24 филма, които всеки трябва да гледа (поне по два пъти) в EON Видеотека на Vivacom
Подобно на традициите, както гласеше една стара реклама, киното не е каквото беше, и това е така поради много причини.
От една страна, кино салоните добиха американска осанка, което не е никак лошо – кой не обича да хапва пуканки, докато гледа на голям екран зрелищен екшън, излегнат в удобно кресло. От друга – благодарение на онлайн стрийминг платформите, домашното кино издигна конкуренцията между салоните и удобството на собствените ни дивани на невиждано ниво.
Въпреки всички големи промени в отношението на хората към филмовата индустрия и самото преживяване, гледането на филм си остава едно от най-качествените забавления и един от най-добрите начини за временно откъсване от ежедневието. А някои кино класики не слизат от must-watch пиедестала си и има защо.
Видеотеката на Vivacom предлага на абонатите си над 30 000 заглавия на филми и сериали в ТВ платформата EON. Филмите, включени в EON Видеотека, са достъпни за гледане от вкъщи, неограничено, без реклами и в HD качество. Те обхващат разнообразни жанрове – комедия, анимация, екшън, драма, както и хитови филми и сериали от каталозите Arena Play, HBO On Demand, Pickbox NOW и много други.
EON Видеотека е с интуитивна навигация между жанрове, каталози и популярни заглавия, а AI-алгоритъмът ѝ дава препоръки според индивидуалните ви предпочитания. Дори ако тръгвате на по-дълъг път през уикенда, можете да си пуснете филм или епизод офлайн през телефона и да продължите оттам, докъдето сте стигнали.
От EON Видеотека подбрахме за вас 24 заглавия на кино класики, които няма как да бъдат пропуснати. Филми, които YouTube & TikTok поколението трябва да изгледа и които можем да гледаме отново и отново, без да ни омръзнат. Защото макар всичко да се променя, някои неща си остават вечни – и в това можем да намерим сигурност и опора
„Властелинът на пръстените“
Трилогията по романите на Дж. Р.Р. Толкин си остава една от най-добрите фентъзи екранизации в историята на киното. Третата част, „Завръщането на краля“, е вторият филм в историята на киното (след „Титаник“), който минава границата от 1 млрд. долара приходи от прожекции и отнася цели 11 Оскара през 2003 г.
В това няма нищо изненадващо: и трите филма от поредицата следват прецизно сюжета на големия Толкин, историята е завладяваща, ефектите – достойни и за 2024 г., а актьорската игра – неподатлива на критики.
„Човек на име Ото“
Екранизацията на „Човек на име Уве“ на Фредрик Бакман с Том Ханкс в главната роля е един от най-човеколюбивите, меки и сърдечни филми, които може да гледате. Ако още не сте изпадали в житейска ситуация на дефицит на смисъл и екзистенциална криза, може само да се радвате, но едно е сигурно: всеки минава през такива периоди в живота си.
След смъртта на съпругата си, героят на Ханкс започва внимателно да се взира в бездната, но именно автентичните, топли човешки отношения го вадят от нея и го поставят отново сред живите: там, където му е мястото.
„Жега“
Класиката от 95-та година събира на едно място Ал Пачино и Робърт Де Ниро, което само по себе си е рецепта за пълноценно филмово приключение.
Историята за полицай Винсент Хана и престъпника Нийл Макколи държи зрителите си в примка на напрежение през всичките 171 минути на филма, докато всички гледащи съпреживяват единствения избор пред Хана: „да се отърве от всичко само за 30 секунди, след като усети жегата зад ъгъла“, ако иска да оцелее.
Филм, който спокойно може да се гледа повече от веднъж годишно без опасност от омръзване.
„Дюнкерк“
Историята на киното познава доста военни филми, а „Дюнкерк“ е издържан в най-добрите традиции на жанра. Епосът на Кристофър Нолан е базиран на събитията по време на Дюнкеркската операция (известна още като операция Динамо) - евакуацията по море на английски, френски и белгийски части, блокирани в град Дюнкерк от немски войски след битката край Дюнкерк през 1940 г.
Филмът има 3 награди и 5 номинации за „Оскар“ през 2017 г. и заедно с „Интерстелар“, „Генезис“ и „Черният рицар“ е сред шедьоврите на Нолан, които безапелационно влизат в графата „филми-които-трябва-да-бъдат-изгледани“.
„Оркестър без име“
Заслужено в класацията ни влиза българската класика на Людмил Кирков от 1980 г. Лентата е по сценарий на големия Станислав Стратиев.
