Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Името на депутата от БСП Румен Гечев е замесено в журналистическо разследване, което разкрива как европейски политици са получавали пари от близка до Кремъл организация, за да лобират в подкрепа на Русия. Независимият сайт "Медуза", чието седалище е в Рига, Латвия, събира най-важните моменти от разследването на Център за изследване на корупцията и организираната престъпност (OCCRP).
В него се посочва, че организация, ръководена от Саргис Мирзаханян - руски политически стратег с връзки в Държавната дума и Кремъл, е работила с проруски европейски политици от поне 2014 г. насам. Целта ѝ е била да се лобира пред Европейския съюз и националните правителства идеята за отмяната на санкциите срещу Русия, които бяха наложени след незаконното анексиране на Крим. Организацията е работила и по това да лансира идеята за признаването на полуострова като руска територия.
Кореспонденция от 2017 г. показват, че организацията на Мирзаханян е работила с екипа на Леонид Слуцки - тогавашен председател на комисията по международни въпроси в Държавната дума, за да покани европейски политици да наблюдават изборите в Русия през септември 2017 г. Поканите са изпратени чрез Руския фонд за мир, оглавяван от Слуцки. Осигурен е и бюджет за разходи на определени лица, който възлиза на поне 68 хил. евро и включва пътни и квартирни разходи.
Съгласно Декларацията за принципите на международното наблюдение на избори обаче наблюдателите "не трябва да приемат финансова или материална помощ от правителствените органи, чиито избори наблюдават, тъй като това може да доведе до конфликт на интереси".
В списъка с наблюдателите през 2017 г. са трима членове на Европейския парламент - Яромир Количек от Чехия, Доминик Билде от Франция и Андре Елисен от Нидерландия. Те обаче не са единствените европейски политици. Сред тях е българският депутат от БСП Румен Гечев, както и негови колеги от Швеция, Словакия и Белгия.
Какво още показва разследването?
Журналистическото разследване се основава на кореспонденция на самия Мирзаханян в периода 2016-17 г., която е била хакната от украинската група Cyberhunt. Тя показва, че агенцията му е плащала на европейски парламентаристи да пътуват до Крим и Русия за участие във форуми, както и за наблюдението на избори с подкрепата на фонд. Бюджетът за подобни "командировки" е възлизал на десетки хиляди евро.
Въпросната агенция е заплащала за посещенията на европейски политици в Международния икономически форум в Ялта. Разследващите журналисти откриват списък с девет имена на политици от Австрия, Германия, Италия, Чехия и Полша, поканени в Крим. Според материалите хонорарите за техните визити на събитието възлизат общо на 21,5 хил. евро.
Саргис Мирзаханян е ключова фигура в разследването. Той има връзки в Държавната дума и Кремъл и от години лобира за руските интереси в Европа.
Именно под негово влияние в Кипър е приета резолюция за отмяна на санкциите срещу Москва. Неговата успешна лобистка дейност води до това през 2016 г. парламентът на островната държава да приеме проекторезолюция, с която отменя руските санкции след анексирането на Крим.
Журналистите дори откриват в кореспонденцията на Мирзаханян документ, който е почти идентичен с окончателния вариант на резолюцията на парламента. В него санкциите са описани като "фундаментално противоречащи на международното право", а също така са подчертани щетите, нанесени на Кипър от прекъсването на икономическите връзки с Русия.
