Тийнейджърските години са време на промени, търсене на идентичност и сблъсък с нови предизвикателства. Как да говорим с тийнейджърите за вредите от вейпинга, без да ги отблъснем? Забрана vs. информираност: Кой е по-добрият подход към младите?
Как можем да подкрепим тийнейджърите, без да ги задушаваме? Как да изградим доверие, за да споделят с нас своите страхове и мечти? Кога е по-добре да дадем съвет и кога – просто да изслушаме?
Разговаряме по темата с д-р Юри Пулчев - председател на Софийското психиатрично общество и Началник на отделение за остри психози в ДПБ “Св. Ив. Рилски“.
Как да помогнем на тийнейджърите да развият чувство за отговорност и самоконтрол, вместо просто да се подчиняват на забрани?
Развитието на отговорност и самоконтрол при тийнейджърите е ключов процес. Той изисква търпение, последователност, разбиране и подкрепа - и от страна на родителите, и от учителите и другите авторитетни фигури в живота им.
Има някои сравнително прости стратегии, които могат да помогнат в този процес. Трябва да се създадат възможности за поемане на отговорност.
Да се формират реалистични очаквания, да се възлагат на младите хора задачи, които са подходящи за тяхната възраст и възможности – например грижа за дома, за домашните любимци, за собствените им учебни успехи и т.н.
Много важно е даването на право на избор. Това означава да се даде на тийнейджърите възможност да вземат решения, но в определени граници, разбира се. Това ще им даде усещането за повече контрол над живота им и ще развие у тях отговорност по отношение на последствията от собствените им решения.
Младите хора трябва да се насърчават да участват в обществени дейности: доброволчеството или въвличането в училищни и други проекти могат да помогнат на тийнейджърите да развият чувство за отговорност към общността, да видят, че техните действия имат позитивно въздействие.
Друг елемент от тази стратегия по възпитаването в отговорност и самоконтрол е обучението в умения за управление на емоциите, уважаване на ясните и аргументирани граници и правила и избягване на свръхконтрола. Винаги трябва да има баланс между подкрепата, напътствията и свободата.
Важно е да се показва на тийнейджърите, че са надеждни, че вярваме в тях и в техните способности, като едновременно ги учим да оползотворяват конструктивната обратна връзка и никога не пропускаме да отбележим и дори да празнуваме успехите им, дори и най-малките.
Колко важен е личният пример?
Възрастните трябва да бъдат добър пример за отговорно поведение и самоконтрол. Много е важно да няма двоен стандарт – например казвам на сина ми аргументирано колко негативни последствия има тютюнопушенето върху здравето, но самият аз пуша…
Това е двустранен процес - благодарение на грижата си към децата ни и въобще към младите хора, ние също усъвършенстваме гледните си точки и имаме възможност да се справяме с проблемните си поведения.
Важно е да се ползва позитивен подход и вместо да се фокусираме върху забраните, да подчертаваме позитивните ефекти от отговорното поведение.
Не на последно място е факторът време – колко време избираме да посветим на тийнейджърите за да говорим с тях открито, честно и уважително и да разберем техните чувства, нужди и проблеми – съответно да бъдем готови да им помогнем неосъдително и не подигравателно когато имат нужда.
Дали пълната забрана на вейповете ще намали тяхната привлекателност сред младите, или напротив – ще ги направи по-привлекателни, младите хора опитват да прекрачват граници?
Пълната забрана на вейповете вероятно няма да намали тяхната привлекателност сред младите, а напротив – може дори да я засили, превръщайки ги точно в „забранен плод“.
Когато нещо е недостъпно или строго забранено, то често става по-привлекателно. Юношите, които по природа са по-бунтари и търсят начини да утвърдят независимостта си, може да възприемат забраната като предизвикателство и да се опитат да я нарушат.
Забраната може да изглежда като лесно решение, но в действителност крие сериозни рискове не само за младите, но и за пушачите, които са използвали електронните цигари като начин да се откажат от тютюнопушенето. Вейпингът се счита за по-малко вредна алтернатива на цигарите, а за много бивши пушачи – дори единствения успешен метод за отказване.
Много бивши пушачи, които са преминали към електронни цигари, може да се окажат без алтернатива и да се върнат към класическите цигари. Никотиновата зависимост е силна, а липсата на по-безопасен заместител увеличава вероятността те да потърсят познатото – горимите тютюневи изделия. Това има риск да доведе до ръст на заболяванията, свързани с тютюнопушенето, като рак на белия дроб, сърдечно-съдови заболявания и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Също така, това е в противоречие с глобалните политики за обществено здраве, които целят намаляване на вредата от пушенето.
