Защо хората, които изглеждат по-млади, често живеят по-дълго?

Рон Яхимович е на 41 години, има две деца, спи малко и не си прави илюзии, че изглежда по-млад. Но именно това – как изглеждаме и как остаряваме – е в центъра на научната му работа.

Той е ръководител на изследователска група в Института по биология на стареенето „Макс Планк“ и старши лекар в Катедрата по хематология, онкология и инфекциозни болести в Университетската болница в Кьолн. Чрез научната си работа стига до извода, че външният вид е много добър индикатор за начина на живот и дори за здравословната продължителност на живота, макар и да не е абсолютна гаранция.

Пред немското издание Süddeutsche Zeitung Magazine Яхимович цитира изследвания с близнаци, които показват ясна връзка: хората, които изглеждат по-млади за възрастта си, средно живеят по-дълго. Причината не е някаква „магия“, а комбинация от фактори – не пушат, хранят се балансирано, спят достатъчно.

Кога започва стареенето

Науката няма еднозначен отговор кога започва стареенето, посочва Яхимович. Някои смятат, че моментът е веднага след раждането, други – след пубертета. Според Яхимович това става около 30-годишна възраст, когато стареенето става много по-видимо и измеримо – косите посивяват, появяват се бръчки, хрущялите започват да пукат заради износване, възникват дегенеративни промени в гръбначния стълб. Една скоба - ранното оплешивяване при мъжете често е чисто генетично, а не белег за ускорено стареене.

Истинският интерес на учените обаче е съсредоточен върху това какво става на молекулярно ниво – а там въпросите са повече от отговорите.

Освен за началото на процеса на стареене, учените нямат консенсус и за това какво точно значи остаряване. Яхимович дава общата дефиниция - това е функционална промяна на организма с времето, зад който стоят няколко ключови процеса – отслабва способността за възстановяване на ДНК, хроничните възпаления се засилват, митохондриите започват да работят по-неефективно.

Особено важна е т.нар. протеостаза, която представлява балансът на белтъците в клетките. Когато този баланс се наруши, се натрупват дефектни протеини, които увреждат тъканите.

Благодарение на проследяването на промените в белтъчния състав на различни органи в продължение на 50 години, голямо китайско проучване успява да установи, че около 50-годишна възраст достигаме повратен момент и започваме да остаряваме значително по-бързо. Подобни изводи прави и екип от Станфорд, който посочва, че около 44 и 60 години преживяваме "шоково остаряване". Това означава, че остаряваме на етапи, а не плавно.

Яхимович обаче е скептичен към тези числа. Според него по-вероятно е да има „прозорци“ – например между 45 и 55 години – в които стареенето се ускорява, в зависимост от гените и начина на живот. По-важният въпрос е защо: дали става дума за биологично програмиран механизъм, или за натрупване на житейско обременяване – по-малко сън, повече стрес, деца, по-малко спорт, казва ученият.

На въпрос дали може да забавим тези процеси, Яхимович дава скучен, но честен отговор: да, можем, но чрез здравословен начин на живот, който включва чиста среда, без тютюнев дим и силно замърсяване, движение, сън, умерена употреба на алкохол, нисък стрес. По думите му често се подценява и ролята на социалната свързаност.

Да принадлежиш към общност и да си нужен на други хора доказано удължава живота, подчертава и ученият и добавя, че всичко това влияе и на епигенетиката – кои гени се „включват“ и колко активно, без да се променя самият генетичен код.

Ще има ли скоро хапче против стареене?

Според Яхимовоч подобно чудодейно хапче все още е далеч от хоризонта. Самата наука за биологията на стареенето е в начален етап, посочва ученият и добавя, че всички продукти, които се позиционират на пазара като подмладяващи, целят предимно рекламния ефект.

Има обаче някои вещества, които действително могат да помогнат на организма да се чувства по-добре.

Креатинът, например, помага за мускулната маса и устойчивостта в напреднала възраст. За спермидина има индикации, че подпомага клетъчното „прочистване“, но липсват солидни данни от изследвания с хора. Най-интересен засега е уролитин А – проучване от Франкфурт показва подмладяване на човешки имунни клетки, макар че предстои ефектът да бъде потвърден, казва Яхимович.

Самият той не приема добавки – но съпругата му, също лекар, приема уролитин А и практикува интервално гладуване. Без илюзии за чудеса, а като допълнение към здравословния живот. Днес можем да влияeм основно чрез начина си на живот, а в бъдеще надеждата е да се намесим и чрез "ремонт" на гените, обяснява ученият.

По думите му средната продължителност на живота вероятно ще расте, но не безкрайно. По-важна от нея обаче са годините, прекарани в добро здраве. В момента възрастта е едва 64–68 години. Реалистичната цел не е безсмъртие, а повече години без тежки хронични болести, казва Яхимович.

Затова той гледа скептично на ексцентрични проекти като този на милионера Брайън Джонсън, който мери стотици свои биомаркери и обявява смъртта за „технически проблем“.

За Яхимович факта, че животът има край, не е повод за паника, а аргумент да се живее пълноценно.