Ани Ерно изпревари Рушди и Мураками и взе Нобеловата награда за литература - Галерия

    
      Ани Ерно изпревари Рушди и Мураками и взе Нобеловата награда за литература

Ани Ерно

Френската писателка Ани Ерно е новата носителка на Нобеловата награда за литература.

Това съобщиха от шведския Нобелов комитет в пряко излъчване онлайн. Тя получава престижния приз за "смелостта и клиничната точност, с която разкрива корените, отчужденията и колективните ограничения на личната памет".

Както и всички останали лауреати, като част от церемонията на 10 декември Ерно ще получи 18-каратов златен медал и чек за около 900 хил. долара.

Родена през 1940 г. в Нормандия, 82-годишната Ерно е сред най-възрастните носители на Нобелова награда.

У нас тя е превеждана още през 80-те - нейната новела "Мястото" излиза в общ том на издателство "Народна култура" заедно със "С най-хубавия спомен" на Франсоаз Саган и "Добри момчета" на Патрик Модиано.

През 1994 г. изд. "Прозорец" пуска на български и книгата й "Обикновена страст".

"Събитието", един от най-популярните романи на Ерно, излиза на френски през 2000 г. и разказва за нелегалния й аборт като студентка преди събитията от 1968 г. Миналата година мемоарното четиво беше екранизирано от режисьорката Одри Диван. Едноименният филм спечели "Златен лъв" във Венеция и бе показан и у нас.

Повечето творби на писателката са подчертано автобиографични, като за неин опус магнум се смята "Годините" (2008) - роман, който тя пише в трето лице единствено число, за да покаже, че нейните страсти и страдания са общовалидни.

Носителка е на редица национални и международни награди - "Рьонодо", "Маргьорит Дюрас", "Европейска Стрега", "Маргьорит Юрсенар", "Хемингуей", с "Годините" е финалистка и за Международния "Букър".

Салман Рушди

Едно от спряганите имена за Нобеловата награда за литература тази година беше това на писателя Салман Рушди, който преди месец пострада тежко от нападение с нож.

На 12 август 2022 г. преди литературна среща в Ню Йорк, Рушди бе нападнат и ранен като за престъплението бе задържан 24-годишният Хади Матар.

През 1988 г. романът на Рушди "Сатанински строфи" предизвиква силни противоречия в ислямския свят, след което е забранен в много страни, а иранският аятолах Рухола Хомейни го обявява за вероотстъпник и определя награда от 3 милиона долара за главата му.

Харуки Мураками

Друг претендент за Нобеловата награда по литература беше Харуки Мураками. Може би най-известният му роман у нас е "Хроника на птицата с пружина": в него има както елементи на физическо насилие, така и разнищване на социални проблеми, които засягат трудната тема на японските военни престъпления в Манджурия. С него Мураками печели литературната награда Йомиюри (Yomiuri Literary Award).

Неговите романи, често критикувани като поп-литература в контекста на японската литература, изобилстват от хумор и сюрреалистична атмосфера, като в същото време се отклоняват към теми като алиенацията и самотата, следващи типичния за японското общество фокус върху работата.

Чимаманда Нгози Адичи

Нигерийската писателка и феминистка Чимаманда Нгози Адичи беше сред най-младите кандидати за Нобеловата награда за литература.

Тя е родена през 1977 г. и на 19-годишна възраст се премества да учи в САЩ. През 2013 г. става известна с романа си "Americanah", в който пише за измеренията на расизма в Нигерия и САЩ, за чувството за отчуждение и личното преживяване на расизма.

"Americanah" се смята от мнозина за изключително произведение в постколониалния дискурс. Книгата вече има силно присъствие в поп културата дори и без Нобелова награда: Dior отпечата заглавието на една от книгите й „Всички трябва да сме феминистки“ върху тениски, а Бионсе цитира част от книгата в своя песен от 2013 г.

Петер Надаш

Унгарският писател и драматург Петер Надаш е бивш фоторепортер и журналист, а творчеството му е отличено с наградата „Ерньо Сеп“.

В творбите си разказва предимно за реалността на комунистическа Унгария в творбите си. До 1977 г. унгарската цензура възпрепятства публикуването на първия му роман „Краят на един семеен роман“.

Надаш е един от най-острите критици на режима на Орбан и важен участник в политическото настояще на Унгария.

Съвсем наскоро Надаш беше удостоен с наградата за литература „Берман“ за автобиографичния си роман „Озаряващи детайли“.

Елен Сиску

75-годишната Елен Сиску е писател, драматург, есеист, теоретик и преди всичко феминистка.

Французойката е професор по литература в парижкия университет Париж VIII, където открива първия център по "феминистични изследвания" в европейски университет.

Най-известната й творба е статията "Смехът на медузата", публикувана през 1976 г. Тя е считана за основополагаща в дисциплината на постструктуралния фениминизъм.

Людмила Улицкая

Еврейската писателка Людмила Улицкая, израснала в Москва, от години е опозиция на президента Владимир Путин. Тя осъди руската инвазия в Украйна в отворено писмо и в момента живее в изгнание в Берлин.

В своите романи, сценарии и пиеси тя засяга темите за руската култура, политика, тирания и геноцид.

Най-известният роман на Улицкая се казва „Епидемия в града“ и беше публикуван по време на пандемията. В него писателката описва художествено избухването на чума в Русия с особена прецизност към детайла предвид образованието й на биолог.

През 2019 г. тя Улицкая получава наградата „Зигфрид Ленц“.