Филмите, които си заслужава да гледаме след Кан 2025

Снимка: © Getty Images

It Was Just an Accident

Носител на Златната палма от Фестивала в Кан 2025 е It Was Just an Accident – е новият филм на иранския режисьор Джафар Панахи, който дълги години бе възпрепятстван от режима да пътува и снима.

Сюжетът проследява група бивши затворници, които смятат, че са открили човека, който ги е измъчвал зад решетките – но не са напълно сигурни. Филмът съчетава политическа сатира и абсурдистки хумор, докато се занимава с теми като памет, справедливост и съмнение.

Два дни преди финала на снимките екипът на Панахи е преследван от цивилни служители на иранските власти, които се опитали да конфискуват заснетия материал.

Филмът е завършен във Франция, където Панахи за първи път от десетилетия лично се появи на фестивала и прие наградата от председателката на журито Жулиет Бинош.

След като благодари на семейството и на екипа си, 64-годишният Панахи се обърна към "всички иранци с различни мнения в Иран и по света", като ги призова да "оставят всички проблеми настрана". "Най-важното нещо е нашата страна и свободата ѝ", каза той при приемането на наградата. 

Sentimental Value

Норвежкият режисьор Йоаким Триер, известен с филмите Oslo, August 31st, Reprise и The Worst Person in the World (2021), се завърна в Кан със Sentimental Value.

Филмът получи 19-минутни овации на премиерата си и спечели Голямата награда на журито (Grand Prix).

Sentimental Value е интимна драма, която разглежда сложните отношения между баща и дъщеря. Ренате Рейнсве играе театралната актриса Нора, която се сблъсква с емоционални трудности заради баща си, с когото не поддържат добра връзка. 

Густав (Стелан Скарсгард) е бивш известен режисьор, който се опитва да възроди кариерата си чрез филм, базиран на семейната им история.

Die, My Love

С впечатляващата актьорска игра на Дженифър Лорънс и Робърт Патинсън, Die, My Love беше сред най-очакваните заглавия в Кан и бе продаден на Mubi за 24 млн. долара.

Филмът е адаптация на романа на Ариана Харуич от 2017 г. и проследява историята на млада двойка, чиято връзка се променя драматично след преместване в провинцията и раждането на дете.

В центъра е психическото състояние на героинята на Лорънс и напрежението в интимния живот след майчинството. Режисьорката Лин Рамзи уточни, че филмът не е просто за депресията след раждането, а за промените в любовта, сексуалността и творческата енергия.

Освен Лорънс и Патинсън, участват Сиси Спейсик, Лакейт Станфийлд и Ник Нолти. Изпълнението на Лорънс бе определено от критиката като „най-доброто в кариерата ѝ“.

Sound of Falling

Вторият пълнометражен филм на германската режисьорка Маша Шилински, позната с дебюта си Dark Blue Girl (2017), е визуално и структурно амбициозно произведение, което се движи между четири времеви линии.

Зрителите виждат едни и същи герои като деца и като възрастни, а темите за травмата и наследството се преплитат като ехо през поколенията.

Филмът напомня повече на роман, отколкото на конвенционален киноразказ, и създава хипнотично въздействие чрез монтаж, светлина и звук. Критиката го определи като един от най-добрите филми на фестивала. Шилински също получи награда от журито в Кан. 

Eddington

Сатира с елементи на трилър, Eddington е най-новият филм на Ари Астър (Hereditary, Midsommar) и представя Хоакин Финикс в ролята на шериф от малко градче в Ню Мексико през 2020 г.

Филмът осмива хаотичните обществени реакции в САЩ към пандемията, протестите Black Lives Matter и политическото разединение.

Сред останалите актьори са Педро Паскал, Ема Стоун и Остин Бътлър. Eddington е определян като най-забавния филм на Астър досега – остра и мрачна сатира за съвременната американска реалност.

The Secret Agent

Режисиран от бразилския режисьор Клебер Мендонса Фильо (Aquarius, Bacurau), The Secret Agent е политически трилър, чието действие се развива в Бразилия през 1977 г., по време на военната диктатура.

Историята проследява беглец, принуден да живее извън закона. Филмът е дълъг два часа и 40 минути, развива се бавно, но според критици се отплаща със запомняща се кулминация и меланхоличен финал.

В главната роля е Вагнер Моура (Narcos), отличен от критиката за силното си екранно присъствие.

Sirât

Sirât е четвъртият пълнометражен филм на испанския режисьор Оливер Лакс, който за първи път участва в основната конкурсна програма на фестивала в Кан.

Филмът започва с пустинен рейв в Мароко, където баща търси изчезналата си дъщеря.

Военна акция прекъсва партито и въвежда апокалиптичен елемент, преди сюжетът да се трансформира в история на едно пътуване с философски измерения.

Лакс съчетава черен хумор, екзистенциална тревожност и неочаквани обрати.

Филмът е определян като комбинация от „Mad Max“ и Самюъл Бекет, с впечатляващ звук дизайн и операторско майсторство. 

The Chronology of Water

Режисьорският дебют на актрисата Кристен Стюарт е адаптация на мемоара на писателката Лидия Юкнавич. Имоджен Путс играе Юкнавич, чийто живот преминава през насилие, зависимост, загуба и преоткриване чрез изкуство.

Филмът използва фрагментарна и асоциативна структура, която заменя традиционния сюжет с интензивни визуални колажи. Силно емоционален, филмът предизвика полярни реакции, но бе високо оценен за смелостта и оригиналността си.

Urchin

Режисьорският дебют на актьора Харис Дикинсън, познат от Beach Rats и Triangle of Sadness, представя една нестандартна история за мъж от средната класа (Франк Дилейн), който живее на улицата и се бори с наркотична зависимост.

Urchin избягва клишетата – не търси съчувствие към героя, нито дава обяснения за съдбата му.

Сценарият е минималистичен, с хаплива ирония, а стилът подсказва внимателно наблюдение върху света, за който разказва. Самият Дикинсън се появява в няколко сцени.

Nouvelle Vague

Ричард Линклейтър (Boyhood, Before Sunrise, Dazed and Confused) отдава почит на Жан-Люк Годар, като разказва историята зад заснемането на À bout de souffle ("До последен дъх", 1960) – знаковият филм, с който започва френската Нова вълна.

С изключителен кастинг – Гийом Марбек като младия Годар, Зоуи Дойч като Жан Сибърг и Обри Дюлен като Жан-Пол Белмондо – Nouvelle Vague не само възкресява духа на времето, но и предлага задкулисен поглед към създаването на един от най-значимите филми в историята на киното.