Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
В романа на Уилям Бътлър „Революцията на пеперудите“ група младежи на летен лагер се опълчват срещу управлението на лагера и взимат властта, настоявайки за повече демокрация, достойнство и освобождение от старите корупционни правила.
Пътувайки за Белград миналата седмица, си спомних за тази книга и се питах до каква степен студентите, които спечелиха с голяма преднина изборите в Сърбия в края на октомври, са готови да останат верни на целите си за повече демокрация и по-добро управление.
Защото те са многолика група: около половината са проевропейски настроени, около четвърт са ултралеви, а останалите са националисти, с всичките условности на тези разделения. Но постигнатото от тях досега е забележително.

За последните две години, от инцидента в Нови Сад и падналата козирка на гарата, убила 15 души, студентите изградиха не просто мрежа за протести.
Във всичките 97 факултета на сръбските университети те създадоха система за взимане на решения, която, макар и тромава, включва всички желаещи да си кажат мнението.
Решенията могат да се предлагат от всеки и после т.нар. „пленуми“ – общи събрания на факултетите – гласуват. За да се приеме предложението, то трябва да бъде подкрепено поне от половината факултети.
Студентското движение (СД) създаде „Студентска листа“, на която избра свои преподаватели и други експерти да се явят от негово име на парламентарните избори.
Програмата за управление е написана от работни групи, които в продължение на последните 18 месеца са обсъждали как да подобрят нещата в Сърбия, затънала в корупция и много лоша медийна среда под контрола на дългогодишния президент Александър Вучич.
„Откъде знаете какви са проблемите в отделните институции?“, попитах представители на студентите. „Все пак професорите владеят теорията, но рядко са участвали на практика.“
„Ние имаме родители, които са във всички институции, във всички населени места в страната“, беше отговорът. И наистина, промяната от 25 октомври стана възможна благодарение и на създадените от студентите групи във Viber, през които те мобилизираха не само родителите, но и бабите, дядовците и техните съседи.
Движението е интервюирало и обучило 60 хиляди наблюдатели и членове на секционни комисии на изборите, които представляват структурата на СД по места. Това ще бъде основно предимство на Студентската листа и на предстоящите местни избори.
След няколко седмици 140-те депутати на „Студентска листа“ ще трябва да номинират премиер и правителство. Пред него ще стоят трудни задачи като изтичащия договор за доставка на газ от „Газпром“, а Москва няма да пропусне случая да подложи новата власт на изпитание.
Те също ще трябва да се опитат да закърпят бюджета, като отключат европейски плащания по Плана за растеж и други инструменти на ЕК.
Превръщането на какавидите в пеперуди се случва именно сега в Белград, когато от затворен кръг студентите трябва да излязат навън и да разтворят крила. Процесът е труден, тъй като досегашният начин на вземане на решения повече не може да работи. Един министър трябва да има самостоятелност, като обаче остане верен на духа на движението.
Освен това Вучич и неговата партия СНС стоят в парламента, готови да обвинят Студентска листа в некомпетентност, защо не корупция и най-общо „неможачество“.

В политиката днес събитията се развиват много бързо, понякога един ден се равнява на години в „нормални“ условия.
За първи път от десетилетия Сърбия ще има шанс да смени посоката и качеството на управление, да продължи по про-европейска траектория или да се облегне на югославските инстинкти, свързани с движението на необвързаните, които Русия веднага ще използва.
Затова Европа не трябва да кара Сърбия веднага да избира нова позиция по проблеми като Косово или санкциите срещу Русия, което ще вкара напрежение в шарената студентска група. ЕС може да помогне по теми като реформи срещу корупцията, службите за сигурност и завладените медии, като подходи смирено и оценявайки постигнатото от студентите политическо чудо.
Сръбските медии предадоха, че новоизбраният председател на парламента Александър Чупич от СЛ е потвърдил преди дни пред председателя на европейския съвет Антонио Коща, че ще присъства на срещата ЕС-Западни Балкани в Брюксел на 25 ноември.

Ден по-късно той отказва пътуването. Можем да предположим, че руското посолство в Белград е изиграло роля за това решение.
Урокът от Сърбия е, че дори и да са малцинство в една застаряваща държава, младите могат бъдат мощен политически двигател, който може да победи управленци на „силната ръка“, каквито има много на Балканите.
На президентските избори у нас стана ясно, че Радев загуби младите и гради централизиран властови модел. В Сърбия студентите искат да съчетаят мрежовата си организация с по-достоен начин на управление и вероятно се опитват да не прибързват. Пеперудените крила скоро ще се оформят.