Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Руската валута се срина с повече от 28% до рекордно ниско ниво в началото на търговията в понеделник – 28 февруари. Това се случва след новата серия от западни санкции, която вече оказва натиск върху финансовата система на Русия след инвазията ѝ в Украйна.
Рублата падна до почти 118 спрямо щатския долар, по данни на Bloomberg – ден след като руският президент Владимир Путин постави ядрените си сили в повишена готовност, а САЩ и Европа наложиха най-строгите си санкции в опит да откъснат страната от световната финансова система.
Какво е SWIFT и как изключването на руските банки ще повлияе на финансовите пазари
Няколко от големите руски банки бяха извадени от международната система за банкови разплащания SWIFT, а активите на Руската централна банка ще бъдат замразени и така страната няма да има достъп до чуждестранните си резерви.
В опит да спре тежките последици, Централната банка на страната забрани в понеделник продажбата на руски ценни книжа в чужбина. Няма информация кога забраната ще бъде отменена, пише Financial Times.
Руската централна банка обяви също, че повишава основния си лихвен процент от 9,5% на 20%, за да противодейства на рисковете от обезценяване на рублата и по-висока инфлация. Москва нареди на компаниите да продадат 80% от приходите си в чуждестранна валута.
Нарастващото напрежение покачи цената на суровия петрол сорт „Брент“ до над 100 долара за барел.
"Ако Руската централна банка и най-големите руски банки, които вече са отрязани от международното банкиране, не намерят алтернативни средства за достъп до глобалната финансова система, Русия е изправена пред изолация от световната икономика в стил Иран и Северна Корея", казва Ари Редборд от компанията за блокчейн анализи TRM Labs пред BBC.
Редборд е работил преди това в Министерството на финансите на САЩ, където е бил старши съветник на заместник-министъра по въпросите на тероризма и финансовото разузнаване.
В понеделник инвеститорите също бяха предпазливи, след като Владимир Путин нареди на руските военни да приведат силите си за възпиране, които включват ядрени оръжия, в "специална готовност".
"Финансовите пазари се ръководят от развоя на събитията в Украйна", казва Катрина Ел, икономист в Moody's Analytics в Сидни. "Съобщенията относно санкциите и военните действия ще останат движещи сили на пазара през тази седмица".
Миналата седмица Moody's съобщи, че преразглежда руските облигации, за да ги понижи евентуално до степен, наречена "junk" – тоест това би поставило Русия в лигата на по-рисковите държави, които обикновено трябва да плащат повече, за да вземат заеми. Конкурентната агенция за кредитен рейтинг S&P вече понижи рейтинга на страната до "junk".
През уикенда Централната банка на Русия призова за спокойствие на фона на опасенията, че новите финансови санкции могат да предизвикат масово теглене на пари от банките на страната. От финансовата институция заявиха, че разполагат „с необходимите ресурси и инструменти за поддържане на финансовата стабилност и осигуряване на оперативна непрекъснатост на финансовия сектор".
Масовото теглене на пари от руските банки обаче е неизбежно. В социалните мрежи се появиха видеоклипове, показващи дълги опашки, образувани пред банкоматите и паричните борси в Москва.
В петък Централната банка на Русия беше принудена да увеличи количеството, което доставя на банкоматите, след като търсенето на пари в брой достигна най-високото си ниво от март 2020 г. насам.
В понеделник банката заяви, че е наредила на брокерите да преустановят изпълнението на всички поръчки от чуждестранни юридически и физически лица за продажба на руски инвестиции.
Европейската централна банка (ЕЦБ) заяви на 28 февруари, че няколко европейски дъщерни дружества на руската Сбербанк, чийто мажоритарен собственик е правителството в Москва, са в несъстоятелност или има вероятност да фалират поради репутационните разходи, свързани с войната в Украйна.
Сбербанк Европа, чиито общи активи в края на миналата година възлизаха на 13,64 млрд. евро (15,2 млрд. долара), заедно с нейните хърватски и словенски подразделения, претърпя бърз отлив на депозити през последните дни и вероятно няма да успее да изплати дълговете си или други задължения, заяви ЕЦБ, която е надзорният орган на кредиторите.
