Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Икономиките на страните от ЕС ще продължат ще растат, но по-бавно от очакваното. Това става ясно от междинната прогноза на Европейската комисия.
Причина за икономическото забавяне са все още високата инфлация, която оказва негативен ефект върху потреблението, както и очакванията за рецесия в Германия, която е най-голямата европейска икономика.
Прогнозата за икономическия растеж и на държавите от ЕС, и на тези в еврозоната, се понижава до 0,8% през тази година. В пролетната си прогноза Еврокомисията предвиждаше ръст на икономиката на Евросъюза с 1% през тази година, а на страните от валутния съюз с 1,1 на сто.
По-слаб икономически растеж се предвижда и следващата година. Прогнозата за 2024 г. вече е за ръст от 1,4%, а не за 1,7%, а за еврозоната прогнозираният ръст вече е за 1,3%, а не както преди се очакваше 1,6%.
Еврокомисията предвижда реалният БВП на Германия да се свие с - 0,4 % през 2023 г., докато в пролетната си прогноза прогнозираше малък ръст от 0,2 на сто. Европейската комисия намалява и очакванията си за ръста на германския БВП през 2024 г. до 1,1 % при 1,4 при пролетната си прогноза.
Еврокомисията очаква инфлацията да продължи да се забавя през тази и следващата година.
Според прогнозата, инфлацията забавя темпа си , но животът в ЕС продължава да поскъпва. Очакванията са инфлацията да достигне 6,5% през 2023г. и с 3,2 % през 2024 г. Това все още е далеч над целевите 2% инфлация.
За еврозоната ЕК прогнозира равнище на инфлацията от 5,6 на сто през тази година и 2,9 на сто през 2024 г.
Именно, за да овладее рекордния ръст на цените и да сложи край на евтините пари, ЕЦБ започна да вдига лихвите от средата на 2022 г., а това се отрази и на икономическия растеж.
Данните от последните проучвания сочат, че въпреки силния туристически сезон, икономическата активност в общността се забавя през лятото. Отчита се продължаващ спад в промишлеността и отслабващ ръст в сектора на услугите.
"Отслабването на търсенето в ЕС показва, че високите и все още нарастващи потребителски цени на повечето стоки и услуги оказват по-негативен ефект върху потреблението, отколкото се предвиждаше в пролетните прогнози", посочва ЕК.
Това се случва въпреки понижаващите се цени на енергийните продукти и изключително силния пазар на труда, който се характеризира с рекордно ниски нива на безработица и повишаване на заплатите.
Същевременно рязкото забавяне при търсенето на банкови кредити, които да бъдат инвестирани в развитието на икономиката, показва, че повишаването на лихвените проценти оказва въздействие върху икономическото развитие на ЕС, се казва още в икономическия анализ на ЕК.
