Юлиан Вергов пристига на мястото на срещата ни - стара софийска къща, с градско колело. Има излъчване на мъж, който никога не спира да се интересува от новото и модерното, и веднага се усеща контрастът с духа на къщата.
Изпитвам леко притеснение дали разговорът ще започне да се лее, или ще се усеща като един от работните ангажименти за актьора в този горещ летен ден. Съмнението ми се стопява на петата минута, защото Юлиан е човек, на когото сякаш всъщност му се говори и със сигурност има какво да каже.
Юлиан Вергов е лице на новия модел смарт часовник Huawei и това е поводът за нашата среща.
Чували сте приказката, че щастливите хора не носят часовници, но тя е изречена в други времена?
Споделям тази сентенция, но за времето, когато си почивам. В този живот обаче имам много задължения и часовникът е с мен, за да ми напомня какво ми предстои, за да не си затормозявам мозъка, да записвам на бележки, да връзвам червени конци и т.н. Живеем във времена, в които часовникът може да върши всички онези неща, които в миналото си държахме в главата и гледахме да запомним на всяка цена.
Усещате ли, че времето напоследък е забързано - все едно някой е натиснал копче и е минало на друга скорост?
Да, в последните години особено се забърза времето. За да празнуваме живота обаче, за да го живеем истински - трябва да можем да си слагаме стоп. Аз се опитвам да го правя, защото не искам като се обърна назад да видя, че целият живот е бил едно голямо търчане. Иска ми се да мога да се насладя на разцъфването на дърветата, на изгрева на слънцето, на зараждането на живота през пролетта - това са нещата, на които наистина си струва да отделим време. Трябва да усетим, че живеем живота, а не просто, че преминаваме през него.
Юлиан Вергов е с Huawei Watch GT 3 Pro Titanium Gray - това е най-новият премиум модел на марката, съвместим както с Android, така и с iOS.
Размерът му е 46,6 мм, а екранът е 1,43 инча AMOLED. Материалите на корпуса са титаний и сапфирено стъкло.
Уникално потребителско предимство е, че батерията му издържа между 8 и 10 дни с едно зареждане при активно ползване.
Часовникът има 30% увеличена скорост на зареждане и позволява да заредите 25% за 10 минути или 100% за 85 минути. Ако сте пестеливи с нотификациите и задачите, които поставяте на часовника, можете да го носите две седмици, преди да имате нужда от допълнително зареждане.
Освен да гледате часа, да говорите от него, да мерите крачки и да следите съня си, имате възможност да наблюдавате няколко здравни показателя и резултатите си в над 100 тренировъчни режима. Включително гмуркане до 30 метра в солена вода - часовникът показва данните в реално време, включително скорост, дълбочина и продължителност.
Huawei Watch GT 3 Pro има акселерометър, жироскоп, магнитометър, оптичен сензор за сърдечен ритъм, барометър и температурен сензор.
Ще се изненадате да научите, че мери артериална твърдост, а в близко бъдеще ще прави и електрокардиограма (ЕКГ).
HUAWEI TruSeen™ 5.0+ е името на технологията за наблюдение на сърдечния ритъм, която чрез осем фотоелектрични сензора в пръстеновидна форма улавя сигналите на тялото ви.
Изцяло новият алгоритъм филтрира смущенията с цел прецизно следене на сърдечната дейност, така че да можете да следите пулса си 24/7, с предупреждения на момента, когато сърдечната честота се отклони от нормалния си ритъм.
Кои са Вашите начини да сложите ежедневието на пауза?
Трикът за мен е в това да се науча да казвам “не”.
Спирам си мобилните устройства, когато искам да се отпусна, а в професионален аспект отказвам предложения, изолирам се от професионални ангажименти за определено време. През деня също спирам - за да се отърся и да обърна внимание на заобикалящата ме среда. Спортът помага.
Аз съм разпилян, но професията ми ме научи да се концентрирам и да си подреждам ангажиментите. Като правя нещо, което не ми се прави, без то да носи положителни емоции, това е изгубено време. Човек съществува пълноценно само в отношенията си с хората и затова с тях не мога да правя компромиси - какво време на кого отделям и дали си струва.
Какво спортувате в момента?
Зимата карам ски, пантя нагоре, карам спортно колело, плувам, имам фитнес уреди вкъщи. С моята професия трябва да се поддържам, а и смятам, че движението е задължително, за да си пълноценен.
