Учениците от 7. клас писаха преразказ по "Урок по японски" на Виктория Бешлийска на изпита по български език и литература от НВО. Традицията в последните години е МОН да подбира произведения на нови български автори. Разказът е адаптиран специално за изпита и не е част от учебната програма.
Виктория Бешлийска е една от най-популярните съвременни български писателки, известна с романите "Глина", "Сърце", "Нишка". Текстът на разказа, който е включен в националното външно оценяване след седми клас, беше разпространен в родителския форум BG Mamma.
По-късно той беше публикуван и от Министерството на образованието и науката заедно в верните отговори на теста..
- Приличат на японци - подшушвам на татко, докато оглеждам четиричленното семейство, което се отправя към игрището на хотела. Чужденецът отговаря на любопитния ми поглед с кимване и аз мигом дръпвам качулката на якето си, за да се скрия.
- Сигурен ли си, Антоне? - ме пита баща ми.
- Вече седем години ходя на уроци при господин Гоку! Разпознавам ги.
Всичко започна, когато на шестия ми рожден ден получих детска книжка за приключенията на едно плюшено зайче, в която имаше нарисувани японски йероглифи. Тайнствените красиви знаци ме заплениха. С часове се взирах в тях, рисувах ги и повтарях, че искам да знам японски.
Един ден татко се върна от работа и въодушевено ми каза:
- Тони, намерих учител по японски! Утре е първият ти урок.
На следващия ден се запознах с господин Гоку. Живееше недалеч от нас и беше възрастен. Разбрах го, защото вървеше бавно с леко приведени рамене. Домът му, спретнат и светъл, се състоеше само от една стая. На прозореца бяха сложени десетина саксии с причудливи цветя. Нямаше столове и човек можеше да седне единствено на земята. Държеше книгите си на пода, подредени до стената.
Господин Гоку ми разказваше приказки за самураи, заедно учехме думи и пишехме йероглифи. Когато се затруднявах, той се шегуваше, че японският език изисква да му бъдем посветени с всяка гънка на мозъка, тялото, че дори и на дрехите си.
Мама и сестра ми Ира влитат във фоайето на хотела и развълнувани викат:
- Тони, навън има семейство от Япония! Ела да се запознаеш с тях!
Аз не обичам да се срещам с нови хора, не знам какво да говоря; всички се втренчват в мен, задават въпроси и се чувствам като на изпит. Поглеждам към татко, дано ме спаси от неудобството, но той ми прави знак да идем заедно.
На игрището японското семейство ни посреща усмихнато. Родителите ми заговарят с тях на английски, децата им - две момичета на възрастта на Ира - си говорят с нея на измислен език и се смеят. Колко лесно е да си малък и да не разбираш нищо! Тогава сякаш знаеш всичко. Татко ме насърчава да кажа нещо на японски. Искам да се представя, но от устата ми не излиза и звук. Коремът ми се свива от страх, че ще се изложа.
- Хайде, Тони, кажи нещо! - настоява мама.
Но аз не успявам. Нахлупвам качулката и засрамен избягвам към хотела. Просвам се на леглото в стаята. Когато нашите се прибират, аз се правя на заспал, но не мигвам цяла нощ. Скрит под завивката, шушна всичко, което седем години сме повтаряли с господин Гоку. Иска ми се, ако отново срещна японците, да ги заговоря.
Бих се срамувал повече, ако господин Гоку узнае, че съм се изложил.
Сутринта отново виждаме японското семейство. Към нас приближава мъжът и аз се вцепенявам. Когато очите му срещат моите, той повдига любопитно вежди. Вероятно очаква да отвърна на поздрава му. Бързо нахлупвам качулката си. Тогава мъжът се усмихва и сякаш казва: "Не се притеснявай, разбирам те!". В този миг се случва нещо странно: от устата ми започват да се нижат думи на японски. Звучат сухо и насечено:
- Здравейте! Аз съм Тони и съм на тринайсет години. Приятно ми е да се запознаем. Как е Вашето име?
Родителите ми ококорват очи, а лицето на японеца грейва. Той прави поклон и на свой ред се представя. Когато се опомням, се усмихвам. Ако беше тук господин Гоку, сигурно щеше да каже, че не аз, а качулката ми е проговорила.
Ето кои автори и разкази се падаха на изпита по български език и литература в предишните години:
- 2021 г. - "Череши" на Захари Карабашлиев
- 2022 г. - "Талисманът" на Красимир Бачков
- 2023 г. - "Ева, която расте и се смалява" на Иванка Могилска
- 2024 г. - "Изборът" на Кристин Димитрова
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
