Режисьорите, които снимат филми с едни и същи любими актьори
Педро Алмодовар и Пенелопе Крус
Общи филми: "Live Flesh" (1997), "All About My Mother" (1999), "Volver" (2007), "Broken Embraces" (2009), "I’m So Excited" (2013), "Pain and Glory" (2019)
Алмодовар се разделя с предходната си муза Кармен Маура след "Жени на ръба на нервна криза" (1988), но няколко години по-късно открива новото си вдъхновение в лицето на 17-годишната Пенелопе Крус, която гледа в "Jamon Jamon". Актрисата обожава филмите му още от дете, като споделя, че Алмодовар е променил начина, по който гледа на света, още преди да се е запознала с него.
"Тя все беше твърде млада за моите героини", споделя режисьорът. Едва през 1997 г. Крус получава кратка роля в „Жива плът“ като проституираща тийнейджърка. Две години по-късно тя се връща на екран във "Всичко за майка ми" - филмът, за който Алмодовар печели "Оскар" за чуждоезичен филм. Той превръща Пенелопе Крус в една от най-ярките звезди на испанското кино и отваря вратите към Холивуд. Скоро ще можем да я видим в още един от филмите на Педро Алмодовар - "Madres paralelas", чийто сценарий той пише по време на Covid-локдауна през пролетта на 2020.
Кристофър Нолан и Майкъл Кейн
"Batman Begins" (2005), "The Prestige" (2006), "The Dark Knight" (2008), "Inception" (2010), "The Dark Knight Rises" (2012), "Interstellar" (2014), "Tenet" (2020) (+ кратка роля с озвучаване в "Dunkirk" (2017)
Майкъл Кейн се превръща в "талисман" на Кристофър Нолан няколко години след като гледа неговия "Мементо" (2020) и остава поразен от нестандартния му поглед. Той не може да скрие вълнението си, когато режисьорът се появява в дома му със сценария за новия "Батман".
"Веднага си помислих, че ще мога да участвам в някоя прекрасна малка драма, трилър с убийства. Щеше да е страхотно", казва Кейн. В момента, в който разбира, че е търсен за ролята на иконома на Батман, изведнъж ентусиазмът му се охлажда. "Реших, че ще прекарам цялата сага с реплики като "Вечерята е сервирна" и "Искате ли кафе?". Помислих си, хайде, ще го прочета и ще му откажа".
Кейн обаче се оказва толкова силно впечатлен от личното отношение на Нолан и подхода му към комиксовите герои, че в крайна сметка приема ролята и се оказва задължителен елемент от всеки следващ негов проект.
Мартин Скорсезе и Робърт де Ниро
Общи филми: "Mean Streets" (1973), "Taxi Driver" (1976), "New York, New York" (1977), "Raging Bull" (1980), "The King of Comedy" (1982), "Goodfellas" (1990), "Cape Fear" (1991), "Casino" (1995), "The Audition" (2015), "The Irishman" (2019), "Killers of the Flower Moon" (2021)
С девет общи игрални филма в период от 4 десетилетия, цялата кариера на Мартин Скорсезе е белязана от партньорството му с Робърт де Ниро. Неслучайно няколко от съвместните им проекти се смятат за част от най-великите филми на всички времена.
"Така се случиха нещата, че с течение на времето установихме, че гравитираме към теми и емоции, които обсебват и двама ни... гравитираме към герои, които бяха смятани за "най-нисшите сред нас". Мисля, че с "Ирландецът" постигнахме своеобразна кулминационна точка", казва Скорсезе по повод колаборацията им.
Мартин Скорсезе и Леонардо ди Каприо
Общи филми: "Gangs of New York" (2002), "The Aviator" (2004), "The Departed" (2006), "Shutter Island" (2010), "The Wolf of Wall Street" (2013), "The Audition" (2015)
Ако някой може да претендира за вдъхновител на Скорсезе извън Де Ниро - това е само Леонардо ди Каприо. Голяма част от филмите на режисьора от първите години на 21 век са правени заедно с 46-годишния актьор.
