Ако Тейлър Суифт е способна да повиши Брутния вътрешен продукт (БВП) на Америка и да вдигне избирателната активност, нищо не ѝ пречи да накара и 100 годишно издание като TIME да извади на дневен ред тема отпреди век и да я обсъди отново с психотерапевти.

Става дума за 5-те фази на скръбта – модел на д-р Елизабет Кюблер-Рос, публикуван в книгата “За смъртта и умирането” през 1969 г. Той толкова често е ползван в популярната култура, че вече се е превърнал в клише.

Поводът TIME да го изтупват от праха е, че преди излизането на последния албум на Суифт The Tortured Poets Department изпълнителката сподели пет плейлисти, които подреждат старите ѝ песни спрямо етапите на скръбта, описани от Кюблер-Рос: отрицание, гняв, преговори, депресия и приемане.

„Скръбта не е тема, за която се говори много, така че всичко, което някой може да направи, за да привлече повече внимание към нея, да накара хората да мислят и да говорят за нея, е нещо добро", смята един от психолозите, с които TIME разговаря.

През двата месеца, откакто Суифт обяви новия си албум, феновете спекулират, че той ще изследва теми, свързани с примиряването от загубата на дългогодишна връзка. Миналия април поп звездата разкри края на шестгодишната си връзка с актьора Джо Алуин. Сега тя се среща с тайт енда на "Канзас Сити Чийфс" Травис Келси. Както пишат Variety след излизането на Tortured Poets - "албумът ще озвучава милиони трагични сърдечни разриви занапред".

„Петте етапа на скръбта“ обаче е оспорвана концепция сред психолозите, тъй като не всеки ги преживява по един и същи начин. Ето какво казват експерти, с които TIME разговаря - какво харесват в теорията и за какво трябва да внимава човек.

Скръбта в действителност е по-малко предвидима

Теорията на Елизабет Кублер-Рос е родена от работата ѝ със смъртно болни пациенти. Дейността ѝ първоначално се фокусира върху това как хората се борят със собствената си смъртност.

„Тя описа какво ѝ казват болните и тези описания все още са точни. Много хора се чувстват ядосани и депресирани.", разказва Мери-Франсис О’Конър, доцент по психология в Университета на Аризона и автор на книгата „Скърбящият мозък: Изненадващата наука за това как се учим от любовта и загубата“.

Кюблер-Рос по-късно разширява труда си като прилага откритията си към хора, които скърбят за любим човек - впоследствие теорията ѝ се превръща в културен феномен.

Според О'Конър обаче проблемът е, че „се използва не като описание, а като рецепта“. Хората тълкуват етапите стриктно, като приемат, че опечалените трябва да преминат през всяка фаза последователно. Това мислене продължава, въпреки че в книга, която Кюблер-Рос издава малко преди смъртта си през 2004 г., тя отбелязва, че етапите не трябва да се случват в определен ред.

Въпреки че малко научни трудове са изследвали теорията, съществуващите проучвания не са единодушни в резултата. Някои изследвания показват, че моделът на скръб зависи от обстоятелствата, при които някой е умрял и че скръбта и приемането нарастват и падат по непредсказуем начин.

„Сега знаем, че това е много по-променлив път и че няма крайна точка, на която спираме да изпитваме скръб“, коментира О’Конър.

Не всеки преминава през всички етапи на скръбта

Докато много хора изпитват някои или всички от петте етапа на скръб, други преживяват само един или нито един.

Скръбта е сложна, тя не е универсален процес. Някои хора може да пропуснат стъпка и да минат от етап отричане направо към етап на преговори. Други могат да изпаднат в депресия, преди да преминат към гняв.

Изследванията показват, че повечето хора в крайна сметка постигат някаква форма на приемане, но „това е като на фондовата борса“, казва О’Конър. „Има върхове и спадове.“

Скръбта ни връхлита по различни начини и в различно време, остава с нас за неопределен период и избухва, когато най-малко го очакваме, включва се Джина Мофа пред TIME. Мофа е терапевт в Ню Йорк и автор на книгата „Да продължиш напред не означава да го пуснеш“.

