Българските спортисти, за които 2020 г. беше успешна

<br><br>
Годината бе тежка за повечето български спортисти. Една огромна част от елитните ни състезатели се бяха готвили четири години за Олимпийските игри в Токио, но те бяха отложени с една година, което за някои от тях може да значи край на шансовете за добро представяне. <br><br>
Всъщност едва ли има спорт, който да не бе повлиян от пандемията. И все пак след първоначалния локдаун, в една или друга форма професионалният спорт се завърна и даде шанс за изява на родните спортисти. Липсата на много състезания направи и успехите по-малко, но въпреки това такива имаше.



Годината бе тежка за повечето български спортисти. Една огромна част от елитните ни състезатели се бяха готвили четири години за Олимпийските игри в Токио, но те бяха отложени с една година, което за някои от тях може да значи край на шансовете за добро представяне.

Всъщност едва ли има спорт, който да не бе повлиян от пандемията. И все пак след първоначалния локдаун, в една или друга форма професионалният спорт се завърна и даде шанс за изява на родните спортисти. Липсата на много състезания направи и успехите по-малко, но въпреки това такива имаше.

Няма как да не започнем с Цветана Пиронкова. Бившата №31 в света на тениса прекара близо 3 години извън корта заради раждането на своя син Александър. В началото на годината тя обяви, че ще се завърне в тениса, но едва ли някой е предполагал, че ще го направи по такъв начин.  <br><br>
Защото от тригодишната пауза нямаше и следа на кортовете в Ню Йорк, където за първи път в кариерата си пловдивчанката достигна до четвъртфинал. Тя го направи след победи над Людмила Самсонова, Гарбине Мугуруса, Дона Векич и Ализе Корне. Пиронкова имаше своите шансове и срещу легендата Серина Уилямс като водеше със сет и пробив, но в крайна сметка 23-кратната шампионка от Големия шлем намери начин да постигне победата.  <br><br>
Пиронкова се справи чудесно и на Ролан Гарос, където достигна до трети кръг. Така само за няколко седмици тя отново се превърна в ракета №1 на България и завършва годината под №136.  <br><br>
За нея сезон 2021 ще започне с участие в квалификациите на Australian Open, а отложените с година Олимпийски игри откриват неочакван шанс за участие в тях, ако в първата половина на годината българката успее да прогресира в ранглистата с поне 50-60 позиции.
Снимка: © Getty Images

Няма как да не започнем с Цветана Пиронкова. Бившата №31 в света на тениса прекара близо 3 години извън корта заради раждането на своя син Александър. В началото на годината тя обяви, че ще се завърне в тениса, но едва ли някой е предполагал, че ще го направи по такъв начин.

Защото от тригодишната пауза нямаше и следа на кортовете в Ню Йорк, където за първи път в кариерата си пловдивчанката достигна до четвъртфинал. Тя го направи след победи над Людмила Самсонова, Гарбине Мугуруса, Дона Векич и Ализе Корне. Пиронкова имаше своите шансове и срещу легендата Серина Уилямс като водеше със сет и пробив, но в крайна сметка 23-кратната шампионка от Големия шлем намери начин да постигне победата.

Пиронкова се справи чудесно и на Ролан Гарос, където достигна до трети кръг. Така само за няколко седмици тя отново се превърна в ракета №1 на България и завършва годината под №136.

За нея сезон 2021 ще започне с участие в квалификациите на Australian Open, а отложените с година Олимпийски игри откриват неочакван шанс за участие в тях, ако в първата половина на годината българката успее да прогресира в ранглистата с поне 50-60 позиции.

Оставаме в тениса с първата ни ракета при мъжете Григор Димитров. При него зададените стандарти са много високи и очакванията често са прекомерно високи. Само че за пета поредна година той завършва сред 20-те най-добри в света, под №19. <br><br>
През 2020-а Димитров записа 18 АТР победи и игра два полуфинала – в Акапулко и Антверпен. Достигна и до четвъртфинал на Мастърс надпреварата в Рим, а на Ролан Гарос за първи път игра до четвърти кръг.
Снимка: © Getty Images

Оставаме в тениса с първата ни ракета при мъжете Григор Димитров. При него зададените стандарти са много високи и очакванията често са прекомерно високи. Само че за пета поредна година той завършва сред 20-те най-добри в света, под №19.

През 2020-а Димитров записа 18 АТР победи и игра два полуфинала – в Акапулко и Антверпен. Достигна и до четвъртфинал на Мастърс надпреварата в Рим, а на Ролан Гарос за първи път игра до четвърти кръг.

Борбата е традиционен спорт за България и успехите не липсваха дори в странната 2020-а. Най-добре се изяви Едмонд Назарян, който на 16 февруари в Рим донесе европейска титла за страната ни. Във „Вечния град“ злато спечелиха и две от дамите ни в борбата - Миглена Селишка и Мими Христова.

Борбата е традиционен спорт за България и успехите не липсваха дори в странната 2020-а. Най-добре се изяви Едмонд Назарян, който на 16 февруари в Рим донесе европейска титла за страната ни. Във „Вечния град“ злато спечелиха и две от дамите ни в борбата - Миглена Селишка и Мими Христова.

Мария Оряшкова спечели рекордна шеста световна титла по самбо след победа над беларускинята Светлана Цимашенка във финала на Мондиала в Нови Сад. Оряшкова е и деветкратна европейска шампионка. Самбото обаче не е олимпийски спорт, което е причината Оряшкова да се изявява и в борбата като амбицията ѝ е участие на Олимпийските игри в Токио.

