Там живеят 2 670 000 книги. Тя е втората големина библиотека в България и първата по брой читатели. Тази година празнува 135-ия си рожден ден. Това е Университетската библиотека на Софийския университет "Св. Климент Охридски". За да е в крак с днешния ден, библиотеката развива мащабен проект за модернизация и дигитализация на огромното си документално богатство, заедно с Центъра за върховни постижения “Наследство БГ”.
През историята, настоящето и бъдещето ѝ ни превежда една жена, професор, която е посветила повече от 45 години от професионалния си живот на Университетската библиотека.
Предлагам ѝ да я снимаме в старинното червено кресло в читалнята, използвано през годините от различни държавни фигури за обръщения към нацията. „А не, предпочитам до книгите да застана.”, отвръща тя. Наистина, повече ѝ отива да стои там, в действие, между страниците сякаш е в свои води.
Тя е проф. Анна Ангелова. Започва работа като библиотекар в библиотеката на Софийския университет веднага след дипломирането си и минава последователно през постовете, докато не става неин директор преди близо 14 години. Преди 45 години попада случайно в емблематичната сграда с лъвовете в задния двор на университета и така и не пожелава да я напусне.
Магия, обяснява проф. Ангелова.
За дългогодишната си работа като директор (а и преди това като завеждащ отдел и направление) проф. Ангелова има знаков принос към изследването и описването на каталога от редки и ценни заглавия в библиотеката. Нейни са и заслугите за драстични промени във филиалните библиотеки, които въвежда съвместно с деканските ръководства. Като основна своя мисия приема опазването на книжния фонд, осъвременяването на базата и дигитализацията на библиотечното наследство. Изключително трудна задача, в която са необходими верни съмишленици.
След снимките проф. Ангелова ни предлага разходка между лавиците на шестетажния архив, чийто скрити пространства и пътеки тя ни показва с внимание и умиление пред библиотечното дело, на което е посветила целия си професионален живот. А научените уроци и любопитните тайни вървят едни след други.
Проф. Ангелова, от 46 години сте в Университетската библиотека. Разкажете за началото.
Всъщност, ако прибавим и студентските пет години, стават повече от 50. Почти две трети от живота ми са минали тук. Моята история е малко нетипична, защото никога не съм си представяла, че ще бъда библиотекар. Когато кандидатствах, бях приета в Софийския университет и в Библиотечния институт, който тогава се намираше в Националната библиотека. И помня как, отивайки към университета да се запиша, минах през библиотеката, за да се отпиша от мястото там. Как така от висотата на моите 18 години, ще ставам библиотекар? (смее се)
Само че, завършвайки университета, ние бяхме вторият випуск, освободен от задължително държавно разпределение. Съвсем случайно попаднах тук, при това временно, и винаги съм го казвала... някак си библиотеката ме омагьоса и никога не пожелах да я напусна.
Искала сте да бъдете археолог, нали?
Да! И някак си така се стекоха нещата, че цял живот се занимавам с библиотечна археология. Моята научна задача през целия ми професионален път е свързана с издирване на редки и ценни издания и книги.
Представете си работа с един фонд от 2 670 000 заглавия. Ние сме втората по големина библиотека в страната. За да издириш един книжовен паметник, има най-напред предварителна подготовка, четене и изследване, след това работа с инвентарните книги, след това работа с каталога, обръщане фиш по фиш на новия и стария каталог, след това влизане в хранилището, търсене на екземпляра, разглеждане, описване… Един много дълъг процес стои зад етапа, на който сме днес да имаме изследван фонд от раритети (редки, ценни издания - б.р.).
Тук трябва да спомена моята учителка в професията, Лиляна Петкова, която през 1985 година създаде фонда за редки и ценни книги. След нея аз поех отдела и продължавам това дело и до днес. В нашата професия приемствеността е много важно нещо, защото всеки ден събираш знания или опит. Всяка книга е изненада, всеки том е ресурс, който не можеш да кажеш, че познаваш. Има специфики професията.
Грижим ли се за следващото поколение библиотекари?
Бих казала, да. Нашата библиотека е много отворена и аз винаги съм предавала опита на колегите. Една част от тях дойдоха като студенти и минаха вече 20 години, откакто са тук. Аз съм сигурна, че библиотеката ще продължи да бъде в добри ръце.
А за вас трудно ли би било да напуснете библиотеката?
Аз съм дълбоко убедена, че за всеки човек идва време, в което трябва да предаде занаята. Това е естественият ход на живота. Не бих казала, че ми е трудно, всеки трябва да извърви този нормален процес.
Как минава един работен ден на директор на библиотека?
Сега повечето е административна работа, голяма част от времето ми е погълнато от доклади и други подобни задачи.
Ходите ли в хранилището за удоволствие?
