„Орнаменти на болката“ – изложба на Правдолюб Иванов изследва как привикваме към войната
Правдолюб Иванов е сред най-разпознаваемите съвременни български артисти, чиито работи често изследват напрежението между личното преживяване и социалния контекст.
До 21 април в галерия „Куб“ на Топлоцентрала може да бъде видяна изложбата му „Орнаменти на болката“. Основната визуална среда е изградена от над 100 рисунки, фотографии и видео, започнати с началото на войната в Украйна и продължени до днес.
Това не е изложба за войната, а за онова, в което тя се превръща – във фон – бавно, почти незабележимо.
В центъра стои един тих обект, който крещи – бяла риза с бродерия.
По нашите географски ширини шевицата носи памет, защита, идентичност. Тя е код, който се предава. Ред, който устоява. Тук този ред се разпада. Бродерията е изведена до пиксели – разпадната на елементарни единици, които вече не носят цялото.
Орнаментът не защитава. Той се разпада заедно с всичко останало. Това е разпад не само на форма, но и на идентичност. На нещо, което дълго сме мислили като устойчиво, а се оказва повърхностно – лесно пренаписваемо, лесно изтриваемо.
И може би именно тук изложбата става най-неудобна. Защото този пикселизиран орнамент не принадлежи само на традицията. Той принадлежи и на настоящето, на света ни, изграден от нули и единици. Светът, в който реалността също се разпада на фрагменти, на данни, на истини, на неистини, на образи без контекст.
Живеем в свят, който става все по-свързан и все по-единен и точно затова разпадът вече не е локален. Той не е „някъде другаде“. Разпадът е навсякъде. В образите, които консумираме.
Войната не е невидима. Тя е близо, реална, непрекъснато присъстваща. Невидим е моментът, в който спираме да я усещаме. Свикването е най-тихият процес. И най-опасният.
В езика, който губи тежест. Във вниманието, което се разпилява. В способността ни да чувстваме, която се притъпява.
Първо идва шокът. После привикването. Накрая - тишината на фона.
„Орнаменти на болката“ на Правдолюб Иванов влиза точно в този момент, когато реакцията вече е отслабнала.
Това, което виждаме, не е самият разпад, а неговият отпечатък. Начинът, по който той се настанява вътре в нас.
И тук се появява едно разпознаване: че не просто живеем в разпад, а се научаваме да функционираме в него.
Приемаме го за даденост = свикваме.
Продължаваме = свикваме.
Не се задържаме твърде дълго = свикваме.
Изложбата отказва точно това. Тя не предлага дистанция. Не предлага обяснение. Тя събира парчета внимание, образи, смисъл и ги връща с тежест.
Тежестта на нещо, което не може да бъде игнорирано, освен ако не изберем отново да свикнем. И може би проблемът не е, че светът се разпада. А че сме започнали да възприемаме този разпад като нормално състояние.
„Орнаменти на болката“ прави обратното. Връща ни в него, за да го почувстваме.
В тази изложба Правдолюб Иванов допуска зрителя до един процес, който не търси завършеност, а споделяне.
Текст и снимки: Николай Бойков*
Николай Бойков е изпълнителен директор и партньор в All Channels Communication Group.