"За пари ще говорим в следващите минути"

"За пари ще говорим в следващите минути" - с този анонс започва поредният сутрешен блок, посветен на руския газ.

В два последователни дни националните телевизии правят експеримент на гърба на зрителите си, докато служебният кабинет бавно, но "неизбежно" се навежда пред "Газпром".

Експериментът се състои в това да проверят кой от събеседниците им ще успее да надвика Ваня Григорова от КТ "Подкрепа", докато тя обижда университетски преподаватели на "профани" и ги обвинява в "лаишко говорене", защитавайки руските опорни точки с нетърпящ възражение тон.

Стигна се дотам, че водещата на "Здравей, България" по Нова ТВ трябваше да стане от стола си, за да прекъсне Григорова, а Георги Ганев от първа ръка се убеди защо не е добре да храниш троловете.

На всеки негов аргумент, че с Русия няма нищо безплатно и че България не може да си слага главата в торбата на военен агресор - и то когато "Газпром" контролира и цената, и режима на плащанията, и валутния курс, и неустойките и кранчето на газопровода - следваше картечен откос от взаимно опровергаваща се руска пропаганда от Ваня Григорова.

Според нея ЕК не смятал плащанията в "Газпромбанк" за нарушение на санкционния режим (опровергано още в същия ден), но Русия имала право да променя едностранно условията по 10-годишен договор, защото "ние санкционирахме техните сметки".

"Аз съм човекът, който знае", беше отговорът ѝ на обяснението на Ганев, че цяла парламентарна комисия е изследвала проблема с липсата на гаранции от Русия за сигурността на плащанията по сметката в рубли.

"Няма риск "Газпром" да каже "Газ няма" щеше да звучи като наивност, ако не беше чиста лъжа - ден по-рано руската компания провокира 20% скок на борсите в Европа с новината, че спира "Северен поток" за три дни.

На следващия ден по неясна причина БНТ също реши да даде трибуна на Ваня Григорова, но този път икономистката удари на камък. Вместо да се опитва да докаже, че черното никога не е било бяло, икономистът Георги Ангелов нагледно показа каква е разликата между модерната лява защита на наемните работници (с каквато претенция Григорова участва по Тристранки, парламентарни комисии и държавни кризисни щабове) и къде започва откровеният лобизъм в полза на руската олигархия и нейната клиентела в България.

Ангелов посочи, че и сега правителството може да свие инфлацията, ако престане да плаща компенсации на дружество със свръхпечалба като "Лукойл Нефтохим" и вместо това го принуди свали спекулативната си 30-процентова надценка на бензина и дизела.

Григорова трябваше да отиграе тази топка със забивка - само че ударът щеше да падне в задния двор на Митрофанова.

"Национална регулация ще е по-ефективна от съсредоточаването върху конкретна компания", беше отговорът ѝ, последван от "Разбирам Вашата обсесия, но това не е моя тема".

Не лицето на "Солидарна България", а либералният икономист в студиото беше човекът, който трябваше да подскаже, че щом служебният кабинет може да извади 800 милиона лева наведнъж за подкрепа на "Булгаргаз", то бюджетът разполага с внушителен излишък, който може да се преразпредели към домакинствата.

"Такова лаишко говорене не очаквах от Вас" - беше защитната теза на Григорова след призива му за увеличаване на доходите на работниците и напомнянето, че вдигането на минималната работна заплата може да се направи и от служебен кабинет без парламент.

Навремето Иван и Андрей въведоха нова дисциплина в телевизионните предавания със "Сблъсък" - скандал между атрактивни говорители от всевъзможни "агитки", при който в спора се раждаше повече сеир, отколкото истина. Този креслив формат вървеше идеално с махмурлук в неделната сутрин, но откакто се пренесе и в публицистиката, стана вреден.

Предавания с претенцията да бъдат актуално-информационни или публицистични, се напълниха с "абонати на повикване" - до болка втръснали аватари на частни интереси, които нямат шанс да изненадат публиката с оригинална мисъл и аргументи, но за сметка на това компенсират с пропаганден, високи децибели и гримасничене.

Да защитаваш истерично икономическата полза на Путин в момента на открита война, при който България има шанс да прекрати десетилетната си зависимост от корумпирания му режим, е рядка проява на безпринципност.

Да заявяваш смело, медийно и убедено, че за България е добре отново да влезе в бизнес отношения с воюваща държава, която вече се е доказала като нестабилен партньор, и да наливаш пари в една машина за убиване на хора, е съвсем нов "левел" на липса на морал.

За съжаление - точно когато държавата стои пред фундаментален избор, общественият дебат се е превърнал в игра на развален телефон. При това - с активната роля на националните медии.