Денят, посветен на съня – какво научихме от Форум СЪН 2025
Седмица преди преминаването към лятното часово време, ние от Булевард България организирахме Форум СЪН 2025, събитие, посветено на съня и неговото значение за качеството на живот.
В Центъра за култура Топлоцентрала се срещнаха лекари, учени, терапевти, журналисти и представители на бизнеса, за да говорят за съня – неговите ритми, разстройства, ритуали и отражения върху тялото и ума.
Проф. д-р Иван Стайков: Инсомния, апнея и други често подценявани проблеми на съня
„Прекарваме между 20 и 26 години от живота си в сън – или една четвърт до една трета от общото ни време на тази земя.“ С тези думи проф. д-р Иван Стайков – началник на Клиниката по неврология и ръководител на една от най-големите лаборатории за диагностика и лечение на сънни нарушения в България – припомни колко ключова е ролята на съня, въпреки че често го приемаме за даденост.
С над 20 години опит, специализация в Германия и активна практика в Аджибадем Сити Клиник Токуда, проф. Стайков подчерта, че инсомнията – или хроничното безсъние – е едно от най-честите състояния и засяга до 30% от хората в глобален мащаб. Тя често върви с дневна отпадналост, тревожност и понижена концентрация.
Професорът обърна внимание и на сънната апнея, за която много пациенти не подозират – състояние, при което дишането спира многократно по време на сън. „15–20% от катастрофите в световен мащаб са резултат от заспиване зад волана, често поради недиагностицирана сънна апнея“, отбеляза той.
Сред най-честите оплаквания, които чува в кабинета си, са фрагментиран сън, трудно заспиване и ранно събуждане, особено при пациенти с високи нива на стрес, тревожност или хронична болка.
Решенията, които проф. Стайков предлага, не се изчерпват с медикаменти. В основата остава хигиената на съня – редовен режим на лягане и ставане, ограничаване на дневния сън, движение през деня и спокоен ритуал преди заспиване.
Д-р Нейко Нейков: Как сънят се променя в Антарктида
Почти век след легендарната самотна антарктическа зима на американския изследовател Ричард Бърд – първият човек, прекарал месеци в пълна изолация на Ледения континент, българският невролог д-р Нейко Нейков също поема на експедиция в края на света, за да изследва не леда, а съня.
„Антарктида е лаборатория на бъдещето“, каза той пред публиката на Форум СЪН 2025 и подчерта колко много сънят разкрива за психиката, адаптацията и човешкото оцеляване.
През 2022 г. д-р Нейков провежда проучвания върху качеството на съня в българската полярна база на остров Ливингстън. В условия на изолация, вечна светлина и вятър със скорост над 200 км/ч, тялото преминава в режим на оцеляване – дълбокият сън се увеличава драстично, сънищата стават ярки и мистични, а усещането за време – напълно се размива.
Често се появяват починали близки – така наречените „vivid dreams“, които д-р Нейков описва като среща с паметта и идентичността.
Изследванията му показват, че сънят се превръща в единствения механизъм за психична стабилност в среда на постоянно напрежение, ограничена комуникация и претоварване на сетивата.
Адриана Андреева: Живот с нарколепсия – разказът на една майка
Когато през 2020 г. десетгодишната Боряна започва да заспива внезапно – по време на разходка, игра, дори в клас – семейството ѝ се изправя пред нещо неочаквано и непознато.
Диагнозата е Нарколепсия тип 1 – рядко, хронично неврологично състояние, свързано с пълна липса на невромедиатора орексин, който регулира съня и бодърстването. „Нейните нива бяха девет, при нормална долна граница от 150“, сподели Адриана Андреева пред публиката на Форум СЪН 2025.
Така започва и историята на Фондация БАПН – създадена от Адриана Андреева Димитрова и Калоян Георгиев Димитров в подкрепа на хората с нарколепсия и техните семейства. Лекцията ѝ бе послание за нуждата от разбиране, своевременна диагноза и адекватно лечение.
След дълъг, бюрократичен път, Боряна получава лечение с натриев оксибат – единственото одобрено средство, което ѝ позволява да има пълноценен сън и ден.
То се приема на две дози през нощта. Благодарение на усилията на фондацията, в сътрудничество с лекари, институции и Здравната каса, това лечение вече е достъпно в България – но все още само за пациенти, диагностицирани преди 18-годишна възраст.
„Това, което най-много тежи – не е само болестта, а липсата на разбиране“, каза Адриана Андреева. С инициативите на БАПН, фондацията се стреми да промени именно това: да информира, да свързва, да подкрепя.
Д-р Петър Чипев: Най-честите нарушения на съня и кога да потърсим помощ
Много хора са преживявали сънна парализа, скърцане със зъби, внезапно събуждане със задушаване – но това не значи, че са болни.
