В разгара на войната между Израел и "Хамас" - 691 млн. евро хуманитарно финансиране от ЕС се превърна в повод за вътрешен спор между Европейската комисия и няколко държави.
Парите са част от фонда, с който Европа подпомага Палестина - 27-те държави са най-големият ѝ донор, a Брюксел е посредник в дипломатическия процес за помиряване между Израел и Организацията за освобождение на Палестина на Ясер Арафат още от началото на 90-те години.
От 2000 г. насам ЕК е предоставила около 700 млн. евро на жителите на Газа и Западния бряг.
В понеделник еврокомисарят по разширяването Оливер Вархели (Унгария) обяви, че ЕК ще спре незабавно всички парични преводи от помощта.
"Подстрекаването към омраза, насилие и възхваляването на терора са отровили съзнанието на твърде много хора. Нуждаем се от действия и то веднага", гласеше посланието му.
Шест часа по-късно обаче върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел оттегли твърдението на Вархели, като заяви, че плащанията няма да спрат, за да "не наказваме целия палестински народ". Борел посочва още, че подобно решение ще навреди на интересите на ЕС в региона и само ще увеличи дързостта на терористите".
Той предложи на външните министри на Израел и Палестина да се включат в обща видеоконферентна връзка с колегите им от ЕС - но получи отказ от израелския дипломат No.1 Ели Коен.
"Докато ние погребваме своите мъртви близки и се борим с престъпния тероризъм, когато светът дава ясна подкрепа на Израел, няма място за баланс и теоретични дискусии - само за решителна и безкомпромисна война срещу палестинския тероризъм", казва той.
Трябва ли ЕС да рискува с изпращането на допълнителни средства, с които "Хамас" може да злоупотребява, като ги отклонява от населението и финансира терористични операции? Или спирането на помощта за Газа в най-тежкия момент за местните жители не е оправдано?
Как се стигна до този обрат?
Няколко държави - вкл. Испания, Ирландия и Люксембург - твърдят, че решението на Оливер Вархели е взето без консултации и без одобрението на отделните държави.
Новата позиция на ЕК не отрича необходимостта от проверка на потока на парите, за да се гарантира, че "никакво европейско финансиране не подпомага косвено терористични организации, извършващи атаки срещу Израел".
"Хамас", които контролират управлението на Газа от 2007 г., са признати за терористична групировка от ЕС.
Реакцията на останалите близкоизточни държави спрямо анонса на Вархели беше негативна - всички предупреждават, че спирането на помощта може да провали евентуални бъдещи преговори за примирие и ще се използва от пропагандата на "Хамас", които внушават на палестинското население, че Западът го е изоставил.
Politico проследява вътрешното недоволство от заявката за спиране на помощта за Палестина.
Външният министър на Люксембург Жан Аселборн публично оспорва легитимността на решението на Вархели, като казва, че този въпрос зависи от волята на националните правителства, а те ще го обсъдят едва на 10 октомври.
Словенският еврокомисар Янес Ленарчич също се намесва в опозиция на унгарския еврокомисар. Той заявява, че е "от императивно значение да защитаваме цивилните хора и да спазваме международното хуманитарно право".
"Хуманитарната помощ на ЕС за палестинците в нужда ще продължи, докато трябва", пише той в Twitter, малко след като Вархели вече е обявил прекратяването на плащанията.
Испанската телевизия ABC съобщава, че министърът на външните работи Хосе Мануел Албарес се е обадил на комисаря по разширяването, за да изрази несъгласие с решението му - "за което външните министри не са предупредени".
Споровете в ЕС за отношението към Палестина са много по-стари от актуалния конфликт, но сега отново се появяват на преден план.
Германия и Австрия бяха сред страните, които веднага обявиха, че замразяват своите програми за подкрепа на икономическото развитие на палестинските територии за неопределен период в резултат на терора срещу Израел. Берлин запазва само хуманитарната помощ за Палестина, която е насочена за "животоспасяващи дейности", докато австрийското правителство смята да преразгледа всички проекти, по които отделя пари за палестинските земи.
В неделя е имало противоречия и по текста на декларацията на Жозеп Борел, с която ЕС осъди еднозначно атаките на "Хамас".
Според Politico - Ирландия, Люксембург, Дания и други правителства са опитвали да добавят текст в позицията му, с който да призоват двете воюващи страни за "деескалация". Това се е сблъскало с недоволство от други, според които подобни фрази внушават равна отговорност на нападащата и нападнатата страна.
Ситуацията в Израел ще бъде тема на дневния ред на видеоконферентна среща на външните министри от ЕС във вторник.
Проектът е съфинансиран от Европейския съюз в рамките на програмата за безвъзмездни средства, отпускани от Европейския парламент за дейности в областта на комуникацията. Европейският парламент не е участвал в неговата подготовка и по никакъв начин не е отговорен за или обвързан с информацията, данните или мненията, изразени в рамките на проекта, за които отговорност съгласно приложимото право носят единствено авторите, интервюираните лица, редакторите или разпространителите на програмата. Европейският парламент не може също така да поема отговорност за евентуални преки или непреки щети, нанесени при осъществяването на проекта.