Ювал Ноа Харари: Светът трябва да се намеси в Газа и да разоръжи "Хамас"

Най-лошият ден в историята на Израел - така историкът Ювал Ноа Харари описва нападението на "Хамас" срещу родината му на 7 октомври.

Световноизвестният автор на книги като "Sapiens", "Homo Deus" и "21 урока за 21-ви век" стана един от най-активните критици на правителството на Бенямин Нетаняху заради опита му да прокара спорната съдебна реформа - политика, която доведе до огромна вътрешна криза в Израел и се смята за една от причините за отслабването на цялата система за сигурност преди удара от Газа.

Сега Харари предупреждава в статия за "Гардиън", че израелците и палестинците се изправят пред най-голямата опасност от 1948 г. и призовава Запада и региона - от САЩ и ЕС до Саудитска Арабия и Палестинската автономия - да се намесят, за да спрат избухването на война на религиозните фанатици от двете страни на границата.

Само за един ден, на 7 октомври, загинаха повече израелски цивилни граждани, отколкото всички цивилни и военни, които Израел е изгубил в три последователни войни, взети заедно - през 1956, 1967 и 2006 година.

"Историите и картините, които идват от зоните, окупирани от "Хамас", са ужасяващи. Много мои приятели и роднини преживяха неописуеми жестокости. Това означва, че и палестинците сега се изправят пред огромна опасност. Най-мощната държава в Близкия изток е обзета от болка, страх и гняв", казва Харари.

Политиката често се случва като научен експеримент, който се провежда върху живота на милиони души без особени етични задръжки, пише той. Конфликтът между Израел и Палестина се развива по същия начин от десетилетия - на принципа "проба - грешка", смята Харари.

"По време на мирния процес в Осло през 90-те Израел даде шанс на мира. Знам, че от гледната точка на палестинците и на някои външни наблюдатели мирните предложения на Израел бяха недостатъчни и арогантни, но въпреки всичко това беше най-щедрата оферта, която Израел някога е правил. По време на този мирен процес Израел предаде частичен контрол върху Ивицата Газа на Палестинската автономия.

Резултатът за израелците беше най-лошата терористична кампания, която дотогава бяха преживявали", напомня Харари.

Израелците още са преследвани от спомените за живота в ранните години на новия век, когато автобуси и ресторанти бяха взривявани всеки ден. Тази терористична кампания уби не само стотици израелски цивилни граждани, но и самия мирен процес - и израелците се оттеглиха.

Може би предложението на Израел не е било достатъчно щедро. Но тероризмът ли беше единствената възможна реакция?

След провала на мирния процес, следващият експеримент на Израел в Газа беше оттеглянето.

В средата на първото десетилетие на 21 век Израел едностранно се изтегли от цялата територия на Газа, премахна селищата си там и се върна към международно признатата граница от времето преди войната през 1967 г.

Наистина, държавата продължи да налага частична блокада на Ивицата Газа и да окупира Западния бряг. Но оттеглянето от Газа все пак беше много сериозна стъпка, а израелците чакаха притеснени, за да видят какъв ще е резултатът от този експеримент, казва Ювал Ноа Харари.

Това, което остана от израелската левица, се надяваше, че палестинците ще направят честен опит да превърнат Газа в проспериращ и мирен град-държава, близкоизточен Сингапур, който да покаже на света и на израелската десница какво могат да постигнат палестинците, ако им се даде възможност да се самоуправляват.

Вярно - трудно е да се построи Сингапур в условията на частична блокада.

Но все пак можеше да се направи искрен опит. И тогава щеше да има много по-сериозен натиск върху израелското правителство - както от страна на външните сили, така и от страна на израелското общество - за премахване на блокадата от Газа и постигане на достойно споразумение, което да включва и Западния бряг, казва той.

Вместо това "Хамас" пое контрола върху Ивицата Газа и я превърна в терористична база, от която се активираха непрекъснати атаки срещу израелски граждани. Още един експеримент приключи с провал.

Това изцяло дискредитира останките от израелската левица и доведе Бенямин Нетаняху и "ястребските" му правителства на власт.

Нетаняху започна нов експеримент. След като мирното съжителство не проработи, той приложи политика на насилствено съжителство.

