Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Управляващите от ГЕРБ, БСП, "Има такъв народ" и "ДПС - Ново начало" ударно приеха промените в Закона за въвеждане на еврото на първо четене, който предвижда забрана търговците да вдигат цените на стоки и услуги "без основателна причина" - каквото и да значи това - до края на 2026 г. Въвеждат се и огромни глоби при нарушения, и извънредни правомощия на Комисията за защита на потребителите (КЗП).
Бизнесът вече предупреди, че поправките могат да доведат до административен произвол, а икономисти - че с тях властта връща на практика плановата икономика от комунизма, а с разширените правомощия на КЗП се създава "Комитет по цените" - какъвто също има в тоталитарната държава.
В опит да защити поправките, внесени от кабинета "Желязков", депутатът от ГЕРБ Любен Дилов - син припомни, че преди 101 години на същата дата Народното събрание е гласувало подобен закон. Председателят на комисията по бюджет и финанси Деляв Добрев (ГЕРБ) заключи, че явно и тогава е имало нужда да се вземат мерки.
Става дума за период преди комунистическия режим - след Първата световна война при управлението на кабинета на Демократическия сговор с премиер Александър Цанков след Деветоюнския преврат (1923 г.).
Справка на "Булевард България" показва, че на 24 юли 1924 г. е приет Закона за облекчаване на продоволствието и борба със скъпотията, предложен от управляващите тогава.
Въпреки скептицизма на някои депутати, включително Андрей Ляпчев (към онзи момент дългогодишен народен представител от Демократическата партия и Демократическия сговор, а след това министър-председател), законът е гласуван.
Последиците от непазарното регулиране на цените в периода между Първата и Втората Световна война са обект на изследване в труда на проф. Пенчо Д. Пенчев - преподавател по "Стопанска история и история на икономическата мисъл“ в УНСС.
Какво е заложено в закона от 1924 г.:
- Назначаване на Главен комисар по продоволствието (Коста Николов) и местни комисари по прехраната (ако трябва да правим аналогия, вероятно нещо такова ще е функцията на председателката на КЗП Мария Филипова);
- Комисарите по места трябва да проучват и прилагат мерки срещу скъпотията и спекулата;
- Въвеждат се глоби и затвор за спекуланти, фалшификатори и корумпирани служители;
- Държавата купува хранителни суровини с бюджетни средства и ги продава евтино на производители, за да държи цените ниски.
Какъв е ефектът:
- Цените на някои стоки са нормирани, но това води до дефицити – особено на хляб, но също и на захар, кафе, сол, месо и др.
- Черният пазар процъфтява, тъй като пазарните сили не са отчетени.
- Социално напрежение – хората се редят на опашки, както по време на войната; най-бедните са най-засегнати, защото не могат да си позволят по-скъп хляб или алтернативи
- Опитите да се балансира между ниски цени за потребителите и доходи за производителите се провалят – особено видимо при фиксирането на цената на хляба, което води до спиране на производството от страна на хлебарите.
През 1932 г. се прави нов опит – въвежда се данък върху хляба чрез хлебни марки (подобни на бандеролите). Но гарантираните цени на брашното не се спазват, което води до нов спад в производството.
Вместо да ограничи скъпотията, законът създава пазарни изкривявания, недостиг и социално напрежение, като потвърждава икономическата теория, че фиксираните цени, когато не отразяват реалността на търсенето и предлагането, водят до дефицити и контрабанда, пише в изследването на проф. Пенчев
Така 101 години по-късно държавата прави пореден опит да контролира цените - макар и не чак така драстично на пръв поглед. Очаква се поправките в закона за въвеждане на еврото да влязат на второ четене в пленарната зала още следващата седмица. Официално цените в България трябва да се отбелязват в лев и евро от 8 август.
.webp)
Властта връща плановата икономика от комунизма, уж за да бори инфлацията, алармират икономисти
