Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
С 246 случая на заболяване от новия коронавирус, 16 оздравели пациенти и нито един смъртен случай вследствие на Covid-19, Германия не е сред държавите, които имат повод за паника от епидемията. Въпреки това супермаркетите в Берлин и други големи градове започнаха да изчерпват наличностите на консерви, паста, сапуни, дезинфектанти и тоалетна хартия в резултат на опасенията от по-мащабно разпространение на болестта.
Разумен или не - естественият страх на много хора в страната ги кара да се презапасяват с трайни хранителни стоки. Големите търговски вериги в Германия отчитат ръст на потреблението с 1/3, а "Велт" припомня историята на възникването на понятието "hamstern" - (глаголна форма от думата "хамстер", която описва трупането на храна в бузите на гризача). В контекста на пазарното поведение - това е импулсивното събиране и съхраняване на стоки, от които човек няма непосредствена необходимост, но смята за ценни с оглед на бъдещите си нужди.
Ich habe das nicht geglaubt mit den Hamsterkäufen. Bis gerade eben. Das ganze Regal mit Klopapier ist leer. Ich gehe in diese Geschäft seit 12 Jahren und habe das noch nicht erlebt. Und bin ehrlich sprachlos. pic.twitter.com/gYXykSGOh7
— Claire Funke (@Mamastreikt) March 4, 2020
"Не вярвах, че има такова нещо като хамстерско пазаруване. Досега. Целият рафт с тоалетна хартия е празен. Посещавам този магазин от 12 години и никога не съм виждала подобно нещо. Наистина нямам думи", пише Клер Функе, автор на блога Mama Streikt.
Първото споменаване на този термин датира от началото на ХХ век, и се свързва с периода на морската блокада по време на Първата световна война, когато Германия изпада в сериозна криза заради дефицита на вносни хранителни стоки. Писателят Ерих Мюзам от Мюнхен пише в дневника си на 1 май 1916 г.: "Hamstern" e новото любимо клише на пресата и обществеността".
Всъщност, презапасяването с храни в Германия започва още преди началото на войната. На 30 юли 1914 г. вестник "Берлинер Тагеблат" съобщава за извънредно дълги опашки пред продоволствените магазини в столицата, като особено високо е търсенето на трайни храни. По същото време в Мюнхен търговците увеличават цените на стоките, след като отчитат повишена активност на клиентите си.
Местната преса съобщава, че някои пазари предлагат картофите на почти двойно по-висока цена в сравнение с тази от преди няколко дни. Спекулативното поскъпване е предизиквало спонтанни раздори между пазаруващи домакини и магазинери; някои от продавачите умишлено са затваряли щандовете си, за да не бъдат разграбени от вбесени купувачи, или за да запазят стоката си за момент, в който ще може да я продадат на още по-високи цени.
Контролът върху пазарните цени на храните се оказва много по-труден от регулирането на жилищните наеми например, които са замразени по нареждане на властите няколко дни след началото на Първата световна война.
През късната есен на 1914 г. резервите на храни от животински произход вече започват да се изчерпват. В началото на 1915 г. става ясно, че складовите наличности на зърно и картофи в градовете няма да стигнат до следващата реколта. Някои кметове публикуват апели към гражданството да бъде "пестеливо в домакинството и в начина си на живот".
Единственото видимо следствие от подобни призиви е това, че всеки, който разполага с необходимите пари, започва да се презапасява с трайни стоки. "Фирзенер Цайтунг" коментира, че това поведение е показало на властите, че "с красиви увещания нищо не може да се постигне".
В цяла Германия по време на войната потребителите се държат по един и същи начин: винаги когато забележат хранителни стоки на приемливи цени, купуват в големи количества всичко, което има дълъг срок на годност или което може да се консервира. В началото на 1916 г. "хамстерският" феномен е масово критикуван, но практически всички семейства разчитат на този начин на изхранване.
Главният редактор на "Хилдесхаймише Цайтунг" Вилхелм Карл Герст пише: "Проклет е онзи, който във времена на скъпотия и дефицит, трупа печалба и се ояжда от бедата на народа".
В книгата "Родният фронт: Залезът на перфектния свят - Германия през Първата световна война" се цитира писмо на пацифистката Констанце Халгартен от Мюнхен, която споделя следното: "Научихме се да трупаме като хамстери хранителни стоки като масло, брашно, яйца, сланина и шунка, които в града са строго ограничени; купувахме ги директно от земеделците в провинцията или от "контрабандисти". Това разбира се беше напълно незаконно и подлежеше на наказания, но постепенно се превърна в нещо естествено. Заможните хора можеха да си позволят да купуват на цени, които често бяха фантастично оскъпени. Но повечето жители на големите градове нямаха такава възможност. Гладуваха и мизерстваха".
Точният брой на смъртните случаи вследствие на кризата в Германия по време на Първата световна война е несигурен. През декември 1918 г. здравната служба на империята съобщава за 763 000 загинали от глад цивилни граждани в период от 4,5 години. Други данни се колебаят между 500 000 и 1,5 милиона жертви.
Двадесет години по-късно споменът за глада от 1914-1919 г. все още е болезнено пресен за мнозина германци. Затова, в навечерието на Втората световна война, Националсоциалистическата партия взема всички мерки, за да избегне повторение на тази ситуация. Дотогава се е смятало, че причината за военновременния дефицит се е криела в това, че купонната система е въведена прекалено бавно и не е контролирана достатъчно строго.
Още на 1 септември 1939 г. режимът на Хитлер обнародва нови разпоредби за контрол на търговията с хранителни стоки. Продоволственото снабдяване минава под пълен държавен контрол. Предвидени са строги наказания за нарушения: който складира храна и я укрива от стопанския контрол, за да я продава тайно, се наказва с лишаване от свобода.
В особено тежки случаи се предвижда и смъртно наказание.
Независимо от опита за регулация на официалния пазар, нелегалните алтернативи се появяват веднага. Контрабандата процъфтява. Всеки, който може, "организира" доставки на съответните хранителни стоки на цени извън официалните тарифи.
В средата на септември 1939 г. партийното издание "Фьолкишер Беобахтер" публикува статия под заглавие "Госпожа Хамстер", в която осъжда масовия феномен: "Има една огромна разлика между предпазливата домакиня и трупащата домакиня. Предпазливата домакиня гарантира по напълно спокоен начин, че е запасена с хранителни стоки, които ще й бъдат необходими днес или утре. Трупащата домакиня е обсебена от вечен страх. Тя купува всичко, което види".
Независимо от усилията на партийната преса, феноменът на презапасяването не изчезва, пише "Велт". Напротив. Пазарът и човешките притеснения за личното благосъстояние винаги са били по-силни от всяка правителствена регулация или заплаха с наказания.
