Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
НАТО допусна поредица от грешки, които можеха да възпрат Владимир Путин от агресията му срещу Украйна. Но тезата, че НАТО носи вина за войната заради разширяването си, е напълно погрешна. А призивът на Еманюел Макрон за спестяване на унижението на Путин изглежда повторение на грешките. Такава е позицията на бившия генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, който разговаря с главния редактор на Foreign Policy.
"Ние не можем да спасим Путин от унижението. Цената на запазването на престижа на Путин ще бъде много по-висока от директното поражение на руските войски в Украйна. Затова изводът ми е, че Украйна трябва да спечели тази война - защото ако Путин успее в Украйна, той няма да се спре. Ще продължи в Молдова, Грузия и накрая ще притисне трите Прибалтийски републики. Затова украинците трябва да спечелят и те имат волята да се бият. Нашият дълг е да им предоставим средства за тази битка", казва той.
Расмусен не спестява критиките си към правителствените ръководители от НАТО за това, че са проявявали "прекално голяма наивност" спрямо Русия през последните две десетилетия. Първата от тях се случва през 2008 г., когато страните анонсират, че са съгласни с евентуалното бъдещо членство на Грузия и Украйна, но така и не им предоставят конкретен план за действие.
"Вътрешното разделение в НАТО изпрати неправилен сигнал към Путин, който нападна Грузия няколко месеца по-късно", казва Расмусен, който по това време е премиер на Дания и настоява двете страни да получат гаранции за намеренията на алианса.
Втората грешка идва през 2014 г. след анексирането на Крим от Русия, когато санкциите срещу Москва се оказват слаби за обуздаването на поредната агресия.
"Това накара Путин да реши, че би могъл едва ли не безнаказано да продължава да завладява територии със сила... мисля, че всички трябва да си вземаме поука от уроците на историята. Политиката на умиротворяване на диктаторите не води към мир. Води към война и конфликт, защото тези хора уважават само езика на властта, силата и единството", казва той.
Андерс Фог Расмусен твърдо се противопоставя на опитите на някои анализатори - включително американски политолози - да прехвърлят вината за войната в Украйна на НАТО заради "прекомерното" разширяване в бившите съветски зони на влияние.
Той посочва, че пактът не е провеждал целенасочена кампания за увеличаване на обхвата си, а е отговорил на притесненията на държавите от бившия източен блок за евентуална военна заплаха от постсъветска Русия.
"Това, което се случи, е, че някогашните комунистически диктатури от Източна и Централна Европа кандидатстваха за членство в НАТО, за да получат гаранции за своята сигурност. Когато те изпълниха нужните критерии, разбира се, бяха поканени да се присъединят в организацията на принципа на отворените врати. Вместо да обвиняват НАТО за създаването на проблема, мисля, че хората би трябвало да се замислят защо съседите на Русия - и преди, и сега - искат членство в НАТО, за да получат гаранции за сигурността си. Естествено, причината е, че знаят каква е заплахата от Русия. Има само една отговорна страна за тази агресия и това е Русия", казва той.
Расмусен коментира, че като датски премиер никога не е вярвал, че може да се стигне до присъединяване на Швеция и Финландия в НАТО - ход, с който двете страни се ангажираха три месеца след руската война в Украйна.
"Надявах се разширяването да стане, но не го очаквах. Защото познавам фундаменталното мислене в двете страни. Швеция, например, не участва в съюзи от близо 200 години. Финландия внимаваше изключително много да не провокира Русия поради очевидни причини. Но очевидно атаката на Путин срещу Украйна промени драматично ситуацията почти за една нощ", казва той.
Според него пречките, които Турция поставя пред тяхното членство, не са непреодолими и са свързани по-скоро с отношенията между Анкара и Вашингтон, по-специално - сделката за доставка на изтребители F-35, която беше блокирана преди години заради решението на Ердоган да купува ПВО-системи от Русия.
Расмусен изключва всякакви спекулации за изгонване на Турция от НАТО заради този проблем.
"Извън факта, че ние нямаме официален механизъм за отстраняване на членове от НАТО - стратегически би било голяма грешка да изолираме Турция. Така тя би се ориентирала още по-близо към Русия. А и мисля, че имаме нужда от Турция като мост между Запада и Изтока. Не бива да забравяме и че Ердоган ще се яви на президентски избори през 2023 г., а кампанията изглежда изключително оспорвана. Той се опитва да затвърди позициите си, като показва мускули пред САЩ и двете скандинавски държави", казва той.
Бившият генерален секретар на НАТО описва бъдещия световен ред като разделение между автокрациите около Китай и демокрациите около САЩ. Той призовава демократичния пакт да направи достатъчно привлекателни икономически и отбранителни условия, за да може колебаещи се страни като Индия да направят своя избор.
"Свободният свят представлява 60% от глобалната икономика. Това е впечатляваща сила. Ако сме единни, това ще създаде определен респект във властите в Пекин", казва той.
