Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Дейвид Холмс е в пълно съзнание, когато вратът му се счупва на каскадьорски тест за "Хари Потър и даровете на смъртта" през 2009 г. В продължение на 10 г. Холмс е дубльор на главния актьор Даниел Радклиф за първите шест филма за Хари Потър. След инцидента на снимачната площадката мъжът веднага осъзнава, че е парализиран от кръста надолу.
13 години по-късно Даниел Радклиф продуцира филма, който излезе на 15 ноември - "Дейвид Холмс: Момчето, което оживя" - препратка към оригиналния прякор на Хари Потър (,,the boy who lived").
Филмът на HBO/Sky се фокусира върху малко познатия човек зад някои от най-привличащите вниманието моменти във фантастичната поредица, пише Financial Times.
Макар че можеше да е плачлив разказ за трагичен инцидент, продукцията е вълнуващо тържество. На безстрашието и на силата на духа, която позволява на Холмс да продължи да живее с цел, без самосъжаление и негодувание, след инцидента, който го оставя инвалид.
„Преди летях . . . вече не толкова“, коментира с доза самоирония Холмс в новия документален филм.
Мъжът, който е бивш спортен гимнастик, казва и, че ,,трябва да се движи, за да мисли".
Вместо да се вглъбява в това, което не може да променени, Дейвид Холмс се фокусира върху „малките проблясъци“ на нормалността. Мъжът успява да оцени и да се зарадва на ,,уникалното преживяване на младостта си" и подкрепата на предани приятели.
Сред тези приятели е Даниел Радклиф. В продукцията актьорът се появява едновременно като разказвач, който говори напрегнато за храбростта на Холмс и братските му напътствия по време на снимките за "Хари Потър", и като приятел.
Нотките на хумор и топлина гарантират, че "Дейвид Холмс: Момчето, което оживя" могат да вдъхновяват зрителите. По едно време Холмс признава, че първата му заплата е похарчена за „секс, наркотици и рокендрол“.
Мъжът е не по-малко откровен за физическите и психологическите последици от състоянието си. Той позволява да бъде видян в най-уязвимия си вид. Контрастът между архивните видеа е трогателен. Има кадри как Холмс е окачен на акробатични въжета и други, на които е на легло в компанията на болногледача си.
Травмата и болката не се ограничават до Холмс. Виждаме как съжалението и мъката поглъщат Грег Пауъл, координаторът на каскадите по време на инцидента - до степен, че той избягва да вижда човек, който някога му е бил ,,като син".
Холмс се опитва да смекчи вината на Пауъл, когато се срещат за "Дейвид Холмс: Момчето, което оживя" след толкова години. Продукцията поражда и дискусията за личната отговорност.
Financial Times подчертава, че филмът може би пропуска да се заеме с темата за безопасността на снимачните площадки - най-вече етикатата на излагане на хора на опасност заради вторичните преживявания на зрителите.
Дейвид Холмс твърди, че е бил наясно с рисковете и е бил благословен с работата, която е „най-голямата любов в живота му“. Документалният филм се превръща не само в знак на уважение към един човек, но и към всички дубльори зад кулисите, които внасят магия във филмите.
