Година по-късно - какво (не) се промени след масовите протести в Сърбия Снимка: © Getty Images

Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:


"Има нещо гнило в Сърбия" - това пише на един от плакатите по време на масов протест в центъра на Белград миналия юни.

Хората имат едно основно искане - да се сложи край на насилието, което никой не е предполагал, че ще достигне връхната си точка месец по-рано - на 3 май 2023 г.

Тогава в основното училище "Владислав Рибникар" седмокласник стреля по съучениците си и охранител. В резултат загиват 9 деца и пазачът, а шест други са ранени.

Първоначалният шок в цялата страна е последван от новината за още едно масово убиийство - за два дни жертвите стават 19, предимно деца и млади хора.

Следват дни, в които в Сърбия "се ходи тихо и се диша тежко". Дни на обвинения и въпроси без отговори.

Скоро въпросът как се е стигнало дотук е изместен от друг: дали и какво може да се промени. Появяват се първите призиви за протести против насилието и против всички, които го толерират под една или друга форма - политици, медии и симбиозата между тях.

Първата демонстрация е организирана само 5 дни след трагедията - на 8 май.

Протестиращите се обявяват и за смяна на ръководството на обществената телевизия и отнемане на лицензите на свързваните с управляващите частни телевизии Pink и Happy - заради нарушаване на законите и излъчването на предавания, които включват насилие, престъпност и агресия.

Искат още и смяна на министъра на вътрешните работи Братислав Гашич и на началника на службите Александър Вулин.

Управляващите от Сръбската прогресивна партия отговарят, че протестите са политически, опитват се да отговорят с контрапротести, а когато вече не се чувстват толкова застрашени, оставят недоволството да отшуми с времето.

Последният и 27-и поред протест се провежда на 4 ноември, няколко дни след като президентът Александър Вучич е разпуснал парламента и е свикал предсрочни парламентарни избори за 17 декември.

Междувременно желанието за промяна води до първите разговори за конкретни действия за участие в политическия живот на Сърбия. През август е подписано първото споразумение за евентуално общо явяване на изборите между част от партиите, които организират протестите, а през октомври е обявено и името на коалицията - "Сърбия против насилието". На 3 ноември е подписано и официалното коалиционно споразумение.

Лидери на формацията стават Мирослав Мики Алексич и Мариника Тепич, които са подкрепени и от бившия кмет на Белград Драган Джилас и неговата Партия на свободата и правдата.

Предсрочните парламентарни и местни избори на 17 декември идват с неизвестността дали общественият натиск ще надделее или Сръбската прогресивна партия ще продължи да управлява така, както преди масовите протести.

Официалните резултати отново ѝ определят място като първа политическа сила, а провропейската опозиция остава на второ място. От "Сърбия против насилието" не спират дотук. Те обявяват резултатите за манипулирани и искат изборите за местна власт в Белград да бъдат анулирани.

Следват и протести, и размирици пред сградата на Централната избирателна комисия, а част от опозиционните лидери обявяват гладна стачка в знак на несъгласие с резултатите от вота.

Заради липсата на мнозинство в местния парламент все пак е решено в столицата да се проведат нови избори за местна власт, а опозицията настоява такива да има на други места в страната на същата дата - 2-ри юни.

Част от партньорите в опозиционната коалиция обаче не са съгласни и с това решение и по-малко от година след първите протести, тя се разцепва - заради несъгласието дали местните избори трябва да бъдат бойкотирани или не.

Така през юни 2024 г. три от партиите от коалицията "Сърбия против насилието" няма да участват на местните избори в Белград, а 6 от формациите ще се явят в нов формат под името "Избирам да се боря".

И двете страни казват, че тяхна основна цел остава провеждането на честни избори, но според наблюдатели разцеплението може да се окаже пагубно и да донесе на опозицията по-малко гласове, отколкото на изборите през декември.

Ако година след трагичните събития в Сърбия може да се извлече поука, тя е, че реакцията на първоначален шок може да доведе до желание за промяна, за противопоставяне на статуквото и за обединена опозиция... макар и за няколко месеца.

А на 3 май 2024 г .програмата на всички медии беше прекъсната с минута мълчание точно в 8.41 сутринта местно време - в памет на жертвите, но и за да напомни, че отговорност трябва да бъде понесена.

Важно днес

Комисията за журналистическа етика критикува "произволните внушения" по случая "Петрохан"

Оттам призовават към спазване на етичните журналистически правила и зачитане на правата на засегнатите

18:47 - 09.02.2026
Важно днес

МВР за пръв път описа хронологията на шесторното убийство на Петрохан и Околчица

Самоубийство или убийство, последвано от самоубийство са двете водещи версии

16:27 - 09.02.2026
Живот

Контузията на Линдзи Вон разпали спор за решението ѝ да се състезава

Скиорката реши да участва на Олимпийските игри въпреки контузия

16:22 - 09.02.2026
Политика

Румен Радев нарече случая в Петрохан "диагноза за държавата"

Радев обръща внимание и на въпроса с регистрацията на сдружението „Национална агенция за контрол на защитените територии“ и правомощията му

16:11 - 09.02.2026
Живот

Аудиокнигите, които ще слушаме през февруари

Между 12 януари и 22 февруари 2026 г. всеки нов абонат ще получи достъп до цялото съдържание на Storytel

14:44 - 09.02.2026
Важно днес

И Мария Филипова не харесва промените в Изборния кодекс

Омбудсманът бил против ограничаването на вота в чужбина

14:38 - 09.02.2026
Важно днес

КРИБ има нов изпълнителен директор след 20 години

Боян Митракиев ще смени Евгений Иванов

14:00 - 09.02.2026
Спорт

Баща ѝ не успя да я види на Олимпийските игри, но тя носи думите му на ръцете си

София Къркби е световна шампионка по спортни шейни

13:31 - 09.02.2026