Едно от най-противоречивите лица на Холивуд: Мел Гибсън на 65
Той е добър актьор, изключителен режисьор и продуцент, но и една от най-противоречивите личности в Холивуд.
Познаваме го от невероятния успех на „Смело сърце“ и „Смъртоносно оръжие“ в края на миналия век, но обвиненията в домашно насилие, шофиране в нетрезво състояние и расизъм го поставиха в „черния списък“ за много дълго време.
Това е Мел Гибсън, който на 3 януари празнува своя 65-и рожден ден. Той е човек, страдащ дълго от алкохолна зависимост, но и личност, показала как благодарение на таланта си можеш да излезеш и от най-дълбоката дупка.
Мел Джерард Гибсън е роден през 1956 в Пийксхил, Ню Йорк. Той е шестото от общо 11-те деца на Хътън и Ан Гибсън. В ранното детство на Мел семейството се мести в Австралия, а той учи в католическо училище в Сидни. Малко по-късно обмисля дали да стане журналист или кулинар, но сестра му пуска заявление за кандидатстване в Националния институт по драматични изкуства от негово име.
В крайна сметка Гибсън решава да отиде на прослушване и макар да няма опит преди това, е приет. Не след дълго идва и дебютът му в „Ромео и Жулиета“ заедно с Джуди Дейвис, а на екрана първо се появява в нискобюджетния „Summer City“ от 1977. За ролята получава едва 400 долара.
След като вече е покорил сцената, Гибсън опитва късмета си и в телевизията, където участва най-напред в австралийския сериал „The Sullivans“. Големият му пробив идва през 1979, когато играе главната роля в „Лудия Макс“ на Джордж Милър.
Действието там се развива в Австралия, а Макс е полицай, бродещ сред престъпните улици. Целта му е да спре криминална група от мотоциклетисти с цел отмъщение. „Лудият Макс“ се превръща в абсолютен хит.
Малко след това образът му на екшън герой е заменен от роля на мъж с увреждания, влюбващ се в по-възрастна от него жена. Във филма „Тим“ той си партнира с Пайпър Лори и получава наградата на Австралийския филмов институт за най-добър актьор.
Гибсън печели втората си подобна награда за образа на патриот идеалист във филма на Питър Уиър „Галиполи“, разказващ за Първата световна война. През 1982 участва и в продължението на „Лудия Макс“ (третият филм включва и Тина Търнър), а ролята го прави международна кино звезда.
Естественото продължение на кариерата на Мел се казва Холивуд. Първото му участие в американска продукция е „Реката“ от 1984. Филмът е повече от успешен и печели четири номинации за „Оскар“.
Година след това Гибсън постига отличие и на друг фронт – списание „People“ започва да връчва наградата за „Най-секси мъж“ на планетата и първият приз попада в ръцете на актьора.
Една от най-успешните продукции в кариерата на Гибсън е „Смъртоносно оръжие“. Заедно с Дани Глоувър получават доверието на режисьора Ричард Донър през 1987 и не разочароват.
Двамата играят ролите на полицаи в Лос Анджелис. Мартин Ригс (Мел Гибсън) е нещастно ченге със склонност към самоубийство, а Роджър Мърто е човекът, който е избран да работи с него. Полицаите разкриват огромна мрежа за наркотици, а успехът развива и приятелството помежду им.
Филмът става толкова популярен, че следват три продължения до края на века – всички включващи Глоувър като доброто ченге и Гибсън като лошото.
След като се появява в няколко филма, предизвикали лоша реакция от страна на публиката в началото на 90-те, Мел Гибсън решава да се захване със своя продукция. Най-известният му проект и до днешна дата е военната драма от 1995 „Смело сърце“, в която той не само е продуцент и режисьор, а играе и главната роля.
Разказана е историята на шотландския войник Уилям Уолъс, който повежда своите сънародници към бунт за освобождаване на страната от тиранията на английския крал Едуард Първи.
„Смело сърце“ прави абсолютен триумф на „Оскарите“ и печели две награди, включително за най-добър филм. Гибсън е избран за най-добър режисьор от Американската филмова академия, печели същия приз и на „Златните глобуси“.
