100 години комунизъм: Китай празнува с паради и пропаганда в училища
Китай чества стотния юбилей от основаването на Комунистическата партия, а празненствата продължават вече цял месец. Парадите и специалните церемонии ще са най-мащабни през юли, тъй като режимът започва да действа преди цял век именно през този месец.
Стотици небостъргачи в крайбрежната зона на Шанхай „Вайтан“ бяха осветени през нощта, дронове оформиха в небето символите на партията – жълтият сърп и чук, по улиците и в училищата се излъчват пропагандни видеа. Така изглежда Китай през 21 век.
Миналия понеделник в столицата Пекин се проведе масово събитие на националния стадион, наричан „Птичето гнездо“. Около 20 хиляди зрители гледаха хореографии, видеа и снимки на най-важните личности в историята на режима.
По трибуните местата си заеха президентът Си Дзинпин, членове на Политбюро и Кари Лам – премиерът на Хонконг, „автономният“ регион, репресиран от Комунистическата партия.
Всичко това е само малка част от големите празненства. В кината е наредено да се пускат пропагандни филми поне два пъти в седмицата. Оркестрите на университетите трябва да провеждат паради в цялата страна, а на музеите им е разпоредено да правят специални изложения.
В един от кварталите на Шанхай ще бъде представен „Червеният влак на културата“, в който всеки заинтересован гражданин ще може да научи повече за историята на Комунистическата партия, докато пътува между две станции на метрото.
Най-символичното събитие до момента обаче е проведеният във вторник парад на площад Тиенанмън – там, където през 1989 г. са разстреляни хиляди хора по време на студентските протести срещу режима.
29 души бяха наградени с „Медала на 1 юли“ – най-високата чест, оказвана на членове на управляващата партия. Сред тях имаше граждани, дипломати и военни.
Тази година, за разлика от преди, няма да се проведе военен парад. Над Тиенанмън все пак излетяха десетки изтребители, които оформиха числото 100 в знак на празненствата за стотния юбилей. Официалните събития ще продължат в предстоящите седмици.
Китайската комунистическа партия е единствената политическа сила в Китай. Със своите 95 милиона членове тя е и втората най-голяма формация в света (след индийската Bharatiya Janata).
Също така е най-старата комунистическа сила на планетата. Историците все още спорят по въпроса защо комунизмът е оцелял в Китай, за разлика от Съветския съюз.
Най-важният компонент, изглежда, е идеологическата гъвкавост. Най-влиятелната фигура в историята на режима Мао Дзъдун и наследниците му Дън Сяопин и Си Дзинпин добавят нови елементи към Марксистко-Ленинската идеология и я превръщат в инструмент за абсолютен политически контрол.
В контекста на пропагандата – днес китайската държава е неразделен елемент от историята на партията. Мао Дзъдун инициира индустриализацията на страната по време на „Големия скок напред“, така наречената Културна революция. Милиони хора загиват през 50-те години на миналия век.
Дън Сяопин, със своята авторитарна власт, либерализира китайската икономика и нанася кървав удар по демократичните движения.
Философията на Си Дзинпин е друга – той иска да направи Китай световна сила номер едно, но страната е обвинявана в сериозни нарушения на човешките права.
В областта Синдзян, където живеят над 12 милиона уйгури, режимът репресира почти всички представители на тази тюркска етническа група. От години те се стремят към по-голяма независимост, поради което са подложени на дискриминация, тормоз и тотален контрол от комунистическото ръководство на страната.
След 2016 репресията над тях се засили още повече – властите са вкарали най-малко 1 милион души в изправителни лагери, където уйгурите са подложени на мъчения и къртовски труд. Пекин обаче твърди, че това са „центрове за професионална квалификация“, и не приема външна намеса. Китай си размени санкции с ЕС, САЩ и Великобритания, които се обявиха срещу репресията над малцинството.
В същото време китайската Комунистическа партия нанесе удар по демократичните движения в автономния регион Хонконг и затегна още повече обръча на властта там със спорен закон.
Той забранява "измяната, отцепването, подстрекателството и подривната дейност, заплашващи националната сигурност", както и чужда намеса срещу централното правителство – всички тези нарушения се наказват със съд.
За Си Дзинпин годишнината е страхотна възможност да припомни на китайското общество, че е най-добрият водач. На теория, той може да управлява до края на живота си, след като през март 2018 г. Конгресът премахна лимита за мандатите на държавния глава.
Според експерти, цитирани от Der Spiegel – 100-годишният юбилей ще бъде използван, за да се заздрави визията на партията за следващите години. Последните успехи на Си Дзинпин са справянето с пандемията, разширяването на инфраструктурата и нарастващото благоденствие на китайската средна класа. Една от най-важните цели остава климатичната неутралност, която да бъде постигната до 2060 г.
Лидерът на Китай не само иска страната му да заеме икономическата и военната първа позиция в света, а и да представи модела си на управление като алтернатива на Западните демокрации, твърдят експертите.
„Изтокът просперира, докато Западът е в упадък“, казва той.