Скандалът с досиетата FinCEN е голямата новина на 21 септември. Ново разследване показа как няколко от най-големите международни банки перат парите на олигарси, наркотрафиканти и лица, които са обект на международни санкции. Става дума за трансакции на стойност над 2 трилиона долара.
Американските JPMorgan Chase и Bank of New York, британските HSBC и Standard Chartered, както и немската Deutsche Bank, са помогнали на свои клиенти да избегнат санкции и да легализират незаконни средства. Над 2100 доклада за подозрителни дейности изтекоха от Мрежата за борба с финансовите измами към Министерството на финансите на САЩ. С тях се сдоби BuzzFeed и ги предаде на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ).
Досиетата разкриват, че банките са продължавали да обслужват олигарси, наркодилъри и терористи дори след като са получавали предупреждения от американските власти, че срещу тях ще започне наказателно преследване.
Представяме ви най-важното, което трябва да знаете за скандала FinCEN:
Българската следа
Справка в сайта на Международния консорциум на разследващите журналисти – icij.org, показва, че в изтеклите документи присъстват имената на три български банки. Става въпрос за „Инвестбанк“, „Пиреос Банк“ и държавната Българска банка за развитие, която фигурира със старото си название – „Насърчителна банка“. Седем от техните трансакции са определени като съмнителни, а стойността им е над 62 млн. долара. Те са били обработвани от банка в Ню Йорк, която е подала сигнали към властите.
Те са извършени между декември 2010 и април 2017 г. Данните показват, че в българските банки са постъпили 31,12 млн долара, а от страната ни в посока Латвия, Кипър и Чехия са били изпратени 31,78 млн. „Пиреос Банк“ е изпратила почти цялата от тази сума – 31,68 млн. Шест от трансакциите са с нейно участие и повечето са свързани с Кипърската народна банка.
Документите показват, че преди четири години в Българска банка за развитие влизат 31 млн. долара. От банката не са изпращани съмнителни суми. А „Инвестбанк“ фигурира в докладите само с една операция – трансфер от 100 хиляди долара към чешката Ceskoslovenska obchodni banka.
От bTV съобщават, че са потърсили представители на трите финансови институции за коментар, но такъв от тяхна страна все още няма.
Любопитна е друга българска следа в изтеклите документи. В списъка с големи частни клиенти е българката Ружа Игнатова. От 2017 тя е в неизвестност, а от 2018 е обект на криминални разследвания в различни страни. Тя е предприемач, обвинен в изграждането на финансова пирамида „OneCoin“, рекламирана като криптовалута чрез създадените от нея компания – OneLife Network и фондация – OneWorld Foundation.
Освен всичко това – България е определена като една от страните с висок риск по отношение пране на пари. Това съобщават от „Биволъ“ – медията е партньор в международното разследване. От документите на Мрежата за противодействие на финансовите престъпления към Министерството на финансите на САЩ (FinCEN) става ясно, че в страната ни се осъществяват съмнителни банкови операции за десетки милиони долари, които са покровителствани на правителствено ниво. В някои от тях са замесени и приближени на властта лица. България е спомената в над 90 доклада.
Какво точно представляват FinCEN файловете?
Това са повече от 2500 документа, голяма част от които представляват файлове. Те, от своя страна, са изпращани от банки до американските власти, ако финансовите институции видят съмнение в действията на своите клиенти. Документите представляват едни от най-строго секретните тайни на международната банкова система. Не са обаче доказателство за престъпление или неправомерни действия. Тези документи бяха предоставени от разследващите журналисти на 108 новинарски организации в 88 държави.
FinCEN е Мрежата за противодействие на финансовите престъпления към Министерството на финансите на САЩ. Към нея се изпращат доклади за трансакции в американски долари, които са окачествени като рискови, дори да се намират извън територията на Щатите.
Докладите за съмнителни дейности (SAR) са пример за това как се изразяват официално тези подозрения. Всяка банка трябва да попълни такъв, ако се съмнява, че клиентите ѝ вършат незаконни дейности. Именно тази SAR-форма се изпраща на властите.
Защо това е от значение?
