Думите на министъра на финансите Асен Василев, че очаква останалите ведомства да дадат съгласие за обявяване на най-големите получатели на поръчки и проекти по еврофондовете, предизвикаха подигравки от страна на Томислав Дончев. Зам.-председателят на ГЕРБ посочи, че всички поръчки са достъпни на страницата на ИСУН 2020 и дори публикува линк към Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България.
Оказа се обаче, че проектите не са точно „достъпни“. Отворените данни се свалят програма по програма, а накрая се появяват във формат XML, за чието разшифроване са нужни специални технически умения. Освен това в поръчките, излизащи под формата на кодове, има грешки и липсваща информация.
За това сигнализира Боян Юруков от „Демократична България“, който отправи критики към Дончев, работещ „дейно“ за електронни услуги през последните години.
Сагата около ИСУН 2020 започна, когато Министерството на финансите обяви, че ще покаже най-големите получатели на еврофондове заради концентрация на средства към малко на брой големи фирми и рекордния брой сключени договори от министерства, общини и държавни фирми в месеците около изборите на 4 април. Отговорът на Дончев, че не трябвало да се чака съгласие от министерствата, не закъсня, а след това дойде и този на Юруков.
„Данните са там… почти. Липсват онези, прибрали стотици милиони, скрити зад Автомагистрали ЕАД и подобните паравани за безконтролно харчене. Но какво са това няколко стотин милиона между приятели?“, пише членът на „Да, България“ в блога си.
В ИСУН има бутон за сваляне на отворени данни, от който може да се избере различна оперативна програма – Транспорт, Околна среда, Региони в растеж, Иновации и конкурентоспособност – но те трябва да се теглят отделно. В крайна сметка се стига до файл с почти неразбираеми кодове, които нито биха улеснили гражданите, нито журналистите в работата им.
„Разбира се, с данните следва да има схема и описание кое какво означава, каква е структурата и номенклатурите, но такова нещо почти не се среща в родната администрация. Затова не следва да се учудваме, че не са си документирали собствените данни“, пише Юруков.
В ИСУН са отчетени 41 280 проекта и 54 451 юридически лица със 122 049 взаимодействия между тях.
Оказва се, че има и доста грешки. Един от примерите е фирмата „АНИВА ЕООД“ (случайно подбрана), която според търсачката е изпълнител в пет проекта. В отворените данни обаче се виждат само в двата от Развитие човешки ресурси, но не и в трите от Иновации и конкурентоспособност.
„Но какво толкова? Тук само за едни 812 156.50 лв. говорим – даже за половин чекмедже няма“, пише Боян Юруков.
Дори да свалим суровите данни и да притежаваме нужните технически умения да боравим с тях, няма да получим вярна справка за реално получилите еврофондове.
„Нищо от това всъщност не е ново – за проблемите с данните от еврофондовете, достъпността и грешките говорим от години. Дори цели проекти изчезваха в портала с обяснение за системни грешки. Една съвсем явна и нарочна управленска „грешка“ беше дългото криене на данните за селските райони. ПРСР нарочно години наред не беше вкарван в ИСУН, за да може ДПС да се нахрани скрита от погледите на обществеността“, пише представителят на „Демократична България“.
Прочетете още:
Граждани "редактираха" Плана за възстановяване в Google Drive
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
