Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
„Хибридните атаки не са мираж, не са нещо, което се говори по „Фейсбука“. Има направени сериозни инвестиции в съобщения и новини, в хибридни операции, които непрекъснато се опитват да разклатят не само нас, а целия източен фланг. Това, което се случи на 3 март на Шипка, може би е случайност, но на 1 март „Възраждане“ имаше два часа среща с Митрофанова – какво си говориха, за култура, за Пушкин?“, попита реторично премиерът Кирил Петков.
Министър-председателят изнесе реч по време на срещата на бизнеса с правителството, която се организира от „Капитал“ за 16-а поредна година. Водеща тема на форума през 2022 г. е кризата в Украйна и последствията за Европа и България.
Петков заяви, че е разговарял с вицепрезидента на САЩ Камала Харис за връзката между корупцията на национално ниво и геополитиката. „Едни и същи хора се събуждат сутрин и когато не мислят схема за националния бюджет, мислят схема за Русия“, заяви премиерът.
Той отново заговори за зависимостта на Европа от руския газ, което според него е било „внимателно подготвен план на Путин“, и призова привързаните към Москва български граждани да разграничат Руската федерация от нейния президент.
„Трябва да разграничим нашата привързаност към Русия на база култура, образование, пропаганда през годините, на база истински връзки и приятелство, от режима на Путин. Затова исках да коленича пред Шипка, защото там руснаци са оставили живота си за свободата ни. На 3 март тълпа от 2000 човека бяха там, за да са сигурни, че българското правителство няма да може да поднесе букета на паметника. Екипът ни не го беше страх, въпреки всичко се качихме и поднесохме венците“, каза Петков.
Кирил Петков от Шипка: "Всеки, който прави разделение днес, не работи в интересите на страната ни"
„Трябва да започнем голям дебат какво е да си българин, какво е нашето отношение към Русия. Тази война ни дава възможност да махнем част от хибридките. Хибридките отвън ще ги преглътнем, но българското предателство на опозицията, която опитва чрез тях да трупа политически дивиденти, не я приемаме.
Тук имаме братоубийствена война между два славянски народа. Трябва да помислим малко повече какво е нашето отношение, какво е да сме приятелски народ на Русия, но неприемащ режим на война. Ситуацията ни дава възможност да видим какъв е плюсът да сме част от НАТО и от ЕС“, добави премиерът.
Според премиера енергийната и газовата криза не са отделни явления, а представляват „измерения на войната“.
„Путин е имал доста добра стратегия много по-рано. Купувайки газовото хранилище в Германия, източва нивата на газа в Западна Европа до ниски нива. След това подаването е намалено, цената скача още през септември и октомври. „Газпром“ контролира немските газохранилища. Стурктурата на пазара в Европа е такава, че най-високата цена предопределя общата. Когато успееш така да хванеш газа – това автоматично качва цената и на енергията. Тези кризи са измерения на една добре планирана стратегия, направена много внимателно, с години“, каза Петков.
„Нашето младо правителство попадна в тази буря... Това не е било случайно, така е било планувано. Това, което се случва с нас, се случва и с останалите 26 лидери на ЕС. Тях също ги е страх техните гласоподаватели какво ще кажат, индустриите им казват - не можем да сме конкурентспособни, хората казват, че цените са високи“, добави той.
Според него най-важният кръстопът пред България е бил дали да „се скрие в тревата“ и да очаква „бурята да премине“, защото сме „малка и страхлива държава“, или да каже „България не може да остави великите сили да решават съдбата ѝ“.
„Не сме в ЕС, ние сме ЕС. Не сме в НАТО, ние сме НАТО. Когато седнахме на масата с 27-те лидери, имаше много меки гласове – „Украйна не е част от НАТО, как да действаме?“. Тогава се сетих за един много хубав начин за взимане на решения – когато губиш и от двете страни. От едната страна губим, като сложим санкции, защото ще има реципрочни. От друга страна, губим демокрацията, ако кажем, че не сме готови да платим цената“, каза Петков.
„Единият начин е да извадиш калкулатора и да смяташ рискове. Ако извадим българския калкулатор, сме една от най-зависимите страни в Европа. Някои дни имаме 100% зависимост от руския газ. 30% от енергетиката ни е свързана с гориво от Русия. Другите 40% от енергетиката са свързани с въглища, които са в противоречие със зелената сделка. Ако извадим този калкулатор, тряба да замълчим и да кажем: „Не сме за санкциите“.
„Избрахме другия вариант. Правилното решение на България беше да вдигне високо ръка и да подкрепи санкциите. „Няма да мълчим, няма да сме сателитът, за който никой не знае от коя страна е. Да, има екстремни ситуации с петрола и газа, където ни е поставен лимит, който не можем да понесем. Но хубавото е, че не сме единствените“, заяви премиерът.
Той критикува политиците, които твърдят, че правителството се бави с приема на бежанци. Според Петков страната ни е започнала от нулата, защото предишните управляващи не са изградили „никаква структура“ в Агенцията за бежанците.
„В момента тя може да обработва по 30 човека на ден. Тази система никога не е приемала по 2-3 хиляди човека на ден, предишната стратегия беше да ги вкараме в лагери наведнъж и после да ги обработим. Но сега имаме майки с деца“, каза Петков.
Днес той ще отиде на границата с Румъния, а довечера ще е във Варна, за да се запознае с моментната ситуация в кризисния център в морската столица.
„Направихме щаб, прекарваме хората с автобуси през границата, контраразузнаването изкара българите от Киев в най-опасната ситуация, социалното министерство работи, Министерството на образованието работи за интеграция на тези деца. Започваме от нула. Ние нямахме план. Това не е само ролята на правителството, всички трябва да запретнем ръкави“, каза Кирил Петков.
Той заяви, че газовата връзка с Гърция най-вероятно ще е готова до 6 месеца и направи заключение, че "никога не е добре да имаш само един доставчик, независимо дали е Русия или не", а "диверсификацията на енергията вече не е клише".
"Войната ни даде възможност да погледнем критично към нашата зависимост от енергийни източници. Тази седмица, в петък, отиваме с министъра на енергетиката Александър Николов в Гърция за гръцката връзка. Всяка седмица си пишем с Кириакос Мицотакис, станали сме като проджект мениджъри. 11 години една тръба до Гърция не се е пуснала, сега ще я довършим вероятно до 6 месеца".
"Последно искам да кажа, че трябва да говорим с един глас – този път няма да ни съборят, този път България няма да е на кръстопът. Взели сме завоя, просто трябва да го отстояваме".
