Професр Ноам Чомски, американски лингвист и философ, е сред интелектуалците, които отказват да отдадат на Русия цялата вина за инвазията в Русия. Украински учени от Ню Йорк, Калифорния и Киев анализираха и обориха изказванията му в открито писмо. Представяме ви го в пълен превод:
Скъпи професор Чомски,
Ние сме група учени от сферата на икономиката, които бяха натъжени от Вашите интервюта и коментари по темата за руската война срещу Украйна. Вярваме, че публичното Ви мнение е контрапродуктивно за достигането до край на неоправданата руска инвазия и смъртта и страданието, които тя донася на нашата страна.
След като се запознахме със съдържанието на интервютата Ви по въпроса, ние забелязахме няколко повтарящи се заблуди във Вашата аргументация. В следващите редове искаме да отбележим пред Вас тези тенденции и да отговорим кратко:
Тенденция №1: Отричане на суверенния интегритет на Украйна
В интервюто Ви с Джереми Скейхил и The Intercept от 14 април, 2022 година, Вие казвате: "Факт е, че статутът на Крим не се обсъжда. Може и да не го харесваме. Изглежда обаче на местните той им харесва". Искаме да ви посочим няколко исторически факта:
Първо, анексирането на Крим от Русия през 2014 година наруши Будапещенския меморандум (според който бе обещано, че украинските граници ще бъдат уважавани и защитавани, включително Крим), Договора за приятелство, партньорство и сътрудничество, (подписан в Украйна през 1997 със същите обещания) и, според Международния съд на ООН, нарушава международното право.
Второ, "местните в Крим" не са отделен етнос или сплотена общност от хора, но кримските татари са. Те са коренното население на Крим, което бе депортирано от Сталин през 1944 година (и успя да се завърне, когато СССР се разпадна), а през 2014 отново бе принудено да побегне, когато Русия окупира острова. Мнозина от тези, които останаха, биват преследвани, арестувани с фалшиви обвинения и изчезват безследно, най-вероятно са убити.
Трето, ако под "харесва" имате предвид резултатите от референдума в Крим от 16 март 2014, моля да забележите, че този "референдум" бе проведен под дулата на оръжиията и бе обявен за невалиден от Общото събрание на ООН. В същото време голяма част от гласоподавателите в Крим подкрепяха независимостта на Украйна през 1991 година.
Тенденция №2: Отношение към Украйна като към американска пешка на геополитическото шахматно поле
Целенасочено или не, интервютата ви намекват, че украинците се борят с руснаците, защото САЩ са ги накарали да го правят; че Евромайдан се е случил, защото САЩ са се опитали да отделят Украйна от руската сфера на влияние.
Подобно отношение отрича позициите на Украйна и е шамар в лицето на милионите украинци, които рискуват живота си, за да живеят в свободна държава. Казано просто - разсъждавали ли сте върху възможността украинците да искат да се отделят от руската сфера на влияние, заради историята на геноцид, културен натиск и константно отричане на правото на самоопределяне?
Тенденция №3: Предположенията, че Русия е била застрашена от НАТО
В интервютата си Вие нямате търпение да цитирате предполагаемото обещание на Джеймс Бейкър и президента Джордж Буш към Горбачов, че ако се съгласи да допусне обединена Германия в НАТО, САЩ ще направят нужното, за да бъдат сигурни, че НАТО няма да се придвижи и "инч повече на Изток". Първо, моля забележете, че това обещание е поставяно под съмнение от научната общност, макар Русия да го промотира активно. Теорията е, че разширяването на НАТО наИизток не е оставило шанс на Путин, освен да атакува.
Но реалността е различна. Източноевропейските държави се присъединиха, Украйна и Грузия също имат такова намерение, за да се защитят от руския империализъм. Бяха прави в своята мотивация, тъй като Русия действително нападна Грузия през 2008 и Украйна през 2014 година. Сегашните кандидатури на Финландия и Швеция са пряк отговор на руската инвазия в Украйна, което продължава да доказва, че разпространението на НАТО е вследствие на руския империализъм, а не обратното.
Освен това не сме съгласни и с твърдението, че суверенните държави не трябва да правят съюзи според желанието на народите си поради спорно устно обещание, направено от Бейкър и Буш към Горбачов.
Тенденция №4: Твърдението, че САЩ не е по-добра от Русия
Трябва да признаем, че наричате руската инвазия в Украйна "военно престъпление", но в същото време изглежда сякаш не можете да го споменете, без да споменете предишни зверства, предизвикани от САЩ (в Ирак или Афганистан например) и в крайна сметка отделяте повече време да обсъждате тях.