Това обясни д-р Петър Чипев, сомнолог, пулмолог и член на екипа на медицински център InSpiro, по време на лекцията си на Форум СЪН 2025.
Той очерта най-честите нарушения на съня: инсомния, сънна апнея, бруксизъм, рефлукс и парасомнии, включително сексуални поведенчески разстройства по време на сън. Подчерта, че някои състояния може да изглеждат тревожни, но не са заболявания и често не изискват лечение.
Според него позата, в която спим, също има значение. Хора с хъркане и апнея трябва да избягват легнало положение по гръб, а спането настрани или дори по корем може да е по-подходящо. Важни са и изборът на възглавница и матрак – прекалено меките или прекалено твърдите повърхности могат да нарушат съня и стойката.
Сънят, каза той, е активен физиологичен процес и отразява цялостното състояние на организма. Поддържането му изисква постоянство, умереност и осъзнатост.
Йоана Цонева: Какво показа глобалното проучване на IKEA за съня
„Събуди се! Време е за сън.“ С този запомнящ се слоган IKEA поставя началото на най-мащабното глобално проучване за съня, правено досега – обхванало над 51 000 души в 57 държави. Данните, представени по време на Форум СЪН 2025 от маркетинг мениджъра на IKEA България Йоана Цонева, показаха къде се намира България по отношение на качество на съня.
Централна част от проучването е така нареченият Sleep Score Index – индекс на добрия сън, който обединява обективни и субективни измерители като усещане за отпочиналост, дълбочина на съня, трудности при заспиване, честота на събуждане и ефективност на съня. Начело на класацията застава Китай, следван от Саудитска Арабия и Индия. България попада в топ 10 по качество на съня,
Най-честите пречки пред добрия сън включват стрес и тревожност, но също така неподходящи възглавници, проблеми със здравето, прекалено висока или ниска температура и липса на финансова възможност за подмяна на матраци.
Йоана Цонева акцентира върху това, че ИКЕА не само предлага мебели за спалня, а и работи за културата на съня – с фокус върху ритуалите преди лягане, значението на уюта, осъзнатостта и грижата за себе си. Сподели, че брандът разглежда темата за съня като част от „добрия живот“.
Доц. д-р Мария Николова: Връзката между съня, хормоните и качването на килограми
Безсънието и трупането на килограми – можем ли да излезем от този капан? Това беше темата на лекцията на доц. д-р Мария Николова – диетолог с над 20 години опит в сферата на храненето и метаболитното здраве.
Доц. Николова насочи вниманието към връзката между лошия сън, хормоналния дисбаланс и повишеното телесно тегло. По думите ѝ, циркадните ритми – естественият вътрешен часовник на организма – са решаващи за нашето здраве, включително за това кога и как се храним. „С изгрева трябва да се храним, а със залеза – да приключим“, напомни тя.
Лошият сън, хроничният стрес и преяждането в късните часове водят до т.нар. метаболитна адаптация – защитен механизъм на организма, който забавя базалния метаболизъм и прави отслабването все по-трудно. „Организмът не обича резките завои – глад, хранене, глад, хранене. Това го обърква“, каза доц. Николова.
Според нея устойчивата промяна започва с възстановяване на ритъма: качествен сън, редовно движение, храна в умерени количества и на време. Науката вече е доказала, че дори начинът, по който се храним – бавно, осъзнато, с време за дъвчене – влияе на хормоните на ситостта и намалява риска от преяждане.
„Храната не е забавление“, напомни тя. „Тя е информация към организма – и затова е добре да бъде подадена ясно, навреме и с мярка.“
Силвия Куманова: Как да управляваме стреса с нови методи и технологии
„Стресът не е просто лошо настроение – той променя начина, по който мислим, чувстваме, дишаме и спим“, подчерта Силвия Куманова – поведенчески психолог с дългогодишен опит в корпоративния свят, преминал през лична среща със синдрома на професионалното прегаряне. Именно това преживяване я отвежда към психологията и създаването на новаторски подход за справяне със стреса.
На Форум СЪН тя представи визията си за менталното здраве като ресурс и капитал, от който зависи качеството ни на живот. Подходът ѝ комбинира биофийдбек, мозъчни стимулации, виртуална реалност и утвърдени психотерапевтични методи.
Силвия Куманова е основател на първия център за управление на стреса и бърнаут терапия в България – Somenso, чиято цел е да предложи индивидуални програми за лична и професионална трансформация. В работата си тя пренася умения от бизнес стратегиите към грижата за психиката – с внимание, конфиденциалност и иновация.
„Грижейки се за менталното си здраве сега, инвестираме в бъдещето си“, напомни тя.
Доц. д-р Красимир Ранков: Как сънят влияе на движението, възстановяването и растежа
Доц. д-р Красимир Ранков изнесе една от най-запомнящите се научно-практически лекции по време на Форум СЪН 2025, като насочи вниманието към физиологичните фази на съня, ролята на растежния хормон и въздействието върху двигателното обучение и спортната форма.
