2017 година, Разград. Часът е след полунощ. Николай излиза от казино, след като е спечелил 430 лв. Но решава, че ще изкара още 70 и тогава ще си тръгне. Накрая губи всичките си 700 лв, с които през следващия месец трябва да се изхранва, да плаща сметки и да си набави животоспасяващи лекарства.
Замаян е не само от разочарованието, но и от огромно количество алкохол. Напуска игралната зала. Блъска го кола, докато той е на пешеходна пътека. Шофьорът слиза, вижда, че мъжът е жив, макар и в окаяно състояние, и си тръгва. Оставя го на улицата с изпочупени кости.
В следващите няколко месеца Николай отслабва с 40 килограма и бавно, но сигурно угасва. А останала ли му е причина да гори?
Животът му е пълно разочарование - инвалидната му пенсия от 300 лв не стига, болен е, зависим е от всякакви пороци и много го боли. Най-вече от това, че можеше да бъде милионер, който кара лъскавата си кола по улиците на Монте Карло.
От дъното до върха и обратно
Той е Николай Антонов. Или Таланта. И някога "най-бързият бял мъж на планетата".
В биографията си има победи над легенди като Карл Люис, слава и много пари - толкова, че да смята, че през 90-те години на миналия век е сред най-богатите хора в България. Най-вероятно е точно така.
Следват грабеж, хазарт, зависимост от наркотици и живот без пукната пара в джоба. И образа на човек, потънал в мизерия в Разград и в очакване на най-логичното нещо - един ден просто да не се събуди.
Днес той не е нито едното, нито другото. Най-важното обаче е, че е Николай Антонов - един нормален човек. Вече го няма Таланта - онзи образ, донесъл му световна слава, но и изпратил го на дъното.
Сега за един от легендарните български лекоатлети се говори предимно в спортните среди. Много треньори са приели за лична мисия да пазят легендата за Таланта и да я дават за пример, че дарбата може да ти донесе огромен успех, но е лична отговорност какво ще направиш със сила, която с нищо не си заслужил. Сила, която просто в един конкретен ден Творецът е решил, че ще притежаваш.
Раждането на Таланта
17 август 1968 година. Това е датата, на която Николай Антонов се ражда. И времето, в което никой не подозира, че на бял свят идва момче, което ще си спечели титлата "Най-бързия бял мъж на планетата”.
Роден да бяга, и то много бързо - такъв е Николай още като дете.
Да бягаш бързо е нещо, на което не се учиш. Можеш само да се усъвършенстваш, но трябва да имаш базата. Тя е кодирана в гените ти - биомеханиката на тялото, постановката, съставът на кръвта, типът на мускулните влакна и колко бързо се съкращават. Николай има всички дадености и е мечтата на всеки треньор по лека атлетика - състезател с неизмерима дарба, когото почти няма на какво да научиш - трябва само да правиш фини настройки.
Първият му треньор е Петко Колев, за когото е ясно - в ръцете си има феномен. После Феим Ахмедов продължава работата му, след това Димчо Ников и Янчо Братанов поемат щафетата, когато Николай е състезател на ЦСКА и част от националния тим по лека атлетика.
Когато е на пистата, Николай Антонов не бяга, а лети. Буквално. За 10-те секунди, за които преодолява 100 метра, краката му почти не докосват земята. Ражда се прякорът Таланта, а да те наричат така при жестока конкуренция, е показателно.
Едва 18-годишен Николай става майстор на спорта. Вицешампион е на Европа през 1988 г. в Будапеща. Тогава Таланта става втори на 200 метра с време 20,65 сек. и побеждава легендарния Линфорд Кристи, който остава трети с 20,83.
Докато се състезава, става се по-добър: световен шампион на 200 м в зала през 1991 година, европейски шампион на 200 м в зала през 1992 година, двукратен сребърен медалист на 200 м на европейски първенства в зала 1988 и 1990 година.
Записва общо 26 победи на финали на 200 м в зала и на открито с резултат под 21 секунди на състезания в 16 държави на 4 континента. Поставя 13 републикански рекорда на 200 м за мъже.
През 1992 година идва един от най-паметните моменти в кариерата на Таланта - той оставя зад гърба си дори великия Карл Люис на 200 метра в зала в Сан Себастиян.
„Мениджърът ми се обади и каза: „Отиваш на двубой между най-бързия бял и най-бързия черен спринтьор. Там се изправих пред най-великия за всички времена Карл Люис. Това беше турнир в памет на испански скулптор. Пистолетът гръмна, не съм очаквал, че няма да може да се доближи до мен… усетих, че изобщо го няма до мен, победих го с цял метър преднина. Тогава ми дадоха най-голямата награда – специална статуетка и парична награда. След това заминах за Зинделфинген, Германия. Мениджърът ме посрещна с думите: „Ники, ти си вече звезда!“ и извади дебел договор с Nike за 200 000 долара”, разказва Таланта пред медиите по-късно.
На тъмната страна
Животът на Николай Антонов обаче има и тъмна страна. А всяка бляскава победа се дави в алкохол и наркотици. Обкръжението му в България е от мафиоти, а режимът му между състезанията е саморазрушителен - алкохол, наркотици и хазарт до припадък.
В средата на 90-те Антонов научава болезнен урок - талантът му може да го покрие на пистата, но липсата на грижи за тялото се превръщат в бомба със закъснител.
През 1994 получава няколко травми и се налага да пропусне състезания. Липсата на големи победи и раздялата със съпругата му през 1996-а го довеждат до тежка депресия, а впоследствие отключва и други психически проблеми.
В тежкия период Таланта прави два опита за самоубийство - при единия буквално си прави харакири, а при другия реже вените на ръката си.
Оцелява, за да дойде момент, в който името му се свързва не с победите на пистата, а с грабеж. През 2011 година с приятелите му отвличат микробус с 11 500 лева оборотни средства и неустановено количество цигари. Минути по-късно бусът със завързания шофьор е открит от полицията в местността "Селището", край великотърновското село Самоводене.
"Приятели ме подведоха, те бяха с автомати, аз с пистолет - като по филмите. Много бързо дойдоха да ме арестуват вкъщи. Не лежах в затвора, защото съм невменяем. Лекуваха ме в психиатрията заедно с шизофрениците. Аз съм с биполярно нервно разстройство. Започна с депресия, после с регетативна депресия, която ти връща времето 10 години назад и живееш в миналото. Вече съм се излекувал от това нещо и въобще не ми пука. Спечелил съм над 1 млн. долара в силните си години, няма нищо от тях вече. Коли продавах, магазини имах, всичко отиде в канала”, спомня си Таланта.
В продължение на години в Разград и околностите го свързват само с пиянските му скандали и нищо повече.
Обратно в 2017 година
И този път явно не му е било писано да умре. След двата опита за самоубийство, пак се намира кой да го спаси, докато лежи почти безжизнено на пешеходната пътека.
През 2018 година Николай е поканен за участие в реалити поредицата „Не/зависимите“ на bTV. Там се среща с Александър Илиев, управител на Терапевтичен център „Жива”. И определя този момент като превратен в живота му.
След славата и тежкия провал, Таланта вече не присъства в профила на Николай Антонов - няма ги нито рекордите, нито срамните провали. Носи се само легендата за “най-бързия бял мъж на планетата” и съветът на треньорите: “Не бъдете като него”.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
