Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Елана Майерс Тейлър обича да казва, че се чувства като супергерой, когато се състезава. И наистина изглежда така заради екипировката в бобслея.
Костюмът ѝ е като изваден от филм на Marvel, а последният ѝ успех показва, че дори и “обикновените хора” могат да имат свръхестествени сили.
На 41 години Тейлър сбъдна олимпийската си мечта, когато вече никой не вярваше в нея. Тя спечели златото в единичния бобслей, a това я превърна в най-успешната американка в тази дисциплина, след като вече има три сребърни и два бронзови медала от Зимни олимпийски игри.
Сцените от състезанието бяха изключително емоционални.
Американката завърши с общо време от 3:57:93 минути от четирите спускания по улея.
След това основната ѝ конкурентка - германката Лаура Нолте, направи последното си спускане, като целта ѝ беше да подобри това време.
Тейлър следеше какво става зад кулисите и падна на колене, надявайки се да има по-добро време. Получи се, а тя се разплака от радост.
Спортистката изживя цялата емоция с децата си, които едва ли осъзнаваха какво се случва, но след време с гордост ще могат да казват, че майка им е олимпийска шампионка.
“Обичам скоростта и обичам усещането, че контролирам нещо, което по принцип би трябвало да е извън контрол“, обясни Елана Майерс Тейлър.
„За мен това е чисто удоволствие. А когато вземеш завоите както трябва и се плъзгаш по трасето, се чувстваш като супергерой”.
Точно такъв е Елана - но не само в спорта, а и в живота.

Тя е майка на две деца - Нико и Ноа. Двамата със съпруга ѝ - Ник Тейлър, бивш състезател по бобслей, научават, че носят генна мутация, заради която и двете им деца са глухи, а Нико има и синдром на Даун.
“Ако имаш дете, тялото ти никога няма да бъде същото. Няма да се върнеш на подиума. Ще се промениш физически и психически, а спортната ти кариера ще приключи”. Елана чува много пъти това твърдение преди да забременее.
Въпреки това решава, че ще има семейство. А сега децата ѝ я мотивират още повече.
Двамата с Ник изготвят план, чиято цел е Елана да се завърне в топ форма. В допълнение тя започва да се занимава и с различни кампании, свързани с децата в неравностойно положение.
“Без съмнение съм мислила да се откажа. Особено с Ноа имах много такива дни. Точно след като се роди, не можех дори да легна по гръб, а трябваше да се кача в бобслей? А вече са две деца и пътуваме до Европа? Това изглеждаше невъзможно”.
Невъзможното за едни обаче е мотивация за други.
Елана Майерс Тейлър пристига в Италия и макар вече най-големият ѝ фокус да не е върху спорта, както е било дълги години, а върху децата и семейството, тя успява да стигне до най-големия триумф и да се качи най-високо на почетната стълбичка.

Следващата ѝ мисия сега е спортът да стане по-лесен за състезателки, които стават майки.
“В повечето случаи, когато един мъж в бобслея стане баща, той оставя детето у дома с жена си. При нас не е така. Колкото повече жени го правят, толкова по-лесно ще бъде прието. Но трябва да стигнем дотам, че да не се налага да печелиш златен медал, за да се чувстваш подкрепена в решението си да имаш семейство”.