“За мен страхът е една от най-деликатните емоции, затова винаги се опитвам да уплаша читателя. Ако не мога да го уплаша, се опитвам да го смразя от ужас и ако не успея и в това, прибягвам до шока. Когато познат ми каже, че след 20-ата страница му се налага да спи на лампа, значи съм постигнал целта си.”
Думите са на Стивън Кинг, който ще се появи неколкократно в този текст. Главният герой днес обаче не е кралят на ужаса в американската литература, а кралят на ужаса в българската – Васил Попов.
Както казва самият той, „аз, разбира се, не мога да бъда Стивън Кинг, но също така смятам, че и Стивън Кинг не може да бъде Васил Попов и да пише на трънски диалект за чудовище от българския фолклор“.
Васил Попов е човекът, който стои зад „Мамник“ – победителят в първия конкурс за аудиосериал на Storytel, който след успеха си в платформата излиза и на хартия и бързо се превръща в най-обичания и разпознаваем български хорър роман.
Фотограф: Мира Дерменджиева за BoulevardBulgaria.bg
Еколог по образование, Васил винаги е проявявал страстен интерес към българския фолклор.
Работил е като фотограф и автор за National Geographic, а когато започва да пише, открива начин да съживява чудовища и да открива мистерии, използвайки една от най-древните магии за възкресяване: словото.
В пандемичната 2020 г. пише поредицата „Вълчи разкази“, като малко след това печели конкурса на Storytel с „Мамник“.
Дългоочакваното продължение на култовия аудиосериал излиза на 10 април, носи заглавието „Лехуса“ и отново ще звучи с гласа на актьора Владо Пенев.
Междувременно по „Мамник“ се снима и телевизионен сериал, който се режисира от Виктор Божинов.
Именно по повод на тези събития си говорим с Васил Попов за страховете, хоръра, навиците в писателския занаят, хейта в литературните среди у нас, любимите му автори и най-доброто, което може да ни се случи в StorytelStorytel.
И трябва да признаем, че винаги е вдъхновяващо да обменяме мисли с човек на литературата: особено такъв, който връща доверието в жанровата литература, държи ни будни през нощта и създава места като Вракола – едно село, което е не по-малко зловещо и обаятелно от Twin Peaks.
Говорим си на „ти“, защото когато един писател е добър в работата си, той преодолява физическото пространство и времевите ограничения между себе си и читателите. И се чувстваме близки.
Фотограф: Румина Георгиева
Boulevard Bulgaria: Наричат те българския Стивън Кинг. Какво мислиш за това? Голяма отговорност ли е? И какво е отношението ти към Краля?
Васил Попов: Избягвам да се сравнявам с Краля, макар че, разбира се, съм се учил от него. Както се казва, за да стигнем върховете, трябва да стъпим върху раменете на великани, нали така? Сравнението със Стивън Кинг от една страна ме ласкае, но от друга ми се струва излишно, а и може да изиграе лоша шега на един автор.
Смятам, че една немалка част от читателите не обичат подобни сравнения с любимите им автори, тъй като по този начин се създават огромни очаквания.
Аз, разбира се, не мога да бъда Стивън Кинг. Но също така смятам, че и Стивън Кинг не може да бъде Васил Попов и да пише на трънски диалект за чудовище от българския фолклор. Пишем най-добре за местата и хората, които познаваме.
Boulevard Bulgaria: Добре, и все пак кои са писателите, които са повлияли твоето творчество?
Васил Попов: Истината е, че нямам представа. Аз чета много разнообразна литература и изобщо не се ограничавам единствено до жанрова, а още по-малко само до определен жанр. В книгите си също се опитвам да смесвам различните жанрове: в тях има много криминални елементи, фентъзи, митология, любовна история, комедия…
Много обичам Дан Симънс и Стивън Кинг, но също така обожавам Казандзакис, Миленко Йергович, Петър Делчев…
Фотограф: Румина Георгиева
Boulevard Bulgaria: В литературните среди сякаш има едно игнориране на фентъзи жанра. Какво е мястото на фентъзито у нас според теб?
Васил Попов: Това беше доскоро така, да. Смятам, че постепенно започва да се променя отношението към жанровата литература. Успехът на „Мамник“ го доказа – доказа, че явно има огромен глад за такъв тип истории. Което, разбира се, може единствено да ме радва.
Впрочем, така си обяснявам и сравненията със Стивън Кинг: явно българският читател имаше нужда да се появи автор, който най-сетне да му предложи такъв вид жанрова литература. Имало е такава потребност. Аз съм казвал и преди, че се радвам на успеха на книгите ми, защото това е успех за цялата жанрова литература.
Все повече хора ѝ обръщат внимание. А имаме страхотни жанрови автори като Благой Иванов и Емил Минчев.
Boulevard Bulgaria: Какво е да бъдеш известен писател в България?
Васил Попов: Хубавото е, че в днешно време има социални мрежи и се организират много литературни срещи из цялата страна, което ми позволява да имам директен контакт с почитателите на книгите ми. Много обичам да общувам с тях. Не разбирам авторите, които не желаят да си говорят с публиката. Нали пишем книгите си за другите – за своята публика?
Не може един автор да не желае да говори с феновете си. И все пак писателите в повечето случаи не са толкова разпознаваеми с лицата си.
Също така това да си „известен“ у нас не е толкова голямата работа (това важи за всяка сфера, не само за литературата). Така че е хубаво “известните” да не се възгордяват много-много, защото шансът да ги знаят например в Германия е доста малък. А забелязвам как звездите в България се държат така, сякаш са популярни в цял свят.
Boulevard Bulgaria: Как се справяш с критиката?
Васил Попов: Винаги съм я приветствал. Критиката е нещо хубаво, защото ти помага да се развиваш и да си взимаш бележки. Проблемът е, че това, което се случва често в социалните мрежи, не е точно критика, а търсене на евтин спор, заяждане и нападки между читателите. Нямам време за такива неща, а и не се впечатлявам.
Boulevard Bulgaria: Какво представлява творческият процес при теб?
Васил Попов: В моите книги често има мистерия – загадка, която трябва да бъде разплетена. Всичко е навързано. Затова аз не мога да си позволя да пиша, преди да съм си изяснил цялата история. Още преди да седна да пиша, си правя синопсиси на всяка глава и всяка част. Трябва да имам ясен план и да знам в каква посока отива историята, накъде вървят героите. Не мога да си позволя да импровизирам в движение.
Затова най-времеемката част от процеса е измислянето и съставянето на подробните синопсиси. След като вече съм написал синопсисите, писането на книгата е песен – лесно и удоволствие.
Аз лично не съм привърженик на тезата на Стивън Кинг. Опитвал съм се да правя като него – в повечето случаи съм сътворявал глупости по този начин. Не мога да пиша насила или ако не съм си изяснил нещо от историята.
Фотограф: Мира Дерменджиева за BoulevardBulgaria.bg
Boulevard Bulgaria: Кога и как ползваш слушалки?
Васил Попов: Тъй като прекарвам голяма част в писане и четене на собствените си писания, често имам нужда просто да си отдъхвам – да оставя очите ми да почиват.
В такива моменти обаче въпреки всичко искам да занимавам ума си с нещо. Тогава в употреба влизат слушалките и платформи като Storytel, които ми предлагат достъп до аудиокниги.
Boulevard Bulgaria: Какво слушаш най-често на тях?
Васил Попов: Най-често слушам аудиокниги и музика. Все още не мога да си изградя навика да слушам подкасти, а и не ми остава много време за такива.
Boulevard Bulgaria: Кои български автори следиш?
Васил Попов: Благой Иванов и Емил Минчев, например. Също и Марин Трошанов и Милен Хальов. Те са автори, които пишат жанрова литература. Запознах се с тях покрай книгите и смятам, че станахме добри приятели. Дори издадохме заедно един общ сборник с разкази – „Възкресения“.
Boulevard Bulgaria: Кои книги от библиотеката на Storytel си слушал?
Васил Попов: О, много са. Не мога да ги изброя всичките. Но, няма какво да се лъжем, няма по-добър прочит от този на Владо Пенев на „Мамник“. Може би сега „Лехуса“ ще бъде единственият съперник на мамника.
Гласът е изключително важен. Смятам, че „Мамник“ дължи успеха си не само заради литературните си качества, но и заради неповторимия почит на Владо Пенев.
Много съм щастлив, че именно той озвучава и продължението на историята – „Лехуса“.
Boulevard Bulgaria: Разкажи ни повече за твоя аудиосериал в Storytel.
Васил Попов: Всъщност, в Storytel вече има три мои книги – „Пермафрост“, „Мамник“ и „Вълчи разкази“.
„Лехуса“ ще е четвъртата история. Тя е и продължението на „Мамник“.
Съвместната ни работа със Storytel започна през 2020 г., когато беше организиран първият по рода си конкурс за аудиосериал.
Тогава аз го спечелих с пилотния епизод на „Мамник“, а наградата включваше менторство от страна на Ваня Щерева и Ана Клисарска и реализиране на проекта като аудиосериал за Storytel.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