„Мисленето, че скръбта може да се опише или че има ясно начало, среда и край, създава лоша услуга на хората, които преминават през процеса. Скръбта е разхвърляна. И е важно е да знаете, че няма времева линия", посочва Мофа.

Скръбта не е само емоционална

Теорията за петте етапа не признава физическите симптоми и безпокойството, които могат да съпътстват скръбта.

Хората, които са опечалени, често изпитват пристъпи на паника, така наречената мозъчна мъгла, проблеми със съня, отслабване в имунната система, проблеми с червата, главоболие, наред с други проблеми.

Това, което притеснява Джина Мофа, е, че когато някои хора чувстват, че преживяванията им не съответстват на петте етапа, се разстройват:

„Те смятат, че се възстановяват погрешно. Когато говорим за петте етапа на скръбта, хората сякаш опитват да рамкират преживяването с „правилно или грешно“. А скръбта не е нещо, което може да бъде правилно или грешно".

Различен начин на мислене за скръбта

Много специалисти в психологията предпочитат модела на двойния процес на скръбта, който предполага, че скръбта включва две задачи, които обикновено могат да бъдат решени само една по една:

  • Осъзната работа през емоциите на самата скръб - каквито и да са те и в какъвто и ред да идват;
  • Възстановяване на обичайния ритъм на живот.

Човек, който скърби, се колебае между режим на траур, понякога загърбване на емоциите, за да подхранва нови взаимоотношения или да измисли логистиката за различен живот без техния любим човек.

„Прекарването на известно време в справяне със скръбта и възстановяването всъщност е знак за психично здраве. Да можеш да оставиш мъката си настрана за известно време, за да се погрижиш за живота си, е здравословна стъпка, която може да се предприеме", коментира О'Конър.

Това не означава, че няма място за петте етапа на скръбта. Клиентите на психотерапевтите често го повдигат като тема, с обяснението че резонира с тях.

„Това е прост модел, който хората могат да разберат. Ако сте в разгара на скръбта, бихте искали да мислите, че има някакъв предвидим път пред вас", коментира Джейсън Холанд, клиничен психолог в Нашвил.

Ако хората смятат, че теорията им пасва, защо да не говорим за скръбта с тези термини, пита Холанд.

„Ако това им дава надежда и усещане за овластяване, тогава мисля, че е много положително“, допълва той.

Наличието на пътна карта като 5-те етапа на скръбта осигурява усещане за комфорт. Плюс това, моделът се вписва в човешката идея за добра история - и Тейлър Суифт е известна с майсторския сторителинг в творчеството си - който вече се изучава в няколко университета по света.

„Идеята е, че се борим със скръбта и че преминаваме през едно пътуване, където трябва да се справим с отричане и пазарене, гняв и депресия. Накрая излизаме нов човек с прозрение или знания, които можем да споделим с другите", завършва Джейсън Холанд.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Руска атака в Харковска област, ранени са най-малко 8 деца

Ударите са били срещу град Дергачи, поразени са жилищни сгради

19:43 - 02.05.2024
Важно днес

Байдън след безредиците: Всеки има право да протестира, но не и да сее хаос

Президентът на САЩ заяви, че няма промяна на позицията му за войната в Близкия Изток

18:27 - 02.05.2024
Живот

Войната между TikTok и UMG приключи. Музиката на Адел, Дрейк и други артисти се връща в платформата

Музиката на най-големите изпълнители в света се завръщат в TikTok

17:35 - 02.05.2024
Важно днес

Макрон не изключи изпращане на войски в Украйна, ако Русия пробие фронтовите линии

Пред изданието "Economist" френският президент отново подкрепя идеята, че трябва да се обмисли изпращането на сухопътни войски в Украйна

15:10 - 02.05.2024