В качеството си на физиолог и създател на специализираната лаборатория „И-Слийп“, той подчерта значението на съня като анаболен процес, противоположен на катаболното натоварване, което носи спортната тренировка.
В третата фаза на съня, обясни той, се отделя растежен хормон – при децата това подпомага израстването, а при възрастните – възстановяването на увредени тъкани.
Особено важна обаче е последната фаза от последния сънен цикъл, която играе решаваща роля за изграждане на фини движения, прецизност и усвояване на нови двигателни умения. „Независимо дали учиш хоро, караш кола или тренираш във фитнеса – точно тази фаза позволява на мозъка да рационализира движенията“, каза той. Пропускането ѝ – например при събуждане с аларма в неподходящ момент – води до загуба на най-ценната част от възстановяването.
Особено внимание беше отделено на тийнейджърите – възрастова група, при която сънят по естествен начин се измества към по-късни часове. Това не е лош навик, а биологично заложен процес, посочи доц. Ранков, и подчерта, че ранното начало на учебния ден "ограбва" децата от ключовите фази на съня.
Пролетина Стоянова: Ароматерапия срещу безсъние, тревожност и хормонален дисбаланс
„Добрият сън започва с усещането за безопасност“ – с тези думи Пролетина Стоянова въведе публиката на Форум СЪН 2025 в темата за ароматерапията като естествен и ефективен съюзник на добрия сън.
Дългогодишен преподавател и консултант, тя е съосновател на първата у нас специализирана академия, посветена на етеричните масла – Българска академия „Ароматерапия“, и е специализирала в ароматна психология и ароматна медицина.
Пролетина обясни, че етеричните масла въздействат директно върху лимбичната система в мозъка – центърът на емоциите, хормоните и паметта. Затова ароматите могат не просто да успокоят, а да рестартират нервната система. Особено при хора, страдащи от тревожност, безсъние или хормонален дисбаланс – най-честите причини, поради които хората търсят ароматерапия.
Лавандула, римска лайка, маточина, иланг-иланг, ветивер, нероли, сандалово дърво, цитрусови есенции – всяко от тези масла има своята роля в успокояването на тялото и ума. Използвани с мярка и индивидуално подбрани, те могат да предизвикат състояние на дълбока почивка.
Методите са прости: няколко капки в дифузер за 20 минути преди лягане, ароматно топче до възглавницата, самомасаж с разредено масло върху шията или ходилата, или ароматна вана поне час преди сън. Когато едно и също масло се използва редовно вечер, ароматът започва да действа като условен сигнал за отпускане – процес, познат като обонятелна кондиция.
Гергана Радович: Защо често отлагаме съня, въпреки че сме уморени
Гергана Радович въведе понятието „отмъстително отлагане на съня“ – поведение, при което съзнателно отлагаме лягането, за да „отвоюваме време за себе си“.
Чаша вино, скролване, „само още един епизод“ – и така всяка вечер, въпреки умората. „Знаем, че ще ни е зле утре, но го правим пак. Защото това е моето време“, каза тя.
Гергана Радович е холистичен терапевт, чийто път започва в авиацията, където години наред обучава пилоти и екипажи как да управляват стреса, съня и вземането на решения. Днес прилага този опит в помощ на активни хора, които търсят устойчиви решения за съня, тревожността и емоционалната умора.
Тя насочи вниманието към емоционалните събития като често несъзнавани причини за нарушения на съня – загуби, преходи, стресови моменти. Един прост въпрос към пациентите ѝ – „Кога започна безсънието?“ – често разкрива точното начало на вътрешна травма.
Ключова тема беше ролята на убежденията за съня – като „Имам нужда от осем часа“ или „Ще свикна да не спя“. Тези идеи, макар често повтаряни, не са универсални и могат да пречат на адаптивността ни.
Холистичният подход на Гергана Радович включва работа с тялото, емоциите, храненето, ритъма и вярванията – не рецепта, а път към възстановяване.
Темата за съня остава важен акцент в разговорите за здравето и качеството на живот. Форум СЪН 2025 показа колко ключова е ролята на пълноценната почивка – и колко различни са пътищата към нея.
Ще продължим да следим темата и развитието ѝ в медицината, психологията, науката и културата.
Главен партньор в зоната за по-добър беше ИКЕА, автор на най-голямото международно изследване на съня и посланик на добрия сън.
Партньори на събитието бяха и нощния възстановяващ крем за лице Vichy Minéral 89 , новата серия етерични масла SOpharmacy Naturals, хранителната добавка Oyono Нощ, българската марка за чай Caresse teas и минерална вода DEVIN.
Медиен партньор на събитието беше bTV Media Group и новият здравен сайт на медията и Светът на здравето.