Близо 40% от българските граждани са най-сериозно притеснени от евентуална голяма икономическа криза и продължаване на поскъпването на цените на стоките след руската военна инвазия в Украйна.
За разлика от тук - най-големият страх сред гражданите на останалите страни от ЕС е избухване на ядрена война или разпространение на военните действия към други държави в Европа.
Опасенията, че войната може да достигне и до България, също са относително високи у нас (32% при средно за ЕС - 24%). По-голямо безпокойство, че Путин би си позволил да пренесе бойните действия на територията на тяхната държава, има само в непосредствените съседи на Русия - Литва, Латвия, Естония, Финландия, както и в Полша и Словакия, които граничат с Украйна и са сред най-активните поддръжници на Киев във войната.
Това показва ново изследване на "Евробарометър" за настроенията сред хората от 27-те страни членки на ЕС в разгара на военната криза в Украйна. То е проведено между 19 април и 16 май, като в България са анкетирани 1039 души с интервюта "лице в лице".
Това беше периодът, в който премиерът Кирил Петков и делегация от депутати посетиха Киев за първи път, а Народното събрание прие декларация, с която се ангажира да помага на Украйна с ремонт на военна техника, но без да поема ангажимент за доставка на въоръжение заради заплахите на БСП да напусне коалицията.
Данните отново показват видими разминавания между възгледите на по-голямата част от анкетираните българи спрямо останалите националности в ЕС по въпросите за приоритетните проблеми на съюза в контекста на руската военна инвазия.
Най-много хора в ЕС смятат, че отбраната и сигурността е първостепенната задача през 2022 г., следвана от подготовката за прекратяване на зависимостта от енергийните доставки.
За българите обаче приоритетите са разменени - на първо място с над 40 на сто стои проблемът със справянето с настоящата икономическа ситуация и гарантирането на по-справедливи условия на труд, а едва на трето място са въпросите на сигурността.
Все пак мнозинството от българите (54%) са съгласни, че трябва да се инвестират повече пари в отбраната на ЕС (при 73% средно позитивни отговори в останалите държави).
Почти двойно повече българи спрямо други нации от ЕС казват, че справянето с общите проблеми на здравопазването трябва да са приоритет на съюза.
За сметка на това - два пъти повече европейци смятат, че ЕС трябва да работи по-сериозно по справянето с проблемите на околната среда и климатичните промени.
Справянето с държавните дългове в страните от ЕС е на предпоследно място сред приоритетите както на българите, така и на останалите хора.
Разминаванията са значителни и във възприятията на гражданите за ценностите, по които те отличават Европейския съюз от останалия свят.
Значително по-малко хора в България възприемат ЕС като уникален политически проект по отношение на свободата на мненията, социалното равенство, толерантността и мира, на фона на отговорите на анкетираните граждани на останалите страни в съюза.
Макар и с относително по-малък дял на отговорите "Да", голямото мнозинство от българите възприемат войната в Украйна като заплаха както за сигурността на ЕС, така и за собствената ни държава.
Разминаването идва отново, когато се тестват споделените възгледи за ценностите на ЕС.
Ако 81% от останалите нации приемат действията на ЕС срещу Русия като "защита на европейските ценности", при българите този процент е 53 на сто спрямо 34%, които не са съгласни с тази формулировка. Цели 13% от хората у нас се колебаят на въпроса дали ЕС защитава европейските ценности, като се противопоставя на руската военна инвазия в Украйна.
Само 34% от българските граждани са доволни от реакцията на националните власти спрямо руската инвазия (при средно 57% одобрение в ЕС).
Пълна поляризация на мненията в България се вижда по въпроса дали хората са доволни от действията на ЕС след кризата - 45 на 45% (при 59% "да" и 34% "не" средно при анкетираните от останалите държави).
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
