Векът на визионерите: Домове от велики дизайнери

Visiona 2, 1970 г.: Химическият концерн Bayer участва в мебелното изложение в Кьолн с идеята да покаже приложното многообразие на изкуствените материи. Компанията кани датския дизайнер Вернер Пантон и неговия екип, които превръщат вътрешността на кораб в концептуално жилище с органични форми и го пускат по водите на Рейн. Сега Visiona 2 става част от новата изложбата "Home Stories" в германския Vitra Design Museum, създадена от куратора Йохен Айзенбранд. 
<br><br>
Екипът му събира историите на 20 визионерски дизайна на домашния интериор от последното столетие, за да провокира нов дебат за начина, по който живеем и използваме домовете си - от приспособяването към все по-тясно жилищно пространство, до размиването на границите между работната и домашната среда, през промените в декоративните елементи, мебелите, материите, уредите и аксесоарите. Снимка: © Verner Panton Design

Visiona 2, 1970 г.: Химическият концерн Bayer участва в мебелното изложение в Кьолн с идеята да покаже приложното многообразие на изкуствените материи. Компанията кани датския дизайнер Вернер Пантон и неговия екип, които превръщат вътрешността на кораб в концептуално жилище с органични форми и го пускат по водите на Рейн. Сега Visiona 2 става част от новата изложбата "Home Stories" в германския Vitra Design Museum, създадена от куратора Йохен Айзенбранд.

Екипът му събира историите на 20 визионерски дизайна на домашния интериор от последното столетие, за да провокира нов дебат за начина, по който живеем и използваме домовете си - от приспособяването към все по-тясно жилищно пространство, до размиването на границите между работната и домашната среда, през промените в декоративните елементи, мебелите, материите, уредите и аксесоарите.

Елси де Улф е първата жена - професионален архитект в САЩ. Заедно с две свои приятелки Елизабет Марбъри и Ан Трейси тя купува Вила Трианон във Версай през 1903 г. и я обзавежда по свой дизайн. Снимка: © Getty Images

Елси де Улф е първата жена - професионален архитект в САЩ. Заедно с две свои приятелки Елизабет Марбъри и Ан Трейси тя купува Вила Трианон във Версай през 1903 г. и я обзавежда по свой дизайн.

Вила Тугендхат е завършена през 1930 г. в чешкия град Бърно и се превръща в най-скъпата еднофамилна къща в света за времето си. Създадена е по проект на архитекта Лудвиг Мис ван дер Рое, който покрива цели стени с естествени материали като оникс и дървесина. Малко преди началото на Втората световна война собствениците на вилата - Фриц и Грета Тугендхат - са принудени да избягат от страната заедно с децата си, като никога повече не се връщат в Чехословакия. От 2001 г. Вила Тугендхат принадлежи към световното културно наследство на ЮНЕСКО. 
Снимка: © Jiri Skabrada/ Archiv Stenc Praha

Вила Тугендхат е завършена през 1930 г. в чешкия град Бърно и се превръща в най-скъпата еднофамилна къща в света за времето си. Създадена е по проект на архитекта Лудвиг Мис ван дер Рое, който покрива цели стени с естествени материали като оникс и дървесина. Малко преди началото на Втората световна война собствениците на вилата - Фриц и Грета Тугендхат - са принудени да избягат от страната заедно с децата си, като никога повече не се връщат в Чехословакия. От 2001 г. Вила Тугендхат принадлежи към световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Вила Беер във Виена е създадена по проект на Йозеф Франк и Оскар Влах. Двамата архитекти изграждат сграда от 800 кв.м. за Юлиус Беер, собственик на фабрика за производство на подметки за обувки. Архитектите възприемат философията, че не всяка сграда трябва да следва строг ред. Затова във Вила Беер няма почти нищо симетрично - нито една врата не си прилича с друга, а прозорците са комбинация между кръгли и правоъгълни форми. 
Снимка: © MAK Wien

Вила Беер във Виена е създадена по проект на Йозеф Франк и Оскар Влах. Двамата архитекти изграждат сграда от 800 кв.м. за Юлиус Беер, собственик на фабрика за производство на подметки за обувки. Архитектите възприемат философията, че не всяка сграда трябва да следва строг ред. Затова във Вила Беер няма почти нищо симетрично - нито една врата не си прилича с друга, а прозорците са комбинация между кръгли и правоъгълни форми.