Всеки ден! Знаете ли, там цари едно невероятно спокойствие, но и нещо, което е малко страшно и познато само на библиотекарите. Това е мълчанието на книгите. Ние имаме 2 670 000 тома, но не всички от тях са разтваряни и по този повод се сещам за една велика мисъл на Умберто Еко. Малко преди смъртта си той пише една публикация, в която казва, че непрекъснато купува стари книги, не защото ще ги прочете, а само заради удоволствието да ги притежава. И в тази връзка прави сметката, че ако човек от 10 до 85-годишна възраст чете по една книга на ден, ще прочете най-много 25 000 книги, което е само една малка частица от цялото човешко знание и затова най-важни са непрочетените книги.
И в това се изразява и значението на библиотеката - независимо от технологиите и информационните масиви, в които много неща се губят, библиотеката винаги ще бъде сигурен пазител на това книжовно богатство.
Идват ли младите в библиотеката днес?
Много се радвам, че се завръщат след две години пандемия, които ни се отразиха много зле. Сега с удоволствие виждам това завръщане на младите хора към четенето в библиотеката, предимно за изпити при нас, защото сме научна библиотека и това е основната ни цел.
Не бива да забравяме и че въпреки технологичния напредък, интернет дава информация, но книгата дава знание.
А какво чете в свободното си време директорът на втората по-големина библиотека в България?
О, директорът е страстен читател! (смее се.) Може да се каже, че чета от всичко по-малко, но напоследък се зачитам повече в историческа и мемоарна литература. Последно в тази насока прочетох „Спомени за Софийския университет”, покрай 135-годишнината на нашата библиотека.
А откъм художествена литература, последно прочетох “Безкраят в стрък тръстика" на Ирене Вайехо - една книга, която се оптива да пресъздаде историята на книгата през хилядолетията, от папируса до наши дни. Изключително интересна книга, тръгваща от древните цивилизации до отношенията на книгата със съвременния свят.
А вашата основна мисия като директор?
Моята основна мисия беше да завършим процеса на разкриване на книжовните паметници в библиотеката и да организираме колекция от раритети. И втората основна мисия беше библиотеката да бъде издигната на съвременно ниво. Модернизация, обновяване на библиотечните технологии, процес свързан с много разходи, който нямаше как да се случи без да се включваме в мащабни проекти. Трябваше да се случат тези промени, за да може една 135-годишна библиотека да бъде адекватна на днешния ден, на нуждите на студенти и преподаватели.
Дигитализацията на каталога е само едно от действията ви в тази посока.
Пълната ретроконверсия на нашия каталог завърши още през 2012 г., когато постигнахме сто процента конверсия на традиционните фишови каталози в електронен формат. И сега в нашия каталог имаме над 1 600 000 библиографски записа, които всеки от вкъщи може да намери, да направи онлайн заявка и книгата да го чака на следващия ден на място.
Развиваме много широка дейност и по отношение на студенти със специални образователни потребности, за тях подготвяме специална колекция от учебна литература за незрящи хора.
Инициативата продължава и в момента благодарение на проекта, съвместно с Центъра за върхови постижения “Наследство БГ”.
Да, това е съществено нов проект, който се развива в две направления. Едното е изграждане на лаборатория за консервация и реставрация, която се надявам до края на годината да открием. И второто е тази дигитална лаборатория, който ще открием на 31 октомври, за която ни предоставиха модерна техника, четири скенера и един 3D скенер, което ни дава най-модерната техника, с която да продължим дигитализацията в библиотеката.
Кои са най-належащите сведения за дигитализиране?
В момента сме сложили акцент върху литературата за незрящи и върху учебната литература. Втората е за всички студенти от СУ, но нараства малко по-бавно, тъй като трябва да спазваме закона за авторското право и да имаме съгласие от всички преподаватели трудът им да бъде дигитализиран.
Как изглежда дигитализацията отвътре?
Това е страшно дълъг и скъп процес. На първо място, уредите за сканиране са много скъпи, технологиите се развиват непрекъснато и се появяват все по-нови и скъпи модели. После идва човешкият труд, защото, представете си, за да се дигитализира един труд от 500 страници, трябва всяка една да бъде обърната внимателно. И чак после идва ред на обработката на файловете с различни програми, след това качване и най накрая публикуване.
Затова се гордея с работата на нашия екип, с който съставихме 15 дигитални колекции, с над 600 000 файла, сканирани и предоставени за ползване на студентите и преподавателите на университета. Което е една огромна работа.
Трябва ли всичко да се дигитализира?
Знаете ли, дори вестникарската хартия, която е най-ниско качество, издържа цели 300 години. Ние не можем да прогнозираме днес, с темпа на развитие на технологиите, колко време ще можем да съхраним самия дигитален архив и как ще го отворим във времето. Помните ли как първо бяха дискетите, само преди 20-30 години, после се появиха твърдите дискове, за които днес вече трябват специални четци. Технологиите се развиват много бурно, трябва да се мисли по този въпрос.
Но библиотеката остава. И тук е ролята на библиотекаря, който трябва да прецени какво и колко да се дигитализира. Дигитализацията няма как да бъде самоцелна, докато не решим въпроса със съхранението и преформатирането на архива в бъдещето. Но докато намерим решение на този въпрос, а и след това, библиотеките ще пазят наследството.
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от проект BG05M2OP001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
