Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Преди няколко месеца слушах по радиото детски хирург. Говореше увлекателно и с гордост за работата си. Разказваше за спасени момичета и момчета, за часовете, които прекарва с тях, за рисунките в кабинета си. Накрая журналистката го попита за собствения му син и тогава този уверен мъж, професионалист със силите на Господ, смени тона и каза, че съжалява, че просто няма времето, което иска да прекара със собственото си дете.
Замислих се без да познавам този човек. Растат десетки, хиляди, стотици хиляди деца, които не получават от родителите си толкова грижа, колкото може би трябва. Някои са на родители, които спасяват чуждите деца, но нямат достатъчно време за своето.
Други са на хора, които редят плочки в Испания или берат ягоди във Великобритания. Гледат ги баба и дядо, докато мама или татко се появяват вечер по скайп и така години наред, но всеки месец пращат пари в България. Същите хора, които чакаха на опашка да гласуват на изборите през април миналата година, за да кажат на съгражданите си, че “няма такава държава” с бюлетината на “Има такъв народ”.
Често знаем малко за децата си. Като онази жена по телевизията, чийто син беше прекарал в кома нощта след коктейл от райски газ и алкохол в дискотека в Правец. Тя каза нещо от типа: Моят син е спортист, никога не е пил и не е пушил.
Усмихнах се като чух тази реплика. И аз не знаех, че моята дъщеря в 7 клас и на 13 години пие със съучениците си Самърсби в класна стая на Музикалното училище на улица “Оборище” в София. И можеше и никога да не разбера, и като дамата от телевизора, да говоря, че детето ми е пианист и спортист и никога не би направило това.
Въпреки че знам, че съучениците на дъщеря ми пушат вайп и пият енергийни напитки, разбира се - “тя не прави така”. Случва се в Докторската градинка в София, "пред вратите на гаража на един много богаташ, мамо, който ги гони”.
Консултирах се за случката с психолог, който ми каза, че има “много пациенти от Музикалното” - разбирайте родители. Смях се, обясних на дъщеря ми, че училището е институция и тя не включва забавленията, плажното облекло и вейпването от прозореца в малките междучасия. Отнесох скандал от баща ѝ за това, че вместо да кажа ясно, че на 13 не трябва да пие, аз обяснявам къде не се пие.
Междувременно дойде време да се кандидатства и трябваше да избираме училища. Измежду аргументите за образованието на дъщеря ни се появиха и такива къде имало много наркотици и къде по-малко.
Много често в последните месеци се сещам за интервюто на онзи детски хирург, който спасява чуждите деца, но няма достатъчно време за своето.
Защото, ако ще живеем в общество и искаме да имаме бъдеще като нация, трябва да разберем, че децата са на всички и трябва да имаме грижата и за нашите, и за чуждите.
Утре ще искаме да викаме пред телевизора “Мачкай, Гришо!” или “Бягай, Ивет!”. Ще се гордеем с чуждите деца, нали “всички сме българи”, без да си даваме сметка за факта, че някоя непозната за нас българска майка юнашка си е отдала изцяло живота и е жертвала кариерата си и комфорта, за да възпита следващия голям спортист, музикант, математик.
Ще се хвалим пред чужденците, че на 30 години българинът Златко Минев решава спор в квантовата физика между Бор, Шрьодингер и Айнщайн.
Обаче ще продаваме на други Златковци и Златки алкохол, цигари, райски газ и субстанции, въпреки че очевидно са под 18.
Годината е 2009 г. Сегашният кмет на Правец - Румен Гунински, е общински съветник. Една вечер през октомври синът му е похитен от бандата на “Наглите” в Студентския град. Три дни по-късно от бащата се искат 1 млн. евро откуп за свободата на сина му, а той получава запис: "Татко, аз съм добре, дават ми храна и вода, моля те, дай им това, което искат”.
Бащата плаща, “Наглите” са заловени, животът продължава.
Сега Гунински-младши дава на малолетните клиенти на дискотеката си Правец “това, което искат” - райски газ и алкохол.
Към датата на инцидента с младежа в кома, райският газ беше свободен продукт за продажба в менюто на дискотеките. В последния си работен ден 47-ото Народно събрание прие забрана за продажба на райски газ на лица под 18-годишна възраст.
На Гунински-младши обаче няма какво да му се случи. Виновна е майката.
У нас винаги майките сме виновни. Тя не е възпитала сина си и го е пуснала на дискотека, въпреки че той още няма 18. И въпреки че дискотеката не би трябвало да го е пуснала вътре, защото той няма 18.
Да посочим майката с пръст, да напишем три реда във Фейсбук и да продължаваме напред.