Комедията, чиито култови реплики се цитират и до днес, събира на едно място някои от най-значимите актьорски фигури на небосвода на българското кино по онова време: Георги Мамалев, Велко Кънев, Павел Попандов, Филип Трифонов, Катерина Евро и Мария Каварджикова.
Когато Кирков и Стратиев събират екипа, нито един от тези актьори няма особени музикални умения, но с помощта на композиторите Борис Карадимчев и Асен Драгнев, артистите се научават да имитират, че свирят на инструменти само за 2 месеца.
„Осъдени души“
И докато сме на вълна родни класики, в EON Видеотека на Vivacom присъства и екранизацията на едноименния роман на Димитър Димов от 1975 г. Сценарият и режисурата са на Въло Радев, а освен в България, филмът се снима в още три държави: Унгария, Чехословакия и Югославия.
Любовната драма на английската аристократка Фани Хорн и отец Луис Ередия на фона на следвоенна Испания си остава една от най-драматичните истории в българското творчество, която следва плътно стила и тематиките на Димов: войната, страстта, трудната любов и бавния, но неотменим физически и нравствен упадък на героите.
„Колкото толкова“
Прескачаме на нещо, на пръв поглед не толкова драматично, но не по-малко въздействащо и играещо със струните на фината човешка чувствителност.
Във филма на Джеймс Брук от 1997 г. Джак Никълсън влиза в ролята на изключително киселия Мелвин Юдал, който разкри пред зрителите същността на обсесивно-компулсивното разстройство много преди Монк.
Отношенията между Юдал и сервитьорката Карол (разкошната Хелън Хънт) са пример за човешка връзка, която излиза далеч извън рамките на клишето и ни доказва, че не друго, а именно любовта може да ни спаси тогава, когато нищо друго не може.
Да не забравяме и чаровното участие на брюкселския грифон Вердел, чието нахлуване в живота на героя на Никълсън сладко напомня отношенията между гореспоменатия Ото (Уве) и една котка (или предвид хронологията, обратното).
„8-ма миля“
Много преди белите рапъри да са естествена част от хип-хоп пейзажа, Еминем доказа, че белите също могат да скачат. В „8-ма миля“ Маршъл Матърс влиза в ролята на Рабит, който живее в Детройт през 90-те, като обитава каравана и къса с мрачното си ежедневие на работник в завод през музиката.
Музикалната драма на Къртис Хансън въвлича още Ким Бейсинджър в ролята на майката на Рабит и покойната Британи Мърфи, а саундтракът към филма вероятно е във favourite list- a на всеки хип-хоп фен и днес.
„Време да убиваш“
Адвокатско-съдийска драма от най-добрите, „Време да убиваш“ е адаптация на едноименния роман на Джон Гришам от 1989 г. Сюжетът поставя сложна морална дилема пред зрителите си във времена, в които расизмът в Щатите е неприкрита норма.
„Време да убиваш“ е и филмът, който изкарва Матю Макконъхи на голямата филмова сцена – малко преди да започне да влиза в ролите на чаровен играч в романтични комедии и доста преди да се докаже като един от най-добрите актьори на времето си с изпълненията си в „Интерстелар“, „Клубът на купувачите от Далас“ и първи сезон на „Истински детектив“.
„Коса“
Абсолютно 100%-ово задължителен за гледане на филм. Magnum opus на Милош Форман, „Коса“ разказва историята на Клод, който „вярва в Бог и вярва, че и Бог вярва в него“ и заминава за Ню Йорк, за да се запише в армията и да се бие във Виетнам.
В Сентрал парк обаче среща група хипита, сред които и любовта си – Шейла, и лека полека губи досегашните си вярвания, за да се сдобие с нови. Антивоенен и изпълнен със спокойствие, което само хипитата могат да донесат, изобилстващ от психеделични фантазии и образи и с паметен саундтрак, „Коса“ е сред класическите предложения от EON Видеотеката на Vivacom, които просто трябва да бъдат гледани (отново).
„Бохемска рапсодия“
И като стана дума за музика, няма как да подминем филма за Queen, в който Рами Малек успешно влиза в кожата на Фреди Меркюри за радост на всички фенове на най-иконичната британска рок банда.
От първото име на групата „Смайл“, направена от Брайън Мей и Роджър Тейлър, до концерта на Live Aid на Уембли през 1985 г., филмът проследява както случващото се с групата, така и личните преживявания на Фреди.
