Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Френският "Parlement" e от онези сериали, за които можем само да съжаляваме, че не са написани от българи - за българи.
С фин политически хумор, самоирония и смях на гърба на всички възможни политически и национални предразсъдъци, историята разказва за трагикомичния живот в кулоарите на Европейския парламент, като успява да преобърне клишето за Брюксел с хастара навън. Сравняват го с великолепния британски "The Thick of It" от сценариста на "Veep" Армандо Янучи, и то неслучайно.
Както атмосферата, така и случките в "Parlement" са автентични - създателите му са четирима бивши "еврократи", заложили своите лични преживявания от ЕП в сценария.
Сатирата им не е пожалила никого, но най-смелите шеги са спрямо техните себеподобни чиновници и апаратчици - хората, които никой не познава и за които никой не е гласувал, но които държат целия парламент в подчинение благодарение на невежеството и безхаберието на мнозинството от депутатите.
В главната роля влиза Сами - млад французин, който започва работа като асистент в Европарламента малко след Brexit. Познанията му за правилата и йерархията в ЕС са на нивото на петокласник, но наивността и желанието му да бъде полезен понякога правят чудеса.
Шефът му Мишел е простодушен и тотално нехаен френски евродепутат от групата на Либералите, който няма по-важна задача в живота си от това да бяга от всички заседания на парламентарната Комисия по рибарство, към която е зачислен по неволя.
Рибарството е една от базовите общи политики на ЕС, но дори квесторите в Европарламента се отнасят с пренебрежение към членовете на комисията - сборна група депутати от държавите с излаз на море, които не просто се презират помежду си, а и понякога са способни да скочат на бой срещу собствените си сънародници заради неуредени национални конфликти.
Кошмарът на всички се нарича Ингеборг - германска политическа съветничка, която броди като призрак по коридорите на ЕП, формира и "ликвидира" коалиции с една дума, пренаписва закони и управлява не само евродепутатите от своята група, но и тези от опозицията. Ингеборг води "свещена" война срещу популистите и антисистемните играчи в ЕС, но резултатът от стратегиите ѝ често се оказва с обратен знак.
Нецензурният ѝ монолог от Сезон 1 на "Parlement", в който тя ругае французи, англичани, люксембургци, италианци, скандинавци, гърци, германци, източноевропейци, белгийци и всички останали в европейския комплект (включително себе си), вече живее свой собствен живот като meme.
Без да го осъзнава, Сами задейства серия от събития, които поставят под риск измъчения баланс в Общата политика на ЕС в областта на рибарството: огромна купчина от национални закони, регулации, прецеденти, неразрешени от столетия национални спорове, хиляди поправки и поправки на поправките.
Колкото повече съпротива му оказват администрацията, лобистите и партийните съветници в ЕП, толкова повече Сами се амбицира да прокара една-единствена своя инициатива - да се забрани рязането на перките на акули - бизнес за около 10 млн. евро на година, който се захранва заради високото търсене в Китай.
Мисията му изглежда благородна, но е предначертан PR-провал.
Родната майка на Сами не може да разбере защо Брюксел се занимава с перките на акулите, вместо с миграционната криза и парите на хората.
Невидимото присъствие в ЕП е италианският лобист Гуидо. Той работи в Брюксел от години, като един ден представлява интересите на индустрията, а на следващия - на природозащитниците, и то с еднакъв хъс. Гуидо е екскурзоводът в политическата джунгла - познава комунистите по демодираните сака "от Източен Берлин", либералите - по костюмите "Долче и Габана за бедни", а крайната десница - по това, че винаги са облечени в нюанси на кафявото ("Все едно току-що се връщат от лов в Бавария").
Гуидо знае, че ако искаш да постигнеш целта си, няма нужда да търсиш добрината на хората - а да провокираш интерес през пороците им.
Например: няма по-голяма радост за французина от това да създаде неприятности на германеца. Няма и сила, която да задържи германеца в пленарната зала, докато навън се провежда фестивал на елзаската наденица. А дори най-коравите английски либертарианци са готови да подкрепят всяка "зелена" регулация, ако тя ще навреди на икономическия интерес на оставащите държави в ЕС.
Понякога има нещо по-лошо от несбъднатите мечти - да спечелиш това, за което си се борил. Като евродепутатката от партията на Найджъл Фараж - Шарън - която от 2016 г. празнува Brexit с ежеседмичен запой до припадък, но колкото повече наближава срокът за напускане на ЕС, толкова по-дълбока става депресията ѝ, защото е унищожила собствената си кариера.
"Parlement" дава няколко урока за всеки, който иска да се занимава с политика - независимо дали в ЕП, или в България.
Ако не познаваш правилата на играта, ще те изиграят. Политиката не се прави пред камерата - скритата власт е по-силна от видимата. Антисистемните играчи се чувстват най-комфортно във вътрешността на системата. За да победиш противника си, е достатъчно да го скараш със съюзника му. Дори най-изстраданата победа не е вечна - обикновено се оказва само първа стъпка към много по-тежък процес.
Никога не бива да надценявате природната глупост на съперника си. Но и не бива да подценявате силата на автентичното желание на един човек за промяна.
"Parlement" се излъчва в стрийминг платформата на френската медийна група France Televisions, като вече се снима третият му сезон.