Забраните или информираността – кое е по-ефективно за ограничаване на употребата на вейпове сред подрастващите?
Това е сложен проблем, но решението му започва с диалог, а не само със забрани.
Младите хора е възможно да се ангажират повече именно с това, което им е забранено. Когато обществото налага твърди ограничения, тийнейджърите често ги интерпретират като предизвикателство или дори бунт срещу авторитета.
Ако единственото послание към младите е „това е забранено“, а не „ето защо това е вредно“, те вероятно ще го потърсят още повече. Забраните рядко спират търсенето – просто го пренасочват в друга, често опасна посока.
Нелегални и нерегулирани продукти могат да залеят пазара, а качеството и безопасността им няма да подлежат на никакъв контрол. Това може да доведе до по-опасни здравословни последици, защото потребителите няма да знаят какво купуват.
Ще се увеличи рискът за всички пушачи, защото много от тях са избрали да се откажат от цигарите и са избрали по-малко вредна алтернатива. Вместо да купуват вейпове от регулирани магазини, те ще ги намират на черния пазар - опасни и скъпи.
В заключение, прекаленото регулиране и забраняване на различни дейности може да има негативен ефект върху индивидуалната свобода и креативност. Важно е да се обмислят внимателно последствията от регулациите и да се търси баланс, който да позволява на хората да се развиват и изразяват свободно.
Вместо да забраняваме определени продукти, нека инвестираме в по-добри начини за разбиране и управление на зависимостите. Дългосрочното решение не е в крайностите, а в балансирания и информиран подход. Нека бъдат забранени най-привлекателните за непълнолетните продукти, каквито са еднократните електронни цигари и атрактивните вкусове. В същото време нека има легален избор за по-малко вредна алтернатива за онези пълнолетни пушачи, които иначе биха продължили да пушат. За да може наистина тютюнопушенето да остане в миналото.
Какво може да направи семейството, за да намали риска от употреба на вейпове сред тийнейджърите?
Важно е да има качествено образование и информиране относно зависимостите и свързаните с тях рискове.
Семейството да функционира като защитено пространство, в което тийнейджърите да се чувстват комфортно, да имат доверие и да могат да споделят своите мисли и притеснения с родителите си, без да се страхуват от осъждане. Да има ясни аргументирани правила и принципи на действие, при неспазването им, които да се прилагат спокойно и последователно, без да се правят изключения.
Добре е всички членове на семейството да не употребяват вейпове, тъй като действията на родителите са най-добрият пример за децата. Важно е да не се дават на децата пари за вейпове и да не се купуват вместо тях. Освен това цялостно е добре да се формират традиции за водене на здравословен начин на живот, свързан с балансирано хранене, физическа активност и избягвате вредните навици.
Понякога е важно да помогнем на тийнейджърите да открият други интереси и хобита, които да им доставят удоволствие и да ги държат смислено ангажирани. Добре е семейството дискретно да следи за признаци, че тийнейджърът проявява интерес към вейпинга или че общува с други хора, които го използват.
И не на последно място, ако родителите усетят, че децата им имат емоционални проблеми, с които им е трудно да се справят, е много важно да се потърси консултация с психолог или психотерапевт.
Какви психологически методи и подходи могат да помогнат на младите да устоят на груповия натиск и на модните тенденции?
Съществуват разнообразни психологичски и психосоциални подходи, които могат да помогнат на младите хора в различни аспекти. Преди всичко е важно те да бъдат прилагани от специалисти – психолози и психотерапевти. В България има много добре подготвени помагащи професионалисти, включително и училищни психолози.
Но винаги е важно да се инвестира в развиване на умения за критично мислене и анализ на информацията. Важно е младите хора да разпознават манипулативните техники в рекламите и да оценяват обективно информацията, включително за вейповете, за които стана дума. Те трябва да могат да направят разлика между научни доказателства и маркетингови твърдения, да различават факти от мнения.
Другият аспект е свързан с изграждане на увереност и балансирана себеоценка. Тийнейджърите да започнат самостоятелно да вземат собствени решения и да отстояват мнението си, дори когато то се различава от това на връстниците им. Да развиват социални умения и умения за общуване в различни ситуации.
Да приемат себе си и да оценяват своите качества и умения, независимо от модните тенденции.
Да формират способност за разпознаване на различните форми на групов натиск, както преки (например, директни покани или подигравки), така и косвени (например, демонстративно използване на вейпове).
Като в резултат на това да се научат учтиво, елегантно, но твърдо да отказват предложения, които не им харесват, като използват различни вербални техники, например, казвайки "не, благодаря", предлагайки алтернатива или просто избягвайки ситуацията и пренасочвайки се към общуването с хора, които споделят техните интереси.