Филмът спечели „Златен глобус“ за най-добра драма, а Рами Малек – за най-добра мъжка роля.
„Навални“
Ако още не сте гледали документалния филм за убития тази година Алексей Навални, крайно време е.
Режисьорът Даниел Роер прецизно проследява политическия живот и кампаниите на руския опозиционер, отравянето му с Новичок през 2020, безспорните доказателства, че е отровен от руските служби за сигурност въпреки отричането на Кремъл, и безкрайната, отдадена борба за демокрация на един съвременен герой.
В светлината, или по-скоро в мрака, на скорошната му смърт, филмът добива още по-голямо значение и достойно се нарежда сред заглавията, които трябва да се гледат. За да помним.
„Не казвай сбогом“
Ако сте сред почитателите на добрите кримки, трилърът по едноименния роман на Джилиан Флин навярно ще вихареса.
За участието си в него Розамунд Пайк получава номинация за „Оскар“, „Златен глобус“ и „БАФТА“ за най-добра женска роля и наистина: Пайк е съвършена в ролята на социопатката Ейми. Сцената между нея и Нийл Патрик Харис, в която докато го залъгва в леглото, тя му прерязва гърлото с едно движение, не се забравя лесно.
Освен тази брилянтна сцена-кървава епопея, “Не казвай сбогом“ прилага и други похвати, с които в крайна сметка се превръща в идеалния трилър, в който нищо не е такова, каквото изглежда.
„Шифърът на Леонардо“
Когато излезе, романът на Дан Браун бързо се превърна в сензация. Въпреки че материалът в него не е нещо невиждано (основите за историята са познати на читателите от „Светата кръв и свещения Граал“ на Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн), темата за масоните и тамплиерите превзема света.
Съответно екранизацията на Рон Хауърд се оказва натоварена с доста изисквания, които в крайна сметка са покрити. Том Ханкс и Одри Тоту са в ролята на Робърт Лангдън и Софи Нево и разгадават тайните на Ордена на Сион, редят пъзели и анаграми и се подлагат на сериозни опасности.
„Вечната Аделайн“
Играта с времето е вдъхновила не един или два филма. Все пак, кой не е мечтал да е безсмъртен или да не остарява. Да е завинаги на 22 или да е дете заедно с детето си или с баща си.
Аделайн е на 29 години в продължение на 8 десетилетия, през които претворява приказката за момичето, което се сблъсква с редица трудности, за да срещне любовта на живота си.
Заедно със „Странният случай с Бенджамин Бътън“, „Вечната Аделайн“ е сред добрите примери за филми, които унищожават представата за изтичащото време. Да не забравяме, че и в главната роля влиза Блейк Лайвли, която отдавна израсна над образа си в сериала „Клюкарката“ и се нареди сред добрите актриси на 21 век. Няма как да не ви е приятно да я гледате.
„Още по едно“
Мадс Микелсен рязко влезе в полезрението на критици и зрители с превъплъщението си в психопата-канибал в сериала „Ханибал“ и окончателно затвърди впечатлението, че е от артистите, които могат да изиграят буквално всичко, с „Още по едно“. По-доброто заглавие е оригиналното: Drunk (пиян).
Ако има песен, която върви идеално с филма, това е Comfortably Numb на Pink Floyd: историята разказва какво се случва след като главният герой Мартин, учител по история с разпадащ се брак, и негови приятели, решават, че изходът от екзистенциалния вакуум е поддържането на 0,05 промила алкохол в кръвта.
Както може да се досетите, оказва се, че идеята не е добра, но макар и до голяма степен потискащ, филмът всъщност е доста жизнеутвърждаващ, особено като за европейско кино.
„Чарли и шоколадовата фабрика“
Феновете на Джони Деп неминуемо са гледали този филм по няколко пъти. Дори да не сте сред тях…съчетанието Тим Бъртън-Роалд и Дал-Джони Деп е достатъчно, за да заинтригува всеки почитател на киното.
Въпреки че миналата година Тимъти Шаломе много приятно се плъзна в ролята на ексцентричния шоколатиер Уили Уонка, Деп си остава най-истинският Уонка.
„ДЮН“
„Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз.“
Ако тези думи са ви познати, навярно знаете много добре какво е „Дюн“, навярно сте чели Франк Хърбърт и наскоро сте били на кино на втората част на епоса.
Трябва да знаете, че първият „ДЮН“ е наличен във видеотеката на EON : малко след втория е идеално да си припомним как започва всичко.
