Мъжете са ключът към справянето с проблема с насилието над жени: "Не е достатъчно да си казваме, че "не всички мъже го правят" и да си измием ръцете от проблема, който заедно създадохме".
Думите принадлежат на правителствения ръководител на Шотландия - 38-годишният Хумза Юсаф, наследил управлението от дългогодишната председателка на Шотландската национална партия Никола Стърджън.
Той е най-младият първи министър на страната си и е първият мюсюлманин на поста. Роден в семейство на пакистански имигранти в Глазгоу, Юсаф е служил като министър на правосъдието и здравеопазването, преди да поеме управлението на Шотландия след кризата около оставката на Стърджън.
В статия за "Гардиън" той сам решава да "атакува" проблема, който предизвиква твърде много мъже да се отнасят с омраза, тормоз или физическо насилие спрямо жените - и да превръщат токсични инфлуенсъри като Андрю Тейт в модели на подражание.
Публикацията му беше посрещната с разнообразни коментари - включително критики заради генерализираното прехвърляне на вина върху мъжете. Акцията на Юсаф все пак е един от малкото случаи, в които мъже на властова политическа позиция повдигат темата за домашното насилие и насилието срещу жени, като говори за глобален обществен проблем, който има нужда от решение.
Юсаф изрично подчертава, че говори не само в качеството си на първи министър, но и като баща на две момичета. Дава пример и със собственото си детство:
"Спомням си удивлението от първия път, в който по-голямата ми сестра каза как стиска силно ключовете в джоба си, ако върви сама в тъмното. Удивление, защото, като мъже, ние просто не мислим по същия начин.
А каква е причината? Много елементарна: мъжете карат жените да изпитват твърде много несигурност в общностите ни", казва той.
Премиерът на Шотландия обръща внимание, че ситуацията не е уникална за една държава - новините за жени-жертви на тормоз, преследване, насилие, физическа разправа, изнасилвания или убийства по цял свят заливат медиите постоянно.
Тезата му е, че "няма мъж, който да няма вина за проблематично поведение, действия или думи спрямо жените, под една или друга форма" - самият той признава, че не прави изключение от общото правило, било то заради груби шеги, които е разказвал като младеж, било то заради бездействието си спрямо хора, чието поведение спрямо жени е било унизително.
Затова Юсаф настоява, че "мъжете не могат да бъдат пасивни наблюдатели, щом като нашите действия причиняват такава болка, страдание и нещастие - трябва да заемем позиция".
Той се обръща и към всички мъже с обществено влияние - "това е голяма възможност да покажат истинско лидерство по този проблем".
"Независимо дали сме в политиката, в службата, на работната площадка, в училище, в заведенията или в нашите собствени всекидневни, всички ние като мъже можем да направим нещо повече, за да се справим с проблематичното поведение на наши приятели, колеги и роднини. Но не е достатъчно само да им четем проповеди или лекции. Благочестивият подход към токсичната мъжественост няма да реши този проблем, нито ще накара жените да се чувстват по-защитени, което е по-важното.
Ако размахването на пръст е единствената ни реакция, ще продължаваме да не разбираме защо мъжете и младите момчета гравитират около хората като Тейт - и няма да разберем какво стои зад техния гняв. Като мъже, ние трябва да слушаме, трябва да се учим, но и трябва да покажем на младите момчета и на по-възрастните мъже как изглежда позитивната мъжка идентичност", казва Юсаф.
Първият министър на Шотландия не дава конкретни предложения за изграждането на тази позитивна идентичност - но призовава мъжете да помислят повече, да бъдат честни и да проявят воля за промяна на поведението си, така че да се формира "глобално движение на мъжете, желаещи да станат положителни ролеви модели за своите синове, внуци, племенници, приятели и колеги".
Статията на Хумза Юсеф провокира дебат, в който "Гардиън" не се колебае да извади на преден план и критиките към мнението му.
"Не е достатъчно само да поискате от мъжете да помислят. Повечето мъже и без това са на страната на желаещите да прекратят страданието на жените и момичетата, но много от тях не осъзнават как езикът или действията, на които не обръщат внимание, могат да бъдат интерпретирани. Наистина трябва да говорим за проблемите, да образоваме мъжете и момчетата за поведението, което кара жените да се чувстват неудобно, но спецификата е по-важна от това да внушаваме вина на мъжете като цяло", пише в едно от писмата - част от дискусията.
"Укоряването на мъжете - и създаването на впечатление, че женомразието е "нормата" - не помага на никого. Хората реагират на позитивното отношение и на примерите, които могат да бъдат следвани", пише още авторът.
Друг коментатор посочва, че ако първият министър иска да изгради "по-здраво, по-сигурно и по-равноправно общество", няма как да остане само на нивото на морализаторството. "Като избирател в Шотландия предпочитам той да предложи стратегии за по-сигурно, по-здраво и по-добре образовано общество, в което токсичната мъжественост трудно ще намери "приятели", пише в коментара.
Писмото на Хумза Юсаф е провокирало реакция и от страна на проф. Пол Гилбърт от университета в Дерби, в който съществува и изследователски център, занимаващ се с въпросите на състраданието.
"Разбира се, Хумза Юсаф е прав, когато казва, че всеки мъж има отговорност за справяне с вредоносното поведение. Но това е само върхът на айсберга, защото ние се сблъскваме с култура на токсично съперничество - тя позволява безсърдечната грубост да се смята за лесния път към лидерството, властта и богатството", пише Гилбърт.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
