Позицията на България в Европейския парламент често е неясна и колеблива, години наред нашето участие там се изчерпва до това да се присъединяваме към една от големите групи при това в последния момент - когато нашият глас вече няма абсолютно никакво значение.
17 години след членството ни в ЕС, в България продължава да се говори "Брюксел реши". Самият Европейски сюъз е на кръстопът - дали да върви към по-голяма вътрешна интеграция и да стане единен световен играч или да си остане "джуджето", което е в момента.
Това са част от наблюденията на Илхан Кючюк (Renew Europe/ДПС), който скоро приключва мандата си като евродепутат.
Кючюк участва в подкаста на Булевард България "Европеец", в който представители на Gen Z задават въпроси по важни за тях теми.
Шенген и пътуването без паспортни проверки е една от тях.
Процесът по присъединяването на България беше забавен заради вътрешнополитическите проблеми на други страни от блока и по-конкретно Австрия и Нидерландия, които блокираха тази възможност както за нас, така и за Румъния.
Според Илхан Кючюк Шенген не е успех, който някое правителство или министър трябва да си закачи за ревера, а е национален интерес.
Според евродепутата отстояването просто на национална позиция често не е достатъчно. За да бъде реализирана успешно, към нея трябва да бъдат въвлечени и други хора.
“[Трябва да се] изгражда тази позиция, въвличайки всички. Говоря и за потенциала на страната, който е извън пределите ѝ. Ние имаме много хора, които са успели в културата, в образованието, в бизнеса, в политиката. Те трябва да бъдат въвлечени за българските национални каузи и те да бъдат допълнителния говорител”, смята евродепутатът.
Той дава пример със своята колежка - Ева Мария Попчева, която е българка и член на Европейския парламент от испанската либерална партия “Солидарност”:
“Аз я привлякох по тази тема, но и по други, да бъде 18-ия член на българската делегация в Европейския парламент. Има добавената стойност, познава механизмите, представлява държава, която е една от големите - Испания. С това България може да има допълнителен глас”.
Според него Попчева е само един от много подобни примери, които могат да се привлекат към цели като тази за Шенген. Но по нея трябва да се работи много активно.
.Самият Кючюк все още си спомня своето първо излизане от страната:
“Треска голяма. С родителите ми тръгнахме да излизаме и тогава беше много сложно. Сложността идваше от това, че светът е непонятен, отиваме на друго място, което не го познаваме…издаването на визи. Европейският съюз ни даде много, но ми се струва, че не го оценяваме до такава степен”.
Евродепутатът си обяснява това с факта, че България вече не е външна за ЕС, а е част от вътрешните проблеми на блока.
“Когато ние влизахме в Европейския съюз аз бях на студентската скамейка. Представяхме си, че пътищата ни ще бъдат като немските - но не са. Представяхме си, че правосъдието ще бъде като нидерландското - не е. Представяхме си, че образованието ще бъде като шведското - и не е. Защото в Европа и преди е било същото, ние обаче сме имали различно усещане”, смята членът на Европейския парламент.
Той отбелязва, че страната ни вече е в тежка конкуренция с други страни по отношение на средства, които трябва да получаваме и затова “лесните пари за България” от Европа са приключили. Кючюк е на мнение, че дебатът за бъдещето на Европа трябва да е за ролята на страната ни в ЕС, а не "как да изнасяме вътрешните си проблеми в Европейския парламент".
“Ако искаме да бъдем конкурентни в един общ пазар, който се конкурира и на глобалната сцена, ние трябва да започнем да водим смислен разговор как да бъдем конкурентоспособно общество и да залагаме цели, които да ни влачат напред, да ни дърпат буквално. А това става с образована нация. Това става с разбиране за гражданственост”, посочва Илхан Кючюк.
Но що се отнася до европейската политика българите все още я възприемат по-скоро като външно тяло - нещо, което също трябва да се промени.
“Как говорим за Европа, замислете се - говорим “те”. “Брюксел реши”, няма такова нещо, ние решаваме. България има министър-председател, министри, които защитават нашата национална позиция. Те трябва да се изграждат тук и да се търсят партньори”, казва евродепутатът.
Ключово обаче и как страната присъства на международната сцена, как търси партньорства. Според Кючюк българските политици трябва да свикнат с идеята, че ние трябва да бъдем “генератори на идеи, да предлагаме инициативи”, защото само така ще можем да звучим авторитетно.
Пълното интервю слушайте (или гледайте) в подкаста "Европеец":