от виновниците.
Основната версия за взрива в Бейрут е свързана с конфискуваните големи количества амониев нитрат от кораб с руски и украински екипаж, които се оставени на съхранение в пристанището още от 2014 г. Клиповете от момента на експлозията показват, че в непосредствена близост до тях избухва пожар.
Сравняват катастрофата в Ливан с ефекта от пускането на атомната бомба в Хирошима. Макар че и двете събития са с трагични последици, унищожението в Бейрут все пак не е в мащабите на ядрено оръжие.
Бомбата в Хирошима има силов еквивалент на 15 000 тона динамит, докато експлозията в Бейрут вероятно е по-близка до няколкостотин тона, казва експертът по боеприпаси Джефри Люис пред Washington Post.
Най-смъртоносният взрив извън атомните бомбардировки се случва по време на Първата световна война, когато кораб, натоварен с експлозиви, се възпламенява в пристанището Халифакс в Канада. Катастрофата отнема живота на почти 2000 души.
Експлозията в Бейрут все пак е един от най-тежките инциденти в мирно време. Шумът от детонацията е отекнал чак до Кипър, на повече от 200 км разстояние от бреговете на Ливан. За много кипърци инцидентът връща спомените за взрива в хранилище за боеприпаси през 2011 г., когато 13 души бяха убити, а повредите по съседната електрическа централа оставиха хиляди семейства без ток. Инцидентът доведе до оставките на няколко министри, а разследването откри данни за престъпно бездействие на местните власти.
Хората в Ливан отдавна поставят въпросите за отговорността и некомпетентността в администрацията и политическия елит до най-високо ниво. Съвземането след първоначалния шок със сигурност ще доведе до фундаментални промени в цялата държава.