Като икономисти ние не сме в позиция да поправяме историческите ви метафори и е безспорно, че също осъждаме неоправданите убийства на цивилни от която и да е сила в миналото. Същевременно, да не се изправя Путин пред Международния наказателен съд в Хага само защото някой бивш политически лидер не е бил третиран по този начин, би било грешно заключение от тези исторически аналогии. Обратното - ние бихме казали, че изправянето на Путин пред съда, заради военните престъпления, които целенасочено извършва в Украйна, ще постави прецедент, който ще накара световните лидери да се замислят, преди да предприемат подобен ход в бъдеще.
Тенденция №4: "Измиване" на целите на Путин в Украйна
В интервютата си Вие полагате много усилия, за да защитите целите на Путин за "демилитаризация" и "постигана на неутралност" на Украйна. Моля, забележете, че в свое телевизионно участие от 24 февруари 2022, Путин посочва като цел на сваята "военна операция" "денацификацията" на Украйна. Теза, която се гради върху негова псевдоисторическа статия от юли 2021, където отрича съществуването на Украйна и гласи, че няма такъв народ.
Според статия в руската официална информационна агенция "РИА Новости" "нацист" е просто човек, който се идентифицира като украинец, а основаването на Украйна преди 30 години е определено като "нацификацията на Украйна".
Според този справочник на геноцида, денацификацията се изразява във военно поражение, прочистване и "превъзпитание" на населението.
"Демилитаризацията" и "неутрализацията" предполагат същата цел - без оръжия Украйна не може да се защити, а Русия ще постигне дългогодишната си цел да я унищожи.
Тенденция №6: Предполагането, че Путин има интерес към дипломатическо решение на конфликта
Всички ние се надяваме на край на огъня и успешни преговори, които да спасят живота на много хора. В същото време намираме за абсурдно как многократно прехвърляте вината за липсата на постигнато споразумение на Украйна (за това, че тя не е предоставила на Путин "път за отстъпление") или на САЩ (поради предположенията, че настояват за военно, а не дипломатическо решение) вместо на действителния агресор, който многократно и умишлено бомбардира цивилни, родилни отделения, болници и хуманитарни коридори по време на същите тези "преговори".
Предвид реториката на руските държавни медии (цитирана по-горе), целта на Русия е заличаване и покоряване на Украйна, а не "дипломатическо решение".
Тенденция №7: Защита на тезата, че отстъпване пред руските искания е начинът да се избегне ядрена война
От началото на руската инвазия Украйна живее под постоянна ядрена заплаха - не само защото е основна цел за руските ядрени ракети, но и поради руската окупация на украински атомни електроцентрали.
Какви обаче са алтернативите на борбата за свобода? Безусловна капитулация и след това елиминиране на украинците от лицето на Земята (вижте по-горе)?
Чудили ли сте се някога защо президентът Зеленски, с огромната подкрепа на украинския народ, умолява западните лидери да предоставят тежки оръжия, въпреки потенциалната заплаха от ядрена ескалация? Отговорът на този въпрос не е "заради Чичо Сам", а по-скоро поради факта, че руските военни престъпления в Буча и много други украински градове и села, показаха, че животът под руска окупация е осезаем "ад на земята", който се случва точно сега и изисква незабавни действия.
Може да се каже, че каквито и да било отстъпки към Русия няма да намалят вероятността от ядрена война, а ще доведат до ескалация. Ако Украйна падне, Русия може да атакува други държави (Молдова, Грузия, Казахстан, Финландия или Швеция) и също така може да използва ядреното си изнудване, за да накара останалата част от Европа да се подчини. Русия не е единствената ядрена сила в света. Други страни като Китай, Индия, Пакистан и Северна Корея гледат. Само си представете какво ще се случи, ако научат, че чрез ядрените си сили могат да получат каквото си искат.
Професор Чомски, надяваме се, че ще разгледате фактите и ще преоцените заключенията си. Ако наистина цените украинския живот, както твърдите, бихме искали да ви помолим да се въздържате от добавяне на гориво към руската военна машина, разпространявайки възгледи, много близки до руската пропаганда.
Сърдечни поздрави,
Богдан Кукарски, City University of New York
Анастасия Федук, University of California, Бъркли
Юри Городниченко, University of California, Бъркли
Илона Сологуб, VoxUkraine
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