Високи прозорци, дъсчени подове, мебели за веранда във вътрешността на дома и произведения на изкуството по стените: интериорът в дома на Фин Юл в Копенхаген от 1941 г. продължава да се приема за един от първите примери за "скандинавския дизайн" в жилищното обзавеждане. Снимка: © Henrik Sorensen

Високи прозорци, дъсчени подове, мебели за веранда във вътрешността на дома и произведения на изкуството по стените: интериорът в дома на Фин Юл в Копенхаген от 1941 г. продължава да се приема за един от първите примери за "скандинавския дизайн" в жилищното обзавеждане.

Архитектурата и дизайнът влияят върху обществото и културата - това е един от принципите, които италианският архитект Лина Бо Барди изповядва. Нейният дом е построен в дъждовни гори край Сао Пауло в Бразилия. Casa de Vidro (Стъклената къща) е разположена върху подпори, а в центъра й e оформен светъл коридор за свободния растеж на дървета. Снимка: © Nelson Kon

Архитектурата и дизайнът влияят върху обществото и културата - това е един от принципите, които италианският архитект Лина Бо Барди изповядва. Нейният дом е построен в дъждовни гори край Сао Пауло в Бразилия. Casa de Vidro (Стъклената къща) е разположена върху подпори, а в центъра й e оформен светъл коридор за свободния растеж на дървета.

Това е "Къщата на бъдещето" в прочита на Алисън и Питър Смитсън през 1956 г. Британската двойка архитекти принадлежи към стила на новия брутализъм, според който архитектурата е само етика, а не естетика. Снимка: © Daily Mail

Това е "Къщата на бъдещето" в прочита на Алисън и Питър Смитсън през 1956 г. Британската двойка архитекти принадлежи към стила на новия брутализъм, според който архитектурата е само етика, а не естетика.


През 1979 г. Сюзан и Джон Райнхолд възлагат на архитекта Майкъл Грейвс задачата да създаде проект за библиотеката и детската стая в апартамента им в Ню Йорк. Резултатът е един от малкото запазени примери за постмодерния интериорен дизайн в САЩ. 
Снимка: © Peter Aaron/ OTTO

През 1979 г. Сюзан и Джон Райнхолд възлагат на архитекта Майкъл Грейвс задачата да създаде проект за библиотеката и детската стая в апартамента им в Ню Йорк. Резултатът е един от малкото запазени примери за постмодерния интериорен дизайн в САЩ.


Скринове под формата на стълбища; маса, "скрита" в кухненския плот; спалня зад завесата - или как едностайно жилище може да се превърне в дом на две нива, благодарение на модулните конфигурации на интериора. Това е Yojigen Poketto, четириизмерният джоб. Създатели на проекта са архитектите от студиото Elii. Снимка: © Miguel de Guzmán + Rocío Romero/ Imagen Subliminal

Скринове под формата на стълбища; маса, "скрита" в кухненския плот; спалня зад завесата - или как едностайно жилище може да се превърне в дом на две нива, благодарение на модулните конфигурации на интериора. Това е Yojigen Poketto, четириизмерният джоб. Създатели на проекта са архитектите от студиото Elii.

"Фабриката" на Анди Уорхол може да се приеме за прототип на т.нар. лофт - преоборудването на най-високата част от промишлени сгради в пространство за живот. Снимка: © Nat Finkelstein

"Фабриката" на Анди Уорхол може да се приеме за прототип на т.нар. лофт - преоборудването на най-високата част от промишлени сгради в пространство за живот.

През 80-те години дизайнерите Еторе Сотсас, Широ Курамата, Ханс Холайн и Джордж Джеймс решават да разработят нов стил мебели, с който "да влязат в историята". Така се появява неповторимата смесица от поп-арт, футуризъм и баухаус, която носи името на групата "Мемфис". Снимка: © Jacques Schumacher

През 80-те години дизайнерите Еторе Сотсас, Широ Курамата, Ханс Холайн и Джордж Джеймс решават да разработят нов стил мебели, с който "да влязат в историята". Така се появява неповторимата смесица от поп-арт, футуризъм и баухаус, която носи името на групата "Мемфис".

Изоставена фабрика от времето на ГДР, разположена край езерото Крампниц до Потсдам, e превърната в крайградска вила с художествено ателие от архитекта Арно Брандлхубер. Покривът с водния канал е нов, но останалата част от сградата е старо строителство. Снимка: © Erica Overmeer/ Brandlhuber + Emde

Изоставена фабрика от времето на ГДР, разположена край езерото Крампниц до Потсдам, e превърната в крайградска вила с художествено ателие от архитекта Арно Брандлхубер. Покривът с водния канал е нов, но останалата част от сградата е старо строителство.