Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Бензиностанциите в Германия вече могат да повишават само по веднъж на ден цените на горивата. Това може да става до 12:00 часа на обяд. Мярката е в сила от 1 април, след като войната в Иран и затварянето на Ормузкия проток доведоха до покачване на цените на горивата и все по-често на колонките в Германия литър гориво надхвърля 2 евро.
Последиците от войната с Иран заплашват германската икономика, която е силно експортно ориентирана, не само с по-скъпи горива. Макар ефектите да са косвени, симулация на Германския икономически институт (IW) показва, че покачващите се цени на петрола могат да струват милиарди и да забавят растежа на страната в следващите две години.
А това може сериозно да повлияе и на България заради икономическата свързаност между двете държави.
Единият сценарий предвижда цената на петрола да се задържи около 100 долара за барел. В тази хипотеза загубите за германския брутен вътрешен продукт биха били приблизително 40 милиарда евро за 2026 и 2027 година.
При сценарий с цени от 150 долара за барел, загубите се удвояват до над 80 млрд. евро за двете години.
"Засега това е хипотетична цена, и все пак не съвсем нереалистична. Ако конфликтът се задълбочи, очаквам отново цените на петрола да се покачат. Погледнато в дългосрочен аспект, 150 долара за барел не биха били изключение", коментира за "Булевард България" Галина Колев-Шефър, която е сред авторите на изследването.
Тя е професор по икономика в Кьолнския Университет по Приложни Науки и старши икономист в Германския икономически институт. В изследователската си дейност се занимава с развитието на световната икономика, търговската политика и глобалните вериги на доставка.
За разлика от енергийната криза след началото на войната на Русия в Украйна, проф. Колева-Шефър отбелязва, че сега вносът на енергийни източници от засегнатите страни от Близкия Изток не е толкова голям. Затова не се очаква сериозен недостиг на суровини в Германия, какъвто имаше пред 2022 г.
Въпреки това се наблюдава покачване на инфлацията и влошаване на икономическия климат. Колкото по-дълго продължи конфликтът, толкова повече ще се задълбочават и последствията.
През Ормузкия проток освен 1/5 от световните доставки на суров петрол, минават и около една трета от световните търговски потоци на торове. При азотните торове този дял достига 40-50%. Затварянето на ключовия морски път поражда опасения не само за цените на горивата, но и за земеделските продукти и храните.
Проф. Колев-Шефър отчита, че в макроикномическите модели трудно може да се въведе ключов фактор, какъвто е икономическата и геополитическа несигурност.
"Несигурността намалява инвестициите а също и потребителското търсене в световен мащаб, което има сериозно влияние на производителите на инвестиционни стоки като Германия - машини, транспортни средства и други", допълва проф. Колев-Шефър.
Тя казва, че след кризата от 2022 г. немската икономика е много по-диверсифицирана, "суровините идват от по-надеждни партньори като Норвегия, Белгия, Нидерландия, САЩ. И все пак продължава да има критични зависимости - например от Китай за доставките на суровини като редкоземни елементи, а също и в областта на електрониката".
За да предотврати ефекта от поскъпването на суровия петрол, от 1 април германското правителство въведе забрана бензиностанциите да увеличават цените на горивата повече от веднъж на ден.
Според проф. Колев-Шефър е "рано да се пристъпва към драстични мерки като спирачка на цената на горивата или подпомагания от правителството, както в началото на войната в Украйна".
Мерки за подпомагане - като 20 евро месечна компенсация заради цените на горивата за най-уязвимите хора, и стимули и помощи за най-засегнатите бизнеси и производства - вече обяви преди няколко дни българското правителство. То обаче отхвърля варианти като намаляване на ДДС, каквото вече беше поискано от част от браншовете.
Евентуално забавяне на германската икономика, която тъкмо се съвзема, косвено ще се усети и в България.
"След две години спад Германия отчете леко покачване на икономическата активност 2025 и прогнозите бяха за засилване на растежа 2026 - основно в следствие на фискалната политика. Ако конфликтът в Близкия Изток се задълбочи, не е изключено отново да се стигне до отрицателен ръст. Това би означавало и намаляване на поръчките от България и като цяло спад на промишленото производство - особено като се има предвид, че световната икономика като цяло е засегната, а не само немската икономика", казва проф. Колев-Шефър.
Кристофор Павлов за "Булевард България": Кризата в Близкия изток е моментен шок, но не и катастрофа
