Властта ремонтира закона за еврото и даде за пример текстове отпреди 101 години, довели до... дефицит на хляба Снимка: © Народно събрание

Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:


Управляващите от ГЕРБ, БСП, "Има такъв народ" и "ДПС - Ново начало" ударно приеха промените в Закона за въвеждане на еврото на първо четене, който предвижда забрана търговците да вдигат цените на стоки и услуги "без основателна причина" - каквото и да значи това - до края на 2026 г. Въвеждат се и огромни глоби при нарушения, и извънредни правомощия на Комисията за защита на потребителите (КЗП).

Бизнесът вече предупреди, че поправките могат да доведат до административен произвол, а икономисти - че с тях властта връща на практика плановата икономика от комунизма, а с разширените правомощия на КЗП се създава "Комитет по цените" - какъвто също има в тоталитарната държава.

В опит да защити поправките, внесени от кабинета "Желязков", депутатът от ГЕРБ Любен Дилов - син припомни, че преди 101 години на същата дата Народното събрание е гласувало подобен закон. Председателят на комисията по бюджет и финанси Деляв Добрев (ГЕРБ) заключи, че явно и тогава е имало нужда да се вземат мерки.

Става дума за период преди комунистическия режим - след Първата световна война при управлението на кабинета на Демократическия сговор с премиер Александър Цанков след Деветоюнския преврат (1923 г.).

Справка на "Булевард България" показва, че на 24 юли 1924 г. е приет Закона за облекчаване на продоволствието и борба със скъпотията, предложен от управляващите тогава.

Въпреки скептицизма на някои депутати, включително Андрей Ляпчев (към онзи момент дългогодишен народен представител от Демократическата партия и Демократическия сговор, а след това министър-председател), законът е гласуван.

Последиците от непазарното регулиране на цените в периода между Първата и Втората Световна война са обект на изследване в труда на проф. Пенчо Д. Пенчев - преподавател по "Стопанска история и история на икономическата мисъл“ в УНСС.

Какво е заложено в закона от 1924 г.:

  • Назначаване на Главен комисар по продоволствието (Коста Николов) и местни комисари по прехраната (ако трябва да правим аналогия, вероятно нещо такова ще е функцията на председателката на КЗП Мария Филипова);
  • Комисарите по места трябва да проучват и прилагат мерки срещу скъпотията и спекулата;
  • Въвеждат се глоби и затвор за спекуланти, фалшификатори и корумпирани служители;
  • Държавата купува хранителни суровини с бюджетни средства и ги продава евтино на производители, за да държи цените ниски.

Какъв е ефектът:

  • Цените на някои стоки са нормирани, но това води до дефицити – особено на хляб, но също и на захар, кафе, сол, месо и др.
  • Черният пазар процъфтява, тъй като пазарните сили не са отчетени.
  • Социално напрежение – хората се редят на опашки, както по време на войната; най-бедните са най-засегнати, защото не могат да си позволят по-скъп хляб или алтернативи
  • Опитите да се балансира между ниски цени за потребителите и доходи за производителите се провалят – особено видимо при фиксирането на цената на хляба, което води до спиране на производството от страна на хлебарите.

През 1932 г. се прави нов опит – въвежда се данък върху хляба чрез хлебни марки (подобни на бандеролите). Но гарантираните цени на брашното не се спазват, което води до нов спад в производството.

Вместо да ограничи скъпотията, законът създава пазарни изкривявания, недостиг и социално напрежение, като потвърждава икономическата теория, че фиксираните цени, когато не отразяват реалността на търсенето и предлагането, водят до дефицити и контрабанда, пише в изследването на проф. Пенчев

Така 101 години по-късно държавата прави пореден опит да контролира цените - макар и не чак така драстично на пръв поглед. Очаква се поправките в закона за въвеждане на еврото да влязат на второ четене в пленарната зала още следващата седмица. Официално цените в България трябва да се отбелязват в лев и евро от 8 август.

Властта връща плановата икономика от комунизма, уж за да бори инфлацията, алармират икономисти

Важно днес

Кошлуков видя "опорочен" конкурс за директор на БНТ, но се явил от уважение към колегите (Обновена)

Шефът без мандат, който пак е кандидат, заплаши, че "предрешеният избор ще падне в съда"

17:55 - 19.02.2026
Важно днес

Честни избори и преглед на случая „Петрохан“ обеща министър Емил Дечев

Служебният вътрешен министър встъпи в длъжност

16:44 - 19.02.2026
Спорт

Първо децата, после медалите - тайната зад норвежката доминация на Зимните олимпийски игри

Как държавен документ, превърнат във философия, променя всичко

16:23 - 19.02.2026
Важно днес

Братът на Евгения: Не искам да я наричат „жената в куфара“

Братът на Евгения Николай Чорбанов търси справедливост

16:23 - 19.02.2026
Важно днес

"Измамите са неизбежни", или как Лувърът реагира на 10 млн. евро щети от билети менте

Най-посещаваният музей в света въвежда по-строги проверки след 10-годишна измама

14:47 - 19.02.2026
Важно днес

Военни самолети на САЩ пристигнаха на Летище София, докато Тръмп обмисля удар по Иран

МО: Разполагането им е "в подкрепа на обучение, свързано с дейностите по усилена бдителност на Алианса"

13:30 - 19.02.2026
Важно днес

Румяна Бъчварова става началник на кабинета на Андрей Гюров

Бъчварова заемаше същия пост и при Бойко Борисов

13:09 - 19.02.2026
Важно днес

Зукърбърг защити Meta и отрече социалните мрежи да водят към пристрастяване

Той призна, че винаги е съжалявал, че компанията не е действала по-бързо за идентифициране на потребители под 13 години

12:55 - 19.02.2026