"Усещам нещо в него. Във вътрешността му се случва нещо изключително емоционално. Това беше интересно за мен - чувствах се удобно с емоционалния процес, през който той преминава, и силно ми напомня на Де Ниро. Аз съм по-възрастен от него с 30 години, но той подхожда към емоционалните теми по много сходен начин и мисли за нещата като мен", казва Скорсезе. Общите му филми с Леонардо ди Каприо имат над 30 номинации и 9 награди "Оскар".
Куентин Тарантино и Самюел Л. Джаксън
Общи филми: "Pulp Fiction" (1994), "Jackie Brown" (1997), "Kill Bill" (2004), "Inglourious Basterds" (2009), "Django Unchained" (2012), "The Hateful Eight" (2015)
Винаги когато Тарантино и Джаксън се съберат на снимачната площадка, се получава магия. Двамата се запознават в началото на 90-те години, като ролята на актьора в "Криминале" му носи първата и единствена (засега) номинация за "Оскар". Джаксън споделя, че с Тарантино го свързва не само сходния светоглед, но и общата им обсесия по азиатското кино. "Има нещо много естествено в нашата връзка от гледна точка на това, че неговото изкуство и моят талант се смесват по един красив, прекрасен, креативен, радостен, въодушевляващ и оргазмичен начин", казва той.
Тим Бъртън и Джони Деп
Общи филми: "Edward Scissorhands" (1990), "Ed Wood" (1994), "Sleepy Hollow" (1999), "Charlie and the Chocolate Factory" (2005), "Corpse Bride" (2005), "Sweeney Todd: The Demon Barber of Fleet Street" (2007), "Alice in Wonderland" (2010), "Dark Shadows" (2012)
Когато Деп се запознава с Бъртън в края на 80-те години, актьорът се опитва да се освободи от етикета "тийн идол", който Холивуд се опитва да му присвои. Бъртън вече е доказал нестандартния си поглед и талант - малко по-рано той превръща Майкъл Кийтън в "Батман", година след като го е показал като полтъргайста Бийтълджус. Партньорството на Деп и Бъртън в "Едуард с ръцете ножици" слага началото на дългогодишна силна и доста смела креативна връзка. Деп не се страхува да се впусне в понякога гротескни образи, когато Тим Бъртън стои зад камерата.
"Джони има онова духовно, експресивно качество. Разбира физическия хумор, разбира движенията и т.н. Очите му са толкова изразителни. Това е едно от най-важните неща за мен", казва той. За съжаление, последният им вампирски хорър от 2012 г. обаче не получава особено добри критични оценки. Оттогава двамата не са работили по общи филмови проекти, но остават приятели.
Стивън Содърбърг и Мат Деймън
Общи филми: “Ocean’s Eleven” (2001), “Ocean’s Twelve” (2004), “Ocean’s Thirteen” (2007), “Che: Part Two” (2008), “The Informant!” (2009), “Contagion” (2011), “Behind The Candelabra” (2013)
Доста по-често свързват името на Содърбърг с Джордж Клуни, с когото имаха съвместна продуцентска компания, но режисьорът всъщност има повече общи филми с Мат Деймън. Стивън Содърбърг споделя, че е бил привлечен от "комбинацията между интелект, морал и смелост" на звездата от "Добрият Уил Хънтинг" и "Спасяването на редник Райън". Когато двамата работят по “Behind The Candelabra”, посветен на тайната любовна афера на ТВ-звездата Либерачи с по-млад мъж, режисьорът възхвалява Деймън за "абсолютната му готовност да се хвърли с главата напред и да не се замисля".
"Не са много актьорите на неговата възраст и калибър, които биха прочели този сценарий и биха казали "Да" без колебания".
Уес Андерсън и Бил Мъри
Общи филми: "Rushmore" (1998), "The Royal Tenenbaums" (2001), "The Life Aquatic With Steve Zissou" (2004), "The Darjeeling Limited" (2007), "Fantastic Mr. Fox" (2009), "Moonrise Kingdom" (2012), "The Grand Budapest Hotel" (2014), "Isle of Dogs" (2018), "The French Dispatch" (2021)
Уес Андерсън е известен с това, че работи с много добре подбран и постоянен актьорски състав. Но връзката му с Бил Мъри е това, което дефинира творчеството на режисьора. Андерсън е огромен почитател на Мъри още от студентските си години. Престрашава се да го покани за участие във втория си филм "Rushmore", въпреки че няма почти никакви надежди за успех.