Ако човек планира да печели от престъпни начинания, едно от най-важните неща е наличие на метод за пране на пари. То е процес, представляващ влагане на средства, придобити от престъпления като корупция или наркотрафик, в банкова сметка в престижна банка. Целта е по този начин парите да не бъдат свързани с престъпна дейност.
Същата процедура важи за руските олигарси, които имат наложени санкции от западни държави.
Предполага се, че банките не трябва да помагат на клиентите си да перат пари или да ги местят по начини, които нарушават правилата. По закон – те трябва да знаят кои са клиентите им. Не е достатъчно само да изпратят доклад за съмнителни дейности и да проследяват „мръсните пари“, докато очакват властите да се справят с проблема. Ако разполагат с доказателства за криминални деяния, трябва веднага да спрат трансакциите на средствата.
Фъргъс Шиел от Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) каза, цитиран от ВВС, че изтеклите файлове ни показват „какво знаят банките за огромните потоци мръсни пари по целия свят“. Той сподели, че документите са разкрили огромни суми от съмнителни трансакции, но са представлявали една малка частица от всички изпратени към Министерството на САЩ SAR-формуляри през съответния период.
Какво доказват изтеклите документи?
Британската банка HSBC е позволила на измамници да прехвърлят милиони откраднати долари по целия свят, дори след като е била предупредена от американските разследващи, че тази дейност представлява измама.
Американската JPMorgan е позволила на компания да придвижи над 1 млрд. долара през лондонска сметка, без да знае кой я притежава. На по-късен етап банката е открила, че компанията зад тази сметка може би е собственост на мафиот, който е сред първите десетима в списъка на издирваните от ФБР.
Във файловете има доказателства, че един от най-близките съдружници на руския президент Владимир Путин е използвал лондонската банка Barclays, за да избегне санкции, които са имали за цел да преустановят използването на финансови услуги на Запад от негова страна. Част от парите били използвани за закупуване на творби на изкуството.
Съпругът на жена, дарила 1,7 млн. паунда на британската Консервативна партия, е бил тайно спонсориран от руски олигарх, който имал връзки с Путин.
Британските компании, които фигурират в докладите за съмнителни дейности са повече от фирмите на всяка друга държава – над 3000. Затова Великобритания е определена от американските власти като юрисдикция с висок риск.
Централната банка на Обединените арабски емирства не е отправила предупреждения на местна фирма, помагаща на Иран да избегне финансови санкции.
Deutsche Bank също е замесена в схемите. В документите има доказателства, че германската банка е помагала в изпирането на пари от организирани престъпления на терористи и наркотрафиканти.
Standard Chartered е прехвърляла кеш към Arab Bank в продължение на повече от десетилетие, след като сметки на клиенти в Йорданската банка били използвани за спонсориране на терористични акции.
С какво скандалът FinCEN е по-различен от Panama Papers?
През последните години имаше няколко големи „лийкове“ на финансова информация. Сред тях бяха така наречените Paradise Papers от 2017. Там изтекоха документи на офшорния доставчик на адвокатски услуги Appleby и доставчика на корпоративни услуги Estera. Те доказаха офшорните финансови дейности на политици, бизнес лидери и известни личности.
През 2016 четохме за Panama Papers – документи, изтекли от адвокатската кантора Mossack Fonseca. Те показаха как богатите се възползват от офшорни данъчни режими.
Година по-рано имаше теч на документи от швейцарската частна банка HSBC. Те доказаха как се използват законите за банковата тайна, за да се помогне на клиентите да избегнат плащането на данъци.
А LuxLeaks от 2014 показа документи от счетоводната кантора PricewaterhouseCoopers. В тях се доказа, че големите компании правят данъчни сделки в Люксембург, за да намалят количеството такси, които трябва да платят.
FinCEN Papers е по-различен теч на данни, тъй като това не са документи от една или две компании, а идват от няколко различни банки по света. Подчертават потенциално съмнителни дейности, включващи компании и отделни личности, а също така повдигат въпроси защо банките, които са забелязали нередности, невинаги са действали по проблема.
FinCEN казва, че течът на информация може да повлияе на националната сигурност на САЩ, да компрометира разследванията и да заплаши сигурността на институциите, както и на личностите, пуснали докладите.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
