Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Декември наближава, а с него идват светлините, ароматите и мелодиите, които ни връщат към най-уютното време на годината. Сред песните, които звучат този сезон, е и новата версия на легендарната коледна мелодия „Празниците идват“ на Кока-Кола – този път с гласа на Орлин Павлов.
Изпълнител, актьор и човек, който винаги намира начин да разкаже история с усмивка, Орлин говори за това какво означава да „освежиш“ магията на Коледа, новите си проекти и какво го вдъхновява да продължава да търси смисъл в музиката, хората и времето, в което живеем.
Кой е вашият любим спомен, свързан с Коледа?
Магията на Коледа е онова, което помня от детството. Първият сняг, вечерните часове, огромните снежинки, които падат бавно и се осветяват от уличните лампи. Децата, които гледат през балконите и мечтаят за зимни приключения. А вкъщи – топло, светло и уютно.
Помните ли първия път, когато чухте песента „Празниците идват“ по телевизията? Какво беше усещането тогава и какво си спомняте от онези празници на 90-те?
Това наистина беше един от онези емблематични моменти на 90-те – всички си тананикаха песента и чакаха да се появи червеният камион. Беше сигнал за това, че Коледа наистина започва. Тогава не стриймвахме песни – чакахме ги по телевизията или радиото. Не си пращахме селфита, пращахме си коледни картички и есемеси, натискайки по три пъти едно и също копче, само за да напишем буквата „К“, например. Толкова много неща се промениха… Дори начинът, по който си честитим празниците. Но когато чуя тази мелодия, сякаш отново съм на 18 – седя на дивана и гледам как снегът пада навън.
Песента е част от глобалната коледна кампания на Кока-Кола, която обединява хора по целия свят. Какво означава за вас да бъдете част от този проект?
Никога не съм си представял, че един ден ще изпея точно тази песен, свързанa с най-топлите моменти от годината. Да бъда част от глобалната коледна кампания на Кока-Кола е страхотно признание, но и отговорност, защото тя носи емоция, която хората по целия свят разпознават. За мен е удоволствие, че сега мога да я споделя с толкова много хора, както някога съм я слушал с вълнение. Различното е, че зад тази обновена версия стои една специална идея, а именно че днес магията на Коледа е във всички нас, които се грижим за другите и я споделяме. Надявам се, че с изпълнението ни ще вдъхновим още повече хора да почувстват, че празниците идват.
Използвам случая да благодаря и на изключителните Елена Сиракова, Христина Нейкова, Валя Александрова, Момчил Степанов и Теодор Койчинов, с които заедно заредихме с хармония и щипка вълшебство „Празниците идват“.
Какво ви вдъхновява най-много в момента – на сцената и извън нея?
Най-много ме вдъхновяват интелигентните хора - тези с много идеи и с непрестанен стремеж към развитие и промяна. Хората, които не обичат да тъпчат на едно място.
Кои са най-новите ви творчески проекти и какво ви предстои в следващите месеци?
Задава се един много красив проект - дует с невероятна певица и актриса, с която отдавна мечтая да пея и да споделя сцена. Засега няма да издавам подробности. Песента е различна от всичко в българския ефир – изпълнена с актьорско присъствие, финес в пеенето и особена атмосфера. Наскоро заснехме и видеото… Но и за него засега ще запазя тайната.
Когато сте на сцената, как „освежавате“ себе си?
Когато съм на сцената, се зареждам с музика и емоции. Често взимам енергия от публиката – един невероятен обмен. Сцената винаги ми дава много сила, както и музиката, и изкуството като цяло.
Как изглежда един ваш декември? Имате ли свои малки ритуали за Коледа?
Декември винаги е много натоварен – с непрекъснати пътувания, малко сън и моменти, в които трябва да спрем, за да бъдем със семейството. Те са най-ценните, затова винаги си освобождавам програмата около Коледа, за да можем да сме заедно. Да се съберем на Бъдни вечер, да отидем при майка ми и баща ми, да поседнем, да се посмеем, да си поговорим.
Какво е коледното послание на Орлин Павлов?
Посланието, което усещам, е да спрем да бързаме. Светът и без това се е забързал прекалено и сякаш вече нямаме време за нищо. Нека забавим крачка, да се огледаме, да прегърнем близките си и да вземем своите моменти — тези, които ни дават сила да продължим напред.