"Не исках да му изпращам сценария, защото разбирах, че е напразно - той нямаше да ми отговори и нямаше да успея да се свържа с него", казва той в интервю за Deadline. Агентът на Бил Мъри обаче се оказва приятно впечатлен от дебюта на Уес Андерсън с "Bottle Rocket", затова предава сценария на актьора и успява да го убеди да се включи в проекта. Двамата се сработват отлично, а Мъри дори подписва празен чек на името на Андерсън, за да може той да снима сцена, която е отрязана поради липса на средства. Бил Мъри е единственият актьор, който играе във всички следващи филми на Уес Андерсън.
Уди Алън и Миа Фароу
Общи филми: "A Midsummer Night's Sex Comedy" (1982), "Zelig" (1983), "Broadway Danny Rose" (1984), "The Purple Rose Of Cairo" (1985), "Hannah And Her Sisters" (1986), "Radio Days" (1987), "September" (1987), "Another Woman" (1988), "Crimes And Misdemeanors" (1989), "Alice" (1990), "Shadows And Fog" (1991), "Husbands And Wives" (1992)
Няма друг актьор, който да се е снимал в повече филми на Уди Алън от... самия Уди Алън (нещо, по което си прилича с Клинт Истууд в последните години на кариерата му). Но Миа Фароу заема почетното второ място в списъка на най-често появяващите се лица в неговото творчество. Първият им общ филм е от 1982 г., като Фароу влиза на мястото на Даян Кийтън (бившата партньорка на Алън, която играе в 7 други негови продукции).
Огромната им филмография е засенчена от още по-величествения скандал в личния им живот. Краят на връзката им настъпва през 1992 г., когато режисьорът започва интимна връзка с 21-годишната си доведена си дъщеря Сун И Превен, осиновена от Мия Фароу и Андре Превен. Сред музите на Уди Алън в следващите години са звезди като Скарлет Йохансон, Пенелопе Крус и др.
Братята Коен и Франсис Макдорманд
"Blood Simple" (1984), "Crimewave" (1986), "Raising Arizona" (1987), "Miller's Crossing" (1990), "Fargo" (1996), "The Man Who Wasn't There" (2001), "Burn After Reading" (2008) and "Hail, Caesar!" (2016)
Двамата режисьори имат богат каталог с филми, които снимат с някои от най-големите имена на Холивуд - Джордж Клуни, Стив Бушеми, Джон Туртуро, Джон Гудман и др. Съпругата на Джоел Коен Франсис Макдорманд обаче е сред най-запомнящите се звезди в техните продукции, като е участвала в осем игрални филма и има озвучаваща роля в още един (Barton Fink).
Макдорманд се запознава с братята чрез актрисата Холи Хънтър, докато двете живеят заедно в общежитие в Йейл и по-късно в апартамент в Ню Йорк. Първият им общ филм е дебютният трилър на Коен Blood Simple. Незабравима обаче ще остане ролята й във "Фарго" от 1996.
Пол Томас Андерсън и Филип Сиймор Хофман
Общи филми: “Hard Eight” (1996), “Boogie Nights” (1997), “Magnolia” (1999), “Punch-Drunk Love” (2002), “The Master” (2012)
Актьорът, който загина на 46-годишна възраст през 2014 г., се появява в пет от филмите на Пол Томас Андерсън. Започва с по-малки роли, докато постепенно стига до "The Master", където се превръща в главно действащо лице. Целият филм е написан за него, както признава по-късно Андерсън.
"Най-голямата причин за този филм, поне за мен, беше желанието да направим нещо общо с Фил, което да създадем заедно от самото начало. И друг път сме работили, 2 седмици по един проект, десет дни - по друг. Никога не беше достатъчно задоволителен период. Исках да работя с него в по-голям мащаб и по задълбочен начин. Започнах да му изпращам по няколко страници, за да му покажа какви идеи ми хрумват. Това беше прекрасен модел за работа", казва режисьорът.