Гласуването не е просто упражняване на демократични права, то носи със себе си и отговорности. В повечето държави в Европейския съюз минималната възраст за правото на вот е 18 години, тоест, навършването на пълнолетие.
Аргументът за това е, че взeмането на отговорни решения, които засягат личния и обществения живот, изисква достатъчна зрялост.
Някой страни от ЕС поставят под въпрос възрастта за гласуване. В тях право на глас имат младежи, които все още не са навършили пълнолетие.
Първата държава, въвела този модел, е Австрия. През 2007 година тя промени прага на възрастта за гласуване на 16.
Малта и Белгия също дават право на 16- и 17-годишните младежи да избират Европейски парламент.
В Гърция 17-годишните могат да гласуват на национални избори. Местните, регионалните и националните избори следват различни изборни правила.
Доскоро възрастта за гласуване за евродепутати в Германия беше 18 години, но Социалдемократите, Зелените и Свободните демократи решиха през 2023 г., че и 16 и 17-годишните граждани трябва да имат думата за бъдещето на Европейския парламент. На предстоящите Евроизбори в Германия ще могат да гласуват момчета и момичета, родени преди юни 2008 г.
В някои германски провинции намаляването на възрастта на 16 години за гласуване беше разрешено наскоро и на местно и регионално ниво.
Във всички останали държави-членки на ЕС, включително България, минималната възраст за упражняване на вот е 18 години.
Британските острови Ман и Гърнси са от малкото места в Западна Европа с ниска възраст за гласуване. Шотландия и Уелс също позволяват на 16-годишните да гласуват, но не и на парламентарните избори в Обединеното кралство.
Въпреки че има различни начини за гражданско участие като младежки движения, доброволчество или диалог по въпросите на младежта в ЕС, получаването на право на гласуване е послание към младите хора – да знаят, че тяхното мнение се чува и се взема предвид от политиците.
Социални медии и новите технологии могат да бъдат използвани като средство за активно гражданско образование - стига повече млади хора да пожелаят да разберат как работи политиката и каква е ролята на институциите, но и да знаят как да разпознават дезинформацията онлайн.
От една страна, аргументите срещу намаляването на възрастта за гласуване се основават на биологични факти – мозъкът на младия човек все още се развива, поне от научна гледна точка. Проблем е и липсата на достатъчна информираност за политиката и решенията, върху които младите могат да повлияят с гласовете си.
От друга страна, предоставянето на право на глас на 16-годишна възраст може да създаде и утвърди демократичен навик. Той би намалил процента на негласуващите на по-късен етап в зряла възраст.
Да се работи на 16-годишна възраст е законно в много държави – включително в България, при определени условия. Хората на възраст под 18 години, които работят и плащат данъци, следва да имат правото да решават как да се изразходват техните данъци.
Правото на 16-годишните да гласуват би било съгласувано решение в съответствие с други права, от които те вече се ползват. Например, получаването на свидетелство за управление на мотоциклет или вземането на решения по засягащите ги медицински въпроси без съгласието на родителите им.
През март 2022 година Европейският парламент предложи намаляване на възрастта за гласуване в Евроизбори на 16 години за целия ЕС, освен ако държавите не откажат.
Но засега всяка страна има правото сама да определя кога най-рано гражданите ѝ могат да упражняват правото си на глас.