Словенката Марта Кос ще е следващият еврокомисар, който ще отговаря за един от най-чувствителните в политическо отношение ресори - разширяването на ЕС. Една от задачите ѝ ще е да ръководи дипломацията на блока във връзка с присъединяването на кандидатите-членки, сред които са Украйна, Молдова, Албания и Република Северна Македония.
Кос получи одобрението на Комисията по външни работи (AFET) след 3-часово изслушване пред евродепутати. На него кандидатката трябваше да отговаря на множество въпроси, свързани с целите на ЕС за разширяване.
Тя даваше обяснения, включително и за позицията ѝ относно присъединяването на Северна Македония. Към момента Скопие е кандидат за член, но официалните преговори не могат да започнат заради неизпълнението на ключови условия от преговорната рамка.
Двете балкански държави от години имат разногласия по различни въпроси. Най-големият обаче е вписването на българската общност в конституцията на РСМ. Към момента това е и една от основните пречки за европейската интеграция на Скопие и едно от условията за започване на преговорите за членство.
Българският евродепутат Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) постави три въпроса на Кос.
Първо - дали има намерения да приема промени на съдържанието на вече одобрената преговорна рамка с РСМ. Второ, може ли да потвърди, че осезаемото изпълнение на договорите с България и Гърция и протоколите от тях са част от преговорната рамка (а в тях влиза и изискването за включването на българите в Конституцията на Северна Македония) са част от преговорната рамка, чието изпълнение ЕК е длъжна да провери като критерий за начало на преговорите. И накрая как Комисията оценява спазването им.
Кос потвърди, че няма намерения да допуска изменения в тази рамка, защото "предоговарянето на вече договорена рамка с държава член обикновено не е реалистично".
"Pacta sunt servanda ("договорите трябва да се изпълняват") - това означава, че очакваме Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и РСМ, и Договорът от Преспа между РСМ и Гърция, ще се прилагат", каза тя. Споразумението за "приятелство" със София, което се отнася до статута на езика и правата на българската общност в страната. Тя увери, че следи внимателно за изпълнението му.
По време на препитването евродепутати от крайната десница повтаряха руски тези, за да атакуват евентуалното присъединяване на Киев към блока.
Кос обаче показа сдържаност. Тя подчерта, че това ще бъде дълъг процес и попари надеждите на онези, които се надяваха на ускорен процес за членство в ЕС:
"Ще приемем нови държави членки само ако те активно се присъединяват към нашите ценности, демокрацията и върховенството на закона".
Тя допусна, че ЕС може да улесни постепенната интеграция на партньорките си в ключови сектори.
"За мен подкрепата за Украйна и отблъскването на руската агресия е абсолютен приоритет - политически, икономически, финансово, да използваме целия набор от инструменти на ЕС", каза Кос.
Следващата еврокомисарка допълни, че първото нещо, което планира да направи, след като встъпи в длъжност, е визита до Киев.
В отговорите си тя подчерта, че само страните, които са затворили всички преговорни глави, могат да се присъединят към ЕС. По думите ѝ Черна гора може да приключи този процес до 2026 г., а Албания - до 2027 г.
Кос в бурята от скандали
Марта Кос е бивш посланик в Берлин и Женева и е представител от групата на "Renew Europe". Тя обаче не беше първият избор на Словения за еврокомисар. За поста беше предложен Томаш Весел, но се наложи той да се оттегли под натиска на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, която настояваше за повече жени в ръководния си екип.
След това словенската кандидатура допълнително се забави, тъй като словенският парламент отказа да завърши процеса на номиниране.
През това време Кос се оказа в буря от няколко скандала. Въпреки че е изразявала подкрепата си за Украйна, в медиите се появиха отново нейни изказвания от март 2022 г., в които спазва сравнително мек тон спрямо Москва. Думите, които предизвикаха остри критики от опонентите ѝ, са от интервю само месец след началото на войната:
"Трябва да бъдем критични към Русия, но не трябва да затваряме вратите си пред нея. Словения винаги е имала добри отношения с Русия, но при правителството на премиера Янез Янша видяхме отдалечаване от Русия към САЩ", казва тогава тя.
Следващата атака дойде от ръководителя на словенската делегация на ЕНП Романа Томц. Тя заяви, че номинацията на Марта Кос е "неприемлива", тъй като бившата дипломатка е имала връзки с бившите югославските тайни служби.
По време на изслушването си обаче тя отхвърли тези обвинения.
"Никога не съм била член, не съм информирала и не съм работила за тайната служба на Югославия, която не е УДБА. УДБА беше закрита през 1966 г., а по това време аз съм била на една година. Така че ако говорите за тайна служба, тя е СДВ", посочи Кос, цитирана от БТА.
Тя визира словенската Служба за държавна сигурност, която е наследник на УДБА.
В крайна сметка нито една от атаките не я спря по пътя и към ЕК и тя беше одобрена от външната комисия в ЕП.