Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Румен Радев остава най-харесваната политическа фигура у нас, а за първи път от началото на кабинета „Борисов 1“ доверието към правителството на България е по-високо от недоверието.
Това показват обобщените данни от проучване на независимата ежемесечна изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“. Тя е извършила интервюта лице в лице с 805 пълнолетни българи между 6 и 14 януари 2022 г.
Президентът започва втория си мандат с традиционно високо доверие – 58,5% от българите одобряват действията на Румен Радев. Недоверието към него е 32,1%, но държавният глава е с най-висок положителен рейтинг (доверие минус недоверие) - +26,4.
Останалите фигури с положителен рейтинг в последните месеци са Кирил Петков – „с растящо доверие, типично за нововстъпващ премиер и ново лице в политиката“, министърът на отбраната Стефан Янев, министърът на финансите Асен Василев (също с нарастващо доверие) и вицепрезидентът Илияна Йотова.
„Механизмът на избор и конституционната роля на президента предполагат високо обществено доверие в тази институция. Националният опит обаче показва, че това високо първоначално доверие, характерно за встъпването в длъжност на всяка нова президентска двойка, често бързо се изчерпва с напредването на мандата. На този фон устойчиво високите нива на доверие в първия мандат на Радев – без съществени спадове – му отреждат едно от най-благоприятните места сред президентите досега“, съобщават социолозите от „Галъп“.
След първия месец работа на новото редовно правителство на Кирил Петков за пръв път от повече от десетилетие насам делът на българите, които имат доверие в кабинета, е по-голям от дела на тези, които нямат. За последен път това се случи през 2009 г. при встъпването в длъжност на първото правителство на Бойко Борисов. Сега 44,9% от запитаните българи изразяват доверие в новото правителство, а 39% – не. Останалите не могат да преценят.
През последните години доверието в правителството се запазва на трайни нива от около 30%. По-сериозен спад имаше в последните месеци на кабинета „Борисов 3“, последван от покачване на положителните оценки за правителството по времето на двата служебни кабината на Стефан Янев.
„Опитът показва, че развръзката на политически кризи обикновено носи успокоение, което дава отражение в по-високо стартово институционално доверие и надежда. Общественото мнение донякъде винаги следва победителя. Едва няколко месеца след встъпване в мандат обществото започва по-детайлно да оценява работата на властта по конкретните предизвикателства. Тази детайлна оценка ще наблюдаваме в следващите месеци“, съобщават социолозите.
Парламентът традиционно е институцията с най-ниско доверие у нас. В последните години доверието в Народното събрание се запази около и над 20%, а от средата на 2020 г., заедно с протестите, делът на положителните оценки спадна и до под една пета. От началото на работа на новото 47-о Народно събрание е регистриран ръст в дела на одобрението.
През януари 2022 г. 31,9% от запитаните изразяват доверие в парламента, а 56,9% - недоверие. Това е свиване на „ножицата“ между позитивни и негативни оценки в позитивна посока. Тези бонуси доверие са обичайно по-големи, когато в политиката навлизат нови лица“, отчитат от „Галъп“.
Проучването на агенцията показва още, че 60,8% от българите са на мнение, че страната ни трябва да подкрепи членството на Северна Македония в ЕС, но само при условие че съседката ни изпълнява Договора за добросъседство.
15,3% от пълнолетните българи са на мнение, че страната ни при никакви условия не трябва да подкрепя Република Северна Македония да стане член на ЕС, а 7,6% избират опцията България да подкрепи Скопие без никакви условия. Останалите 16,3% не могат да дадат отговор.
„В края на 2020 г. много по-сериозен беше делът на колебаещите се – който сега се прелива към сдържаната по отношение на Скопие, а не към ентусиазираната опция”, отчитат от „Галъп“.
Те отбелязват, че икономическите страхове на българите са високи - 86,4% очакват ръст на цените, след като години наред този показател се движеше под 70%, а за последно беше доближил 90% в края на първия мандат „Борисов“ и последвалите протести по повод високи цени.