В края на миналия век Мел Гибсън участва в няколко криминални трилъра, включително „Откуп“ (печелещ „Златен глобус“), „Теория на конспирацията“ с Джулия Робъртс (на снимката) и „Разплата“ от 1999 г.
През 2000 актьорът влиза в ролята на Бенджамин Мартин във военната сага „Патриотът“. Две години след това участва в „Следите“ – бокс-офис хит, в който Гибсън е фермер от Пенсилвания, чийто живот се преобръща, когато в царевичните поля започват да се образуват огромни кръгове.
Все повече обаче роденият в Ню Йорк актьор се наслаждава на работата си като режисьор. Отново сяда на стола зад камерата – този път в амбициозния проект „Страстите Христови“ (2004).
Блокбъстърът влиза в заглавията на медиите заради противоречивото представяне на Христовото разпване на кръста.
Гибсън, който е вярващ католик, тогава обяви, че Светият дух се е вселил в него и сам той е режисирал филма: „Аз просто пренасочвах трафика“.
Следващият му исторически епос се казва „Апокалипто“ (2006). Цивилизацията на маите е изправена пред изчезване, а мъж от едно от племената се бори с всички сили да спаси семейството си.
Всички герои говорят на местния език. Участват актьори от коренното население на Мексико и САЩ, а филмът получава висока оценка от критиците и се превръща в повече от успешен проект.
Малко след това Гибсън попада в заглавията по не толкова добри причини. Той е обвинен в антисемитски прояви и расизъм, а също така се признава за виновен, че е шофирал в нетрезво състояние.
Актьорът няколко пъти споделя, че алкохолизмът е „вроден“ в семейството му и че е започнал да пие на 13 години. Когато полицаите го спрели в Калифорния с няколко промила в кръвта, той казал: „Животът ми приключи“, пише Variety.
Получи три години пробация, като трябваше задължително да посещава срещи на „Анонимните алкохолици“ и да премине обучение. Освен това призна, че е направил и изказвания, които могат да се характеризират като реч на омразата срещу евреите.
Всичко това го постави в „черния списък“ на Холивуд и за няколко години той сякаш изчезна.
Завърна се през 2011 с филма „Бобърът“, в който си партнира с Джоди Фостър. Там играе мъж, който иска да се самоубие. Ролята обаче не успява да поправи щетите върху имижда му. Затова Гибсън се връща към образите в любимия си жанр.
Екшъните „Как прекарах лятната ваканция“, „Мачете убива“ и „Непобедимите 3“ постилат пътя му обратно към голямото кино.
След като е пропаднал в дупка и губи доверието на много хора, Мел Гибсън отново започва да прави това, в което е най-добър, за да се реабилитира. През 2016, след повече от десетилетие, той отново сяда на режисьорския стол, за да разкаже истинска история от Втората световна война в „Hacksaw Ridge“.
В него той проследява героизма на войник, който спасява живота на 75 души, без да изстреля и един куршум.
Филмът се превръща в бокс-офис хит и носи номинации на Гибсън за „Оскар“ и „Златен глобус“ – знак, че Академията не го е забравила.
Сред последните му проекти е „Баща в излишък 2“, където участва заедно с Уил Ферел и Марк Уолбърг.
Освен това сподели, че иска да снима филм за викингите, като главната роля да играе Леонардо Ди Каприо.
Личният живот на Мел Гибсън също е низ от върхове и падения. През 1980 той се жени за Робин Муур. Двамата имат седем деца, но се развеждат през 2009. Преди около десет години актьорът започна да излиза с руската певица Оксана Григориева, като двамата имат едно дете, но също вече са разделени.
Григориева обвини Гибсън в домашно насилие, а той се призна за виновен. Получи тригодишна пробация и бе принуден да изпълнява обществено полезен труд.
От 2014 той живее с 35 години по-младата от него Розалинд Рос (заедно на снимката) и преди 4 години тя роди деветото му дете – Ларс Джерард.