Заведенията са отворени, кафенетата са пълни, движението между градовете е свободно, изискването за спазване на социална дистанция си остава само добро пожелание. Въпреки отпуснатите мерки за сигурност обаче статистиката показва, че броят на новите заболявания от Covid-19 не се увеличава. Това не се отнася само за България, където общата сума на положителните проби от март насам остава под 3000.
Опасенията от бързо повторение на пика на епидемията не се оправдават и в страна като Германия. Досега там бяха отчетени над 180 000 случая на Covid-19 с повече от 8600 починали пациенти. За последната седмица обаче няма ден, в който да са регистрирани повече от 607 нови заболели (при население от над 83 милиона души). Новите пациенти от последния уикенд са 270 (30 май) и 200 (31 май). Федералните и регионалните власти започнаха подготовката си за постепенно отслабване на режима около средата на април, когато всеки ден се появяваха нови 2-3 хиляди положителни проби. Оттогава общата тенденция е към стабилно понижение. Няма бърз ръст на инфекциите, нивото на разпространение беше сведено до 0,77-1,03 независимо от това, че германците се връщат към нормалния си начин на живот.
Защо песимистичните прогнози не се сбъднаха? "Шпигел" посочва няколко възможни обяснения за този факт. На първо място, разбира се, обществените навици се промениха сериозно. Носенето на предпазна маска в магазините и обществения транспорт все още е задължително и като цяло хората се стремят да спазват това правило. Търговците също повишиха контрола върху хигиената на входа и във вътрешността на обектите си.
Германското издание цитира ново изследване, публикувано в сп. Science преди дни, което изтъква носенето на маска като един от факторите за ограничаване на асимптоматичното разпространение на Covid чрез аерозоли и капки. Авторите от Университета в Калифорния и тайванския Национален университет в Гаосюн стигат до извода, че държавите, които са въвели универсално задължение за носене на предпазна маска, до момента са най-успешни в ограничаването на пандемията.
Данните им се базират на опита в Тайван, Хонконг, Сингапур и Южна Корея, в които е въведена система за снабдяване на всеки гражданин с маска на разумна цена, увеличено е вътрешното производство на хирургически маски, а болниците са подсигурени с доставки, за да се ограничи предаването на заразата върху медицински специалисти.
Първоначално както СЗО, така и германският институт "Роберт Кох" поддържаха тезата си, че няма нужда от въвеждането на тази мярка като задължение на всеки гражданин - позиция, която сега е критикувана от някои политици. Причините за колебанието на здравните служби беше свързано както с логистични причини (недостигът на най-високия клас предпазни маски, липсата на достатъчно средства за защита на лекари, сестри и санитари), така и с данните от различни изследвания, които показваха рисковете от инфекция при неправилно поставени или некачествени маски.
България направи един неуспешен опит да наложи задължително носене на маски на открити и закрити обществени места в края на март 2020 г. Заповедта все пак влезе в сила от 11 април, но беше редактирана от 1 май.
Оттогава досега маските са задължителни само на закрито и в обществения транспорт.
Изследването от сп. Science цитира данни от проучване в болници от Ухан, които показват, че капчиците с вируса SARS-Cov2 могат да се разпространят на повече от 1,8 метра при кихане или кашляне, ако нищо не спира пътя им от дихателните пътища към околната среда. Асимптоматичните преносители на заразата дори не подозират, че могат да разболеят околните си. Затова спазването на дистанция и маските се оказват много важни за ограничаването на болестта.
Вторият проблем около коронавируса, който все по-често се изследва от учените, е предаването на болестта чрез т.нар. аерозоли (с големина по-малка или равна на 5 μm). "Шпигел" дава пример с инцидент в Берлин от началото на март, когато 78 души от катедралния хор на града се събират на репетиция и несъзнателно се излагат на инфекцията. 31 от присъстващите, включително диригентът на хора, се разболяват от Covid-19. От администрацията посочват, че продължителният престой в затворено помещение и пеенето са обезсмислили спазването на дистанция между хористите. Сега учените потвърждават, че миниатюрните частици, които се пренасят във въздуха под формата на аерозоли, са причината за масовото заразяване - най-вече при големи сбирки на закрито.
Ефектът им вероятно ще бъде все по-незначителен, докато хората излизат на свеж въздух и се възползват от топлото време през пролетните и летните месеци.
Рискът, който засега никой не може да прецени с точност, е дали вълната няма да се повтори през есента и зимата.
Спадът в случаите през последните седмици може да се обясни с още един фактор от промените в поведението на хората. Видимо улиците и магазините отново са пълни, но не всички хора се връщат обратно към стария си начин на живот. Мнозина - особено по-възрастните или уязвими хора - доброволно ограничават излагането на риск от зараза до минимум. Фирмите, които могат да позволят на служителите си да работят от вкъщи, продължават тези дистанционни форми.
Освен остатъчния ефект от ограничителния режим, експертите обръщат внимание на още един фактор за намаляване на заболеваемостта. Има все повече данни, че вирусът се разпространява предимно от т.нар. суперпреносители, които общуват с много хора, не изпитват особени физически белези на болестта и неумишлено предават SARS-Cov2. Такъв е случаят с бума на инфекции в австрийския зимен курорт Ишгл, където суперпреносителите са влезли в тесен контакт с много хора в барове, заведения или на масови събирания.
Забраната за този тип мероприятия се смята за особено ефективна мярка в процеса на ограничаване на болестта.
Като цяло експертите предупреждават хората да не се подвеждат по успокоителните данни от всекидневното засичане на разпространението на болестта. Неговият ход вече зависи най-много от личната отговорност на всеки човек - хигиена, спазване на дистанция, носене на маски в определените места.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