„Интерстелар“
По-горе вече стана дума за „Интерстелар“ покрай Матю Макконъхи и Кристофър Нолан и едно е сигурно: филмът със сигурност има място във всяка домашна видеотека.
Не само заради Матю Макконъхи, Джесика Частейн и Ан Хатауей, а заради философския му прочит. Освен за черни и червееви дупки, в „Интерстелар“ става дума за смъртта, за раздялата, за бягството и завръщането у дома. Рядък апокалиптичен филм, в който кухият екшън отстъпва място на прозренията за живота и човечеството, разказът за тихия край, и не на последно място, онова, което остава след нас.
„Генезис“
Няма уважаваща себе си видеотека, в която да не присъства филм с един от най-брилянтните актьори на своето време: Леонардо ди Каприо.
Vivacom включват в селекцията си Inception, в който експертът по индустриален шпионаж Дом Коб извлича информация от подсъзнанието на жертвите си докато сънуват. Нещата за героя на ди Каприо се объркват, когато е обвинен в убийството на жена си, след което поема последната си поръчка: да създаде предварително планирана чужда идея в съзнанието на конкурента на клиента си.
Този филм трябва задължително да се гледа повече от веднъж, за да бъде добре разбран и да се вникне във всичките му пластове.
В актьорския състав освен Ди Каприо влизат Елиът Пейдж (екс Елън Пейдж), Джоузеф Гордън-Левит, тазгодишният носител на „Оскар“ Килиън Мърфи, Том Харди, Марион Котияр, Кен Уатанабе и изобщо имена, които не са за подминаване.
Музиката, не изненадващо, е на Ханс Цимер.
„Мълчанието на агнетата“
Още една класика с 5 „Оскар“-а, която не е за пропускане. Знаете историята: младата Кларис Старлинг, която провежда серия от интервюта с прочутия д-р Ханибал Лектър, известен освен не само с кариерата си на психиатър, а и с подвизите си като сериен убиец и канибал.
С “Мълчанието на агнетата“ Хопкинс става вторият актьор в историята на американското кино, който получава „Оскар“ за най-добър актьор, въпреки че прякото му участие във филма е минимално – общо 24 минути и 52 секунди екранно време.
А изпълненията на Бъфало Бил завинаги създават у зрителите особено отношение към нощните пеперуди.
„Източни обещания“
Трилърът на Дейвид Кронънбърг е сред криминалните филмови творения, които трябва да се гледат. Наоми Уотс влиза в ролята на лондонска медицинска сестра от руски произход, която се замесва с руски мафиоти, които са изнасилили и убили момиче.
Лошият във филма е Виго Мортенсен и трябва да признаем, че му отива (макар и не колкото да е крал). Преди години се носеха слухове за продължение на култовата кримка, и то че ще бъде писано от Стивън Найт, отговорник за Peaky Blinders, но към момента продължение така и не се появи.
В EON Видеотека oбаче със сигурност може да гледате оригиналния филм.
„В Брюж“
Чуете ли Мартин Макдона, трябва да ви е ясно, че нищо не е каквото изглежда в началото и че до края на филма ще се изправите от дивана поне 5 пъти.
Създателят на „Три билборда извън града“ прави тази умопомрачителна черна комедия с Колин Фарел, Брендан Глийсън и Ралф Файнс, в която става дума за двама наемни убийци, изпратени в Брюж да чакат инструкции от шефа си след грешка по време на последното покушение, което им е възложено.
Естествено, нещата се объркват ужасно, и то неведнъж. В допълнение към топ сюжета, филмът развежда зрителите си из Брюж не по-зле от екскурзовод на живо.
„Блейд Рънър“
Завършваме с една непобедима класика в дистопичното кино. Първият „Блейд Рънър“ от 82-ра има оценка 8.1 в IMDb и е любим на няколко поколения.
Сценарият на филма се опира най-общо на романа на Филип Дик „Мечтаят ли андроидите за електрически овце“, а историята гласи, че Мартин Скорсезе е хвърлил око на идеята докато си „почива“ между „Шофьор на такси“ и „Разяреният бик“, но продуцентът Хърб Джафе я открадва от него и поръчва на сина си да адаптира книгата като за сценарий.
Преди 7 години Дени Вилньов пусна своя „Блейд Рънър 2049“ отново с Харисън Форд, заедно с Райън Гослинг, но истината е, че, макар и визуален шедьовър, новият филм не се доближава до величината на класиката на Ридли Скот – филм, който си остава стълб на научната фантастика в киното.