Израел и "Хамас" си разменяха удари всяка седмица, а почти всяка година имаше голяма военна операция, но за десетилетие и половина израелските граждани можеха да продължат да живеят на няколкостотин метра от базите на "Хамас" от другата страна на оградата.

Дори ревностите фанатици в Израел не показваха особено желание да окупират отново Ивицата Газа, а привържениците на десницата се надяваха, че отговорността за управлението на над 2 млн. души постепенно ще направи "Хамас" по-умерен.

Наистина, доста хора в израелската десница гледаха на "Хамас" като на по-добър партньор, отколкото Палестинската автономия.

Това е така, защото израелските "ястреби" искаха да продължават да контролират Западния бряг и се страхуваха от мирно споразумение, пише Ювал Ноа Харари в "Гардиън".

"Хамас" сякаш предлагаше на израелската десница най-доброто от двата свята - освобождаването на Израел от нуждата да управлява Газа, но без да се правят никакви предложения за мир, които биха отнели израелския контрол от Западния бряг.

Денят на ужаса, който Израел преживя току-що, сигнализира за края на експеримента на Нетаняху с насилственото съжителство, смята историкът.

Какво следва?

Никой не знае със сигурност, но някои гласове в Израел призовават за повторно превземане на Ивицата Газа или сриването ѝ със земята с бомби.

Резултатът от подобна политика би била най-тежката хуманитарна криза в региона от 1948 г. насам, предупреждава той.

Ако "Хизбула" и палестинските сили в Западния бряг се присъединят към сблъсъка, хиляди може да загинат, а милиони да бъдат принудени да бягат от домовете си.

От двете страни на оградата има религиозни фанатици, фиксирани върху божествените обети и спомените от войната през 1948-а.

Палестинците мечтаят да обърнат изхода от онази война. Еврейските крайно религиозни националисти като финансовия министър Бецалел Смотрич предупреждават дори арабските жители на Израел, че са "тук по погрешка, защото Давид Бен-Гурион не довърши работата през 1948 и не ви изгони".

2023 г. може да позволи на фанатиците от двете страни да преследват религиозните си фантазии и да пресъздадат войната от 1948 за отмъщение.

Дори ако не се стигне до такива крайности, сегашният конфликт вероятно ще забие последния пирон в ковчега на израелско-палестинския мирен процес.

Ювал Ноа Харари описва кибуците по границата с Газа като "социалистически комуни и сред най-устойчивите крепости на израелската левица".

"Познавам хора от тези кибуци, които след дълги години на почти всекидневен обстрел с ракети от Газа продължаваха да пазят надежда за мир - като в религиозен култ. Тези кибуци току-що бяха унищожени, а някои от последните пацифисти бяха избити, погребват любимите си хора или са държани като заложници в Газа", казва той.

Харари дава пример с жена от кибуца Беери, която от години помага на болни хора от Газа да се лекуват в израелските болници. В момента тя е безследно изчезнала и вероятно се намира в плен в Газа.

Случилото се повече не може да се промени. Мъртвите не могат да възкръснат, а личните травми никога няма да бъдат напълно излекувани.

Но не бива да допускаме още по-голяма ескалация.

Много от силите в региона се ръководят от безотговорни религиозни фанатици. Затова външните сили трябва да се намесят, за да деескалират конфликта, пише Харари.

Всеки, който иска мир, трябва нееднозначно да осъди зверствата на "Хамас", да принуди "Хамас" да освободи незабавно и безусловно всички заложници и да помогне за възпирането на евентуална намеса на "Хизбула" и Иран. Това ще даде на израелците поне малко пространство за дишане и лек лъч на надежда.

На второ място - коалиция на желаещите, в която може да влязат САЩ, ЕС, Саудитска Арабия или Палестинската автономия - трябва да поемат от "Хамас" отговорността за Ивицата Газа, да изградят наново Газа и едновременно с това изцяло да разоръжат "Хамас" и да демилитаризират територията, на която оперира.

"Има съвсем минимален шанс за осъществяване на тези мерки. Но след последните ужаси повечето израелци не смятат, че могат да продължават да живеят с нещо по-малко от това", завършва той.