Мария Оряшкова спечели рекордна шеста световна титла по самбо след победа над беларускинята Светлана Цимашенка във финала на Мондиала в Нови Сад. Оряшкова е и деветкратна европейска шампионка. Самбото обаче не е олимпийски спорт, което е причината Оряшкова да се изявява и в борбата като амбицията ѝ е участие на Олимпийските игри в Токио.

И ако в борбата българските успехи имат богата история, то по всичко изглежда, че в следващите години можем да очакваме големи резултати и в един от най-престижните олимпийски спортове – плуването. Преди броени дни по време на държавното отборно първенство Йосиф Миладинов подобри собствения си рекорд на 100 метра бътерфлай с близо половин секунда, завършвайки с 51,08 секунди. Още по-впечатляващо е, че това е второто най-добро постижение в света в дисциплината през 2020 година като Миладинов изостава само на стотна зад унгареца Крищоф Милак.  <br><br>
Много сериозни постижения и държавни рекорди продължават да записват и другите ни таланти Любомир Епитропов и Йордан Янчев.

И ако в борбата българските успехи имат богата история, то по всичко изглежда, че в следващите години можем да очакваме големи резултати и в един от най-престижните олимпийски спортове – плуването. Преди броени дни по време на държавното отборно първенство Йосиф Миладинов подобри собствения си рекорд на 100 метра бътерфлай с близо половин секунда, завършвайки с 51,08 секунди. Още по-впечатляващо е, че това е второто най-добро постижение в света в дисциплината през 2020 година като Миладинов изостава само на стотна зад унгареца Крищоф Милак.

Много сериозни постижения и държавни рекорди продължават да записват и другите ни таланти Любомир Епитропов и Йордан Янчев.

И едно по-различно постижение в плуването – българинът Цанко Цанков подобри световния рекорд за 12-часово плуване без прекъсване в 50-метров басейн. Той стана първият човек, успял да премине границата от 50 км като за половин денонощие изплува 50 километра и 600 метра. Снимка: © nabrega.bg

И едно по-различно постижение в плуването – българинът Цанко Цанков подобри световния рекорд за 12-часово плуване без прекъсване в 50-метров басейн. Той стана първият човек, успял да премине границата от 50 км като за половин денонощие изплува 50 километра и 600 метра.

Габриела Петрова записа най-добрия резултат на българската лека атлетика. В годината, в която всички големи първенства в „царицата на спортовете“ бяха отменени, Петрова завърши втора в тройния скок на турнира от Диамантената лига в Монако с резултат от 14,18 метра. Тя е и първа в европейската ранглиста за годината и заслужено бе избрана и за „Атлет на годината“ у нас.

Габриела Петрова записа най-добрия резултат на българската лека атлетика. В годината, в която всички големи първенства в „царицата на спортовете“ бяха отменени, Петрова завърши втора в тройния скок на турнира от Диамантената лига в Монако с резултат от 14,18 метра. Тя е и първа в европейската ранглиста за годината и заслужено бе избрана и за „Атлет на годината“ у нас.

Художествената гимнастика също ни донесе хубави емоции през 2020-а, свързани с две много талантливи момичета. Стиляна Николова спечели златния медал на лента при девойките на Европейското първенство в Киев. За България това бе първа шампионска титла на европейски финали за девойки от 25 години насам. Николова спечели и сребро на топка, а Ева Брезалиева завоюва бронзов медал на въже.

Художествената гимнастика също ни донесе хубави емоции през 2020-а, свързани с две много талантливи момичета. Стиляна Николова спечели златния медал на лента при девойките на Европейското първенство в Киев. За България това бе първа шампионска титла на европейски финали за девойки от 25 години насам. Николова спечели и сребро на топка, а Ева Брезалиева завоюва бронзов медал на въже.

Поводи за оптимизъм имаме и в спортната гимнастика, след като 14-годишната Валентина Георгиева донесе първи медал за България от европейски шампионати при девойки – сребро на прескок от първенството в Мерсин.

Поводи за оптимизъм имаме и в спортната гимнастика, след като 14-годишната Валентина Георгиева донесе първи медал за България от европейски шампионати при девойки – сребро на прескок от първенството в Мерсин.

Дамският български биатлон е далеч от годините на успехите на Екатерина Дафовска, Павлина Филипова и Ирина Никулчина, но едно талантливо момиче дава заявка да поеме по техния път. На Световното първенство за юноши и девойки Милена Тодорова спечели три медала – сребърен и два бронзови, а вече има и няколко класирания в топ 30 на стартове от Световната купа при жените.

Дамският български биатлон е далеч от годините на успехите на Екатерина Дафовска, Павлина Филипова и Ирина Никулчина, но едно талантливо момиче дава заявка да поеме по техния път. На Световното първенство за юноши и девойки Милена Тодорова спечели три медала – сребърен и два бронзови, а вече има и няколко класирания в топ 30 на стартове от Световната купа при жените.

Ние използваме "бисквитки" и други персонализиращи технологии, за да подобрим вашето преживяване в нашия сайт, да ви покажем персонализирано съдържание, таргетирана реклама, за да анализираме трафика на сайта и да проследим откъде идва нашата аудитория. Ако искате да разберете повече по темата можете да прочетете нашата "Политика на поверителност", както и "Политика за съхранение на личните данни", съобразно регламента за GDPR, който е в сила от 23 май 2018г.

Избирайки "Приемам", вие се съгласявате да използваме вашите "бисквитки" и други трафични данни.

Приемам