Иначе съм си нормален човек и нищо не ми е чуждо - нито алкохолът, нито храненето като форми на удоволствие.
„Отдел Издирване“ наскоро спечели наградата за най-добър саундтрак на световния филмов фестивал „Septimius Awards“ и се радва на още международни отличия. Кои според Вас са силните страни на сериала, които му донесоха толкова признания?
Смело мога да заявя, че това е най-награждаваният български сериал. Според мен най-силната страна е екипът, който го създаде. Любовта на хората към това, което правят, и желанието им - това са съзидателните сили.
Мисля, че със сценария, актьорите и техническия екип изпълнихме рецептата за добър сериал. Винаги има и критика, но тя е необходима. И все пак толкова международни признания са наистина добър знак.
Има ли нов възход на сериалите в България?
Колкото повече сериали се произвеждат, толкова повече има шанс да излезе нещо добро. Затова съм щастлив, че се снима повече напоследък и смятам, че България има потенциал за още.
Държавата трябва да увеличи бюджета за култура, защото всичко започва именно от нея. Дори катастрофите по пътищата са следствие от липсата на култура. Ако всички повишим културата си на общуване, ще станем по-мили, толерантни и с възможност да направим нещо заедно, а не да живеем в това постоянно разделение.
И все пак стигаме до политиката. Как виждате участието на хората на културата в обществените процеси? Защо повечето от тях си мълчат? Дали от страх или липса на мнение, или тотална незаинтересованост?
Аз мисля, че това не опира до хората на изкуството - дали да вземат отношение, или не. През годините, още от комунизма, интелигенцията и хората на културата са натикани на дъното и така е до ден днешен. Ако тези хора имат възможност да не ходят гладни, неминуемо ще започнат да изразяват мнение, да минат на следващото ниво, няма значение правилно или неправилно. Когато обаче си зависим от финансиране, от малката си заплата, това те държи в подчинение и не смееш да се обадиш, защото утре могат да те изгонят. В Холивуд всеки може да си позволи да изрази позицията си на глас.
От друга страна, ако някой от хората на културата и изкуството изрази своето мнение, не съм сигурен, че има кой да го чуе, или пък ако го чуят, ще се обърнат срещу него. Така се случи с Христо Петров - Ицо Хазарта, който абсолютно безпардонно, и според мен абсолютно правилно, си изразява мнението, но с това си печели и врагове.
Добре, как тогава виждате ролята на хората на културата в тези динамични обществени и политичекси процеси, през които минаваме? Хората имат нужда да припознаят опора извън политиката.
Аз не мисля, че сме хора, които водим гражданското мнение. Ние сме известни, но нямаме тази роля. Освен това е модерно да си изразяваш мнението в определени моменти, по актуални теми. Лесно е да си в хор с другите, защото така си качваш рейтинга. Но това за мен е като да подариш цвете на любимата само на Свети Валентин - само защото има повод.
За мен ключът е в постоянството на позицията и на действието. Всички тези проблеми трябва да стоят в съзнанието ни през цялата година. Не трябва например да сме толерантни само като дойде Прайдът, а през цялата година. Всички сме хора и никой няма повече права от другия.
Позицията не трябва да се афишира, а да е постоянна и да е най-вече в действията. Разговорите трябва да се водят не само, когато проблемът назрява и когато конфликтът избухва. Аз например, още когато Русия анексира Крим, бях силно загрижен и притеснен, но тогава се говореше малко. Не става въпрос само за изразяване на мнение, а да го живееш това мнение.
Според мен трябва да започваме от действието, а не от статуса в социалните медии.
Как Ви влияе дъщеря Ви в оформянето на отношението към новото в света?
За да върви едно общество напред, за да се обновява мисленето, трябва младите да бъдат чувани. Аз общувам с приятели на дъщеря ми и това ми помага много. Влизам в ролята на дете понякога, а тя на родител, и така уча.
Днес общуването е изцяло сменено, а младите хора имат директен достъп до информацията и са по-наясно с технологиите от нас.
Приказката “Ти накъдето отиваш, аз оттам се връщам” вече не важи, защото животът е много различен, а младите хора са много напред с технологиите. Трябва да не лежим само на това, което сме живели и направили, защото така ще спрем часовника.
Над какво работите в момента и какво предстои?
Снимам български филм, но нямам право да кажа повече. Репетирам “В очакване на Годо” в театър "Българска армия", чиято премиера е в края на октомври или началото на ноември. Предстои ни турне с “Поетите” по морето